- Кандидат-студентската кампания ще изцяло дистанционна, казва ректорът проф. Димитър Димитров в специално интервю за ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"
- Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия
- Наесен ще прережем лентата на новия корпус
- Предстоят ни 80 000 изпита, масово ще са в интернет
- Виртуална разходка с музея на УНСС разкрива славното минало на университета
Със специални 10 юбилейни страници излиза ВЕСТНИК "СТАНДАРТ" по повод 100-годишнината на най-големия икономически университет в Югоизточна България - УНСС. На 21 май 2020 г. висшето училище, което има 150 партньори в 45 държави, отбеляза 100 години от своето основаване. В юбилейното приложение на "СТАНДАРТ", който може да намерите в големите вериги, бензиностанциите и кварталните магазини, ще откриете поздравленията на Бойко Борисов, Румен Радев и посланици за юбилея на УНСС, 100-годишната история на вуза, както и специално интервю с най-влиятелната българка Кристалина Георгиева, директор на МВФ и възпитаник на УНСС.
ВИЖ ОЩЕ: УНСС - 100 години стандарт в образованието
- Проф. Димитров, УНСС посреща стогодишния си юбилей в уникална ситуация. Как ще празнувате на 21 май, когато е създаден университетът?
- Честването ще бъде изцяло онлайн и ще започне в 10 часа на 21 май. Всъщност това ще бъде един букет от събития: видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни академични партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС, виртуална разходка в музея на нашия университет, където се пазят автентични документи за неговата славна история през последния един век и др. За съжаление, такава е ситуацията в момента, но това пък ентусиазира много хора от университета да се включат по-активно, особено студенти и Студентския съвет, които активно ни помагат за създаването на клипове за отбелязването на юбилея.
- Канехте се да откриете новия корпус на университета на 21 май?
- По него се работи, но няма да бъде готов за тази дата. Надявам се през есента да бъде открит и вече имаме такива разговори с институциите. Мисля, че тогава ще прережем лентата.
- Вие бяхте първият университет, който премина на изцяло онлайн обучение след въвеждането на извънредното положение. Как се развива то и как ще приключи – с онлайн изпити ли?
- Отзивите за това обучение са много добри. Не искам да прозвучи като хвалба, но такива са реакциите и на студентите, и на преподавателите, а и на външни хора, които имат наблюдение върху този процес. Това е една наистина гигантска дейност, която бе извършена, защото ние много бързо и плавно преминахме към онлайн обучение на близо 20 000 студенти, които си вземат лекциите по разписанието, което сме утвърдили още от февруари. Това създаде и нови възможности. На колегите им е интересно, че усвояват нови инструменти за работа и обучение. И вече мислим за следващата фаза на това обучение – провеждането на онлайн изпити. В разговорите, които имахме и с министър Красимир Вълчев, и с останалите колеги, ние продължаваме да следваме политиката, че за нас здравето на студентите, преподавателите и служителите е най-важното. Затова ще продължим със семестриални онлайн изпити и с много голяма част от държавните изпити. А когато се налагат някакви изключения, имаме готовност да ги проведем в сградата на университета при спазване на всички мерки за безопасност. Изчакваме да научим начина, по който това ще става – дали с наше решение или трябва специално разрешение от РЗИ.
Обсъдихме този въпрос на Академичен съвет и се оказа, че ще трябва да проведем 80 000 изпита. Масово те ще бъдат онлайн, което налага да вземем мерки те да се проведат така, че да не отстъпваме от качеството на обучението.
- А как ще се гарантира, че не се ползва външна помощ?
- Известна част от изпитите е свързана със самостоятелна работа, която не се изготвя в момента на изпита и няма как да бъде преписана. Тя се презентира от студента и това е неговата работа по време на семестъра, както е и при присъствените изпити. При останалите изпити има някои технически тънкости, бих казал майсторлък за провеждане – например да се даде по-кратко време, за да не можеш да се консултираш с някого. Има и възможност платформата да разбърква въпросите и всеки студент да получава индивидуален набор от въпроси. Колегите вече тренираха тези неща по време на онлайн обучението с тестове и контролни работи. Ако се тренира добре, доста трудно някой ще успее да препише. Става дума за open book изпит, който съществува и при присъственото обучение.
