Върховният касационен съд реши да възобнови делото за смъртта на 48-годишния Тодор Димов-Чакъра, убит от полицията в къща в местността Изворът на Белоногата край Хасково на 11 декември 2003 г. Предишното разследване приключва с извода, че беглецът от властта се е самовзривил с граната, каквото е първоначалното заключение на съдебния лекар Христо Еленски. След това, през ноември 2012 г., семейството на Димов осъди държавата в Съда по човешките права в Страсбург, а държавата плати 50 000 евро плюс съдебните разноски. Новото разследване дойде след искане на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на делото през март.
Кой е всъщност Димов, срещу когото се вдига с цялата си мощ полицейската машина? Той е осъден да лежи в затвора 5 години за кражби и склоняване към проституция. Смъртта му настъпва, след като около 2,30 ч е получена заповед да се стреля с гранатомети по къщата, където се е укрил беглецът. Сега разследващите ще трябва отново да преценят дали е било необходимо да се използва свръхсила срещу Чакъра и дали той умира от граната РПГ-7 или от нападателна граната, с която е била въоръжена самата жертва. Основният коз на защитниците на тезата, че Димов се е самовзривил, е намерена халка от граната в ръката му след откриването на трупа рано сутринта, когато къщата е претърсена от полицията.
Любопитното е, че слухът за смъртта на Чакъра тръгва от чужбина цели 3 часа преди полицейската атака с гранатомети. Журналисти, които са на събитие край морето, говорят с тогавашния шеф на Националната полиция ген. Васил Василев. На практика той вече е уволнен, но още не знае за решението. В полунощ ген. Василев, който по това време е в отпуск и по думите му е зад граница, заявява, че Чакъра вече е обезвреден.
Така на практика медиите просто очакват не как ще бъде обезвреден Чакъра, а кога ще бъде убит.
Битката срещу Димов се води от рекорден по численост полицейски отряд. В него има 39 служители от Харманли, 6-има от РДВР-Хасково, 16 от РПУ-Свиленград, както и 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма (СОБТ). Привлечени са и 19 граничари, както и трима психолози от Института по психология на МВР.
Вечерта около 19 часа Димов изстрелва дълъг автоматичен откос. Става ясно, че той е въоръжен с автомат "Калашников". Час по-късно на място пристига и тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Операцията обаче се ръководи от тогавашния шеф на РДВР-Хасково Иван Петров.
"Баретите просто ги беше страх да тръгнат на щурм и да влязат в къщата. Това им беше първият истински изпит в бойна обстановка, но те явно не бяха готови за това", спомни си вчера Иван Петров. Атаката срещу Димов за дълго ще бъде срамът на поделението на баретите, които до 2009 г. не получават нито една бойна задача от ръководството на МВР.
Око 2,40 ч е получена заповед да се стреля с гранатомети. Изстреляни са около 15-ина гранати РПГ-7. "Още при взривяването на първите 5-6 стана ясно, че те не постигат ефекта си. Следващите направиха дупки в стената на първия етаж. Всички гранати се взривяваха в първия етаж, докато Чакъра се криеше на втория и него го пазеше бетонната плоча между двата етажа", разказа вчера Петров.
Страхът на баретите ги държи цяла нощ. Дори канонадата с гранатите през нощта не е достатъчна да ги убеди, че Чакъра е обезвреден. "Имаше едно мазе, за което се смяташе, че би могло да бъде ползвано като сигурно укритие", казва Петров. Освен това местен жител, познат на Чакъра, разказва пред полицаите как Димов обичал да залага капани, които биха могли да бъдат смъртоносни. Затова полицаите влизат в къщата едва призори. Първо намират капаните - гранати, които, макар и нападателни, са достатъчно опасни при взривяване. След това откриват трупа на Чакъра. Липсва част от ръката, която е намерена по-късно с халка от граната на нея. Според съдебния лекар на Хасковската окръжна болница Чакъра се е самовзривил.
Така приключва животът на вечния бунтар, който през 1972 г. хваща гората заедно с още двама хлапаци на по 17-18 години и става партизанин. Народната милиция го дири цял месец. Димов лежи 4 години и 4 месеца като политически затворник в Старозагорския затвор, по-късно след 1989 г. получава обезщетение като репресиран от социалистическата власт. Сега смъртта му е оценена на 50 000 евро за нарушени права. Не е ясно обаче кой ще го отнесе, ако съдът приеме, че Чакъра е убит от полицаите.
"Димов е държал под прицел 4 наши колеги в продължение на 12 часа. Така трябва да се постъпва с всички, които застрашат живота на полицаите", коментира тогава вътрешният министър Георги Петканов.
Твърди се, че освен главния секретар Бойко Борисов и министър Петканов за случая е бил информиран постоянно и тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски. Затова остава открит въпросът кой издава прословутата заповед да се стреля с гранати и дали това е причина за смъртта на Чакъра.
Убиха го като пиле
Данаил, син на Тодор Димов
- Г-н Тодоров, как приемате новината за възобновеното дело относно смъртта на баща ви?
- Не бързаме да се радваме. Все не ни се вярва, че нещата ще стигнат докрай. Освен това избягвам да коментирам темата и много да говоря за това, което се случва. Гледаме много да не влизаме в полезрението на властите. Със семейството ми избягваме тези коментари, защото смятаме, че гарван гарвану око не вади. Всички стари муцуни от онова време, когато баща ми беше затрит, са и сега във властта. Докато Бойко Борисов е във властта, няма да има истинско възмездие за нас и че нещата ще стигнат до край, така че да чуем цялата истина.
- Но все пак се търси истината?
- Срещу баща ми стреляха все едно е пиле. Не оправдавам постъпката на баща си, но не заслужаваше гранатомети. Той беше с буен характер, но не заслужаваше такава смърт. Въпреки че през 2003 година аз не бях пряк свидетел на събитията, защото бях извън страната, по разказите на по-малкия ми брат и сестра ни, които отблизо са следели развоя на нещата, убийството на баща ни е било като махленска разправа. Борисов дошъл в покрайнините на Харманли и демонстрирал физическа сила срещу човек, който в този момент е бил напълно сам. Той е пренебрегнал тотално устава за действие в подобни ситуации и се е проявил като едва ли не Батман. За да блесне самият той, не е оставил никакви шансове да преговарят с баща ми. Брат ми разказа, че единственото, което са им дали, за да говорят с татко, бил мегафон, чиито батерии спрели на петата минута. Баба, неговата майка, пък ми разказа, че той е бил готов до отиде в затвора, бил си и стегнал багажа за там.
- Съдът в Страсбург през февруари осъди България да ви заплати 50 000 евро за смъртта на баща ви. Получихте ли ги вече?
- Все още не. За тези пари се изговориха много неща и в Харманли също. Хората от родния ни град са на двата полюса. Тези, които познаваха Тодор Чъкъра от детинство, знаеха какъв е - че винаги е бил бунтар срещу системата. Другите осъждат постъпката му. Но за парите всички са на едно мнение - внимателно следят за какво ще ги похарчим. А на мен тези пари не са ми някак си на сърце, възприемам ги като някакъв резултат на правдата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
