* Нужно е ЕС да излезе от зависимостта на САЩ и да играе самостоятелна роля в света, казва о.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер
О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден европейски експерт по въпросите на отбраната и сигурността, президент е на престижния виенски център за стратегически анализи CSA.
- Минаха 100 дни от встъпването на новата американска администрация в длъжност. Какво ново във външната политика на САЩ?
- За генерални изводи е още рано, но едно вече е ясно – тя отново се връща към определени линии, анализи и оценки отпреди периода на Тръмп. Това внася известна предвидимост в поведението на САЩ, което е важно в международните отношения, особено за големите актьори като Китай и Русия. То намалява страховете, особено в областта на военната сигурност, и понижава действието на „дилемата за сигурност“, която гласи, че от другия се очаква най-лошото и това води до надпревара във въоръжаването.
- Неотдавна Байдън предложи на Путин среща на високо равнище.
- Това е положителна стъпка, непосредствените срещи и разговори са незаменими, те дават възможности да се уточняват подробности, да се установяват лични отношения. Надявам се да настъпи по-голяма яснота във външната и отбранителната политика в света.
- Каква ще е ползата за Европа?
- Би била доста значителна, тъй като Европа е изцяло зависима от САЩ в рамките на НАТО и в редица други области. Желанието на САЩ е да трансформират тази зависимост в т.нар. партньорство, което ще рече повече разходи за отбраната. Това бе оповестено още от Обама, Тръмп го потвърди категорично и сега ще бъде продължено и от Байдън. САЩ вече не са в състояние да носят военните издръжки на Европа и настояват тя да си ги поеме и ЕС започва все по-отчетливо да го разбира. Ако иска светът да го възприема като дееспособна сила, ЕС ще трябва да инвестира повече в отбраната.
- Не се ли забави ЕС с изграждането на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС)?
- В рамките на ОВППС вече са постигнати много неща, но поради сложните процедури на съгласуване не се виждат така добре. Продължаваме да водим дискусията дали европейските съединения да бъдат извън и отделно от НАТО. Според мен Европа трябва да има свои войски и те да обслужват нейните интереси, а когато реши, може да участва с тях на партньорски начала в НАТО. Това е въпрос, по който сега се работи и е в сложен процес на съгласуване, за да се постигне съвместно военно планиране независимо от Вашингтон и от НАТО. Днес САЩ се концентрират изцяло върху азиатския и западнотихоокеанския регион. На всички е ясно, а и САЩ сами го признаха, че техните военни сили не са безгранични. Това означава, че са принудени да намалят своето военно присъствие в Европа, за да освободят сили за други места.
- Какво ще се промени в Европа?
- За Европа развитието не е особено розово. Тя трябва да създаде нова концепция за своята сигурност и да изгради съответната архитектура. Ще се наложи да отдели повече внимание и средства за своята сигурност. Надявам се в Брюксел и в по-големите столици правилно да са разбрали сигналите на новото време. Отдавна говорим за създаване на собствени европейски сили, независими от НАТО.
- По този въпрос, като че ли все още няма единно мнение в ЕС?
- Париж е запален привърженик на тази позиция, Германия засега не се е определила така еднозначно, но и там вече са наясно, че Бундесверът трябва да бъде по-добре оборудван и Германия да прояви заедно с Франция и с някои други по-големи европейски страни по-голяма инициатива и самостоятелност. Но това става само ако имаме и съответните отбранителни възможности, които да ни гарантират стратегическа автономност.
- Как оценявате излизането на САЩ от договорите по ракетите със среден радиус на действие, по противоракетната отбрана и по „открито небе“? Не нарушава ли това системата за сигурност в света?
- „Открито небе“ е от времето на Студената война, но важното, което се отнася и за останалите договори, бе изразът и желанието за осъществяване на контрол над въоръженията. Днес съотношението на силите в света и световната сигурност са променени. Драматичното е не толкова излизането от договорите, колкото появата на нов голям актьор на международната арена – Китай! Ако се гледа сериозно на контрола върху оръжията, той трябва да се решава глобално и Китай също да участва. Лошото е, че днес контролът върху оръжията вече не е част от начина на мислене и всеки от големите актьори е устремен да разширява периметъра на своето влияние в света.
- Преразпределението на силите не е завършено?
- Във фаза сме на препозициониране, особено между САЩ и Русия, която прави всичко възможно да се възстанови отново като световна сила. САЩ след Тръмп се стремят да лидират и господстват в света. Китай има амбицията да стане третата водеща сила и вече го показва чрез дипломатическите си офанзиви.
- Има ли начин да се осъществява контрол върху въоръжаването в тези нови условия?
- С участието на САЩ, Русия и Китай, също и на ядрени държави като Индия. Това е едната посока. Втората е с обхващане и на новите, развити напоследък оръжейни системи и технологии – дронове, космически елементи, киберсредства. Освен новите актьори, новата световна система за сигурност трябва да обхваща и новите технологии, т.е. да бъде разширена и тематично.
- Как се отразява днешната китайска външна политика върху европейската сигурност?
- Гореща тема! В Европа се преплитат интересите на всички големи световни актьори. Въпросът е каква да бъде позицията на Европа. Както САЩ, така и Китай се опитва да привлече Европа и да й наложи своите норми и интереси. Официален Китай поставя Европа пред избора „САЩ или нас – ако искате да сте в лагера на победителите, елате при нас“. Но имаме и трета възможност – нито А нито Б, а собствена позиция, за която ни е необходима по-голяма военна сила. Тогава ЕС ще може да играе самостоятелна роля в света и да решава кога да подкрепи САЩ, кога Китай, кога Русия и кога да остане неутрален. Три са базовите елементи, които трябва да притежава един геополитически актьор – икономическа, политическа и военна сила.
- Възможно ли е ЕС да се освободи от зависимостта на САЩ? Това би било съвсем ново и непознато за нас състояние?
- Да, това е голям завой, но не и чак толкова ново нещо. Французите от много години се опитват, но досега никой ни ги вземаше на сериозно, а днес просто настъпи времето за това. Ако все още имаме възможност да се изправим, то тя трябва да се използва. Надеждата ми е, че от една страна прозрението вече е настъпило, от друга страна - и събитията отвън, които подсилват тази необходимост.
- Какво е нужно на ЕС, за да се еманципира и заеме по-престижно място в световната политика?
- Ние твърде дълго през последните 60 г. минавахме между капките. Възползвахме се от военния щит на САЩ, отдавайки им в замяна част от суверените си. Това ни позволи да съкращаваме разходите за отбрана и да увеличаваме разходите за социални нужди. Но това време свърши. От Обама насам САЩ настояват ЕС да отделя повече за военни нужди, Тръмп го определи на 2% от бруто социалния продукт. Щом ще сме принудени да отделяме повече за военни цели, то поне така, че да увеличаваме нашата политическа съзидателна сила. Проблемът в ЕС е, че всичко при нас става по-бавно, защото имаме 27 готвачи, които готвят манджата, а някои дори и плюят в казана. На страните с едно централно правителство им е много по-лесно. Но в някои отношения това е и наше приемущество – много от нашите решения са по-добре премислени и с по-добри резултати.
Но има и едно предизвикателство – ЕС може да се превърне във водеща световна сила, тъй като притежаваме най-съвременни технологии и ноу-хау, имаме голям научен потенциал и производствени мощности. В тази област ЕС може да се обедини и специализира и това ще даде тласък за решаване на задачите и във външната и отбранителна политика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