- Какво се случва със стажовете сега?
- Извънредното положение ни завари в сложна ситуация. Стажовете обикновено са в четвърти курс, но започват още от началото на учебната година. Голяма част от тях вече са проведени. Останалите се провеждат онлайн или се възлага самостоятелна работа, свързана с тях.
- А как ще подходите към кандидат-студентите?
- Ние се готвим за изцяло онлайн кандидатстване и за предварителни изпити, които също ще са онлайн. В момента разработваме специално приложение, което ще ни даде възможност да ги осъществим, защото е малко вероятно в средата на юни или началото на юли мерките да бъдат отменени. Проблемът е, че имаме около 5000 кандидат-студенти и ще бъде трудно да осигурим необходимите зали, за да се спази дистанция между тях, както и голям брой квестори. Затова решихме да направим технологичен скок и да използваме този начин на изпитване. Предвиждаме предварителните изпити да са в края на юни, а редовните – в началото на юли. Променихме част от нормативната уредба, която позволява това да стане. Разрешаваме и кандидатстване с оценка от матурите, без явяване на кандидатстудентски изпит. Досега така беше само за попълване на отделни незаети места. Но ако сега някой кандидат-студент прецени, че има достатъчно висока оценка от зрелостния изпит, той може да кандидатства с нея, като коефициентът ще бъде равен на този от изпита в УНСС.
Съобразяваме се и със средното образование, което не мина едновременно към дистанционно обучение. Разбирам, че има обучение със самата подготовка, дълго време не се знаеше кога и как ще се проведат матурите. Затова решихме да отворим спектъра с още една възможност за младите хора, които ще кандидатстват при нас.
- Участвате в разработката на обща мрежа с 5 чужди университета, как се развива тя в настоящата ситуация?
- Процесът започна още от миналата година, преди моя мандат. Подадохме успешно апликацията заедно с Икономическия университет във Виена, университети от Франция, Норвегия, Германия, Нидерландия, които имат подобен на нашия профил на големи бизнес университети. Към края на юни се очаква решението дали сме класирани. Възлагаме много надежди на този проект, който наистина ще ни европеизира и дигитализира, въпреки че ние много бързо направихме скок към дигитализацията. Но там има и други неща – обмен на преподаватели, виртуални кампуси, хармонизация на образователните ресурси.
- Ще се промени ли висшето образование след тази ситуация?
- То вече се промени. И ще бъде наистина неразумно да не използваме тези нови възможности, които имаме. Защото според някои прогнози се очаква и нов пик на епидемията.
Оказа се, че онлайн обучението дава добри резултати. Предполагам, че ще бъдат въведени хибридни форми – известна част онлайн, друга част присъствено, но това зависи от катедрите и от учебните им програми. И самите студенти видяха много предимства, които са свързани с начина на подготовка, на планиране на учебния процес и пр. Така че промяната се случи и ние ще я дефинираме по-късно. Със сигурност трябва да използваме тази възможност, която ни даде кризата.
- Като икономист, как смятате, какви ще бъдат икономическите перспективи пред нас? Има много сектори с безработица, която вече е очевидна. Адекватни ли са мерките, които се взимат?
- Аз ще започна от другата страна – както образованието и държавната администрация предложиха нови решения и инструменти за справяне в тази ситуация, така и доста бизнеси трябва да променят своите модели и начин на работа. Да се съобразят с кризата. Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия, а не просто да казва: „Кога ще махнете ограниченията?“. Противоречиви са сигналите за въздействието на кризата върху бизнеса. Виждаме, че мярката 60:40 не е много използвана, въпреки ресурса, с който разполага. В същото време има много засегнати сектори – туризма, ресторантьорския бизнес, културата. Да се надяваме, че за месец-два с помощни инструменти това ще се преодолее, но всички трябва да се адаптираме към новите условия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
