Напук на всички прогнози, някои от които откровено базирани на банални геополитически конструкции и съответните външни вмешателства, президентът Росен Плевнелиев "хвърли пешкира", както се казва на боксьорски жаргон.
Като официално обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат. Поне тази есен.
Този акт не е лишен от известно достойнство.
Единици са българските политици, оттеглили се наистина доброволно от властта. Прави го през 1899 г. премиерът Константин Стоилов заради дребно и недоказано обвинение в корупция. Прави го и колегата му Александър Малинов през 1911 г. поради принципно несъгласие с тайните преговори за дележ на Македония с Белград. Ще го направи още веднъж, пак като министър- председател през 1932 г. Просто защото е искал да даде пример, че на 65 години трябва да отстъпиш и държавния пост, и партийното лидерство на по-млад човек.
В най-ново време го направи Стефан Савов като председател на парламента през 1992 г. И по този начин лиши новосформираното мнозинство от от БСП, ДПС и "сини люспи" от удоволствието да го унижат, като го отстранят от поста с гласуване.
Едва ли президентът Плевнелиев се е вдъхновявал от тези исторически прецеденти.
По-скоро е надделяло чувството му за политически реализъм, доколкото всички социологически проучвания са категорични, че държавният глава се радва на подкрепата на пряко сили една десета от българските граждани. С такъв нисък рейтинг не са завършвали мандатите си нито Желю Желев, нито Пeтър Стоянов, нито Георги Първанов.
Всеки човек си има таван. Росен Плевнелиев стоеше доста успешно като строителен министър - харесваха го, макар с половин уста, дори вечно мрънкащите "червени дядовци". Но като президент се оказа неадекватен не само от гледна точка на политическата ситуация и партийните игри, но и като усет за психологическите нагласи на нацията. Принципното му проатлантическо поведение и острите му антируски изказвания отблъснаха значително мнозинство от обществото, което все още не може да се раздели с митовете на тема "Дядо Иван".
Сложната парламентарна конфигурация пък го принуди два пъти в продължение на един мандат да съставя служебни правителства, което не бе най-доброто, което може да се случи на един български президент. Той не успя да убеди партиите за необходимостта от промените, които предложи в инициирания от него референдум.
Нито в нуждата от драстични промени в съдебната власт и борбата с корупцията. Да не говорим за купищата му словесно-емоционални гафове, които го превърнаха в лесна плячка и за опонентите, и за медиите - от историята с "ирландската пастирка" до поздравленията към президента на несъществуващата вече Чехословакия.
Когато през 1946 г. генерал Дьо Гол напуска Елисейския дворец, подхвърля на чакащите пред входа журналисти фразата: "Сега ще видите най-сложното нещо във военното изкуство - отстъплението!".
Че Плевнелиев няма да намерение да се оттегля от политиката и просто свива знамената за по-добри дни, се казва недвусмислено в неговото подранило прощално обръщение към нацията: "Президентът си остава завинаги президент!". Как обаче ще проведе своето "отстъпление", ще видим след януари догодина, когато ще сдаде поста на новоизбрания президент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
