2020 година вече може да се характеризира като „годината на големите изпитания“, на n-мерните кризи. В много отношения всички страни по света в момента имат сходни тежки проблеми, а малките страни – като нашата – и свои собствени.
Онова малко нещо – невидимо с просто око, наречено с простичкото COVID-19 породи първата глобална пандемия за новия век. Няма страна при новите условия, в която Страхът да не диктува решенията. А те са за запазване живота на хората чрез физическо дистанциране особено по време на работа (1,5-2,0 метра минимум), което принуди да се наемат максимален брой хора в тясно пространство. Убийственият природен феномен сви икономиката внезапно и принудително. Същевременно, даже още преди началото на пандемията, светът навлезе в нов цикъл на търговски войни и икономическисанкции (повечето – незаконни по международното право), които започнаха да рушат както съществуващия международен ред, така и вече изградените вериги на доставки.
Да не си на кормилото на малка и слаба страна като България в такива времена! „Домашно приготвената“ (и по рецепта на Европейския съюз) демографска криза, придружена с острата политическа криза, само задълбочиха и развиха финансово-икономическата криза.
Сезонно изгладените данни за БВП показват спад от 8.2% през второто тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. Очаква се на годишна база спадът да е между 5-10% - крайно несигурни данни, понеже вирусът не знае умора, а различните страни-членки на ЕС се „затварят“ и „отварят“ ad hoc по различен начин. Но и при 2-3% спад ситуацията се характеризира като достатъчно драматична. Междувременно хиляди български граждани се прибраха „принудително“ и продължително в родината си, след като чужди икономики свиха редиците на заетите лица. Заедно със затварянето на части от българската икономика, посоченият фактор на пристигащите увеличи безработицата на 5.9% за второто тримесечие. Променените вътрешни и външни пазарни условия, естествено, предизвикаха националното стопанство, което започна вътрешно преструктуриране – нещо, което в други условия е протичало години и десетилетия. И ако за преструктурирането са необходими милиарди инвестиции (а такива няма налични), то за „консервиране“ или „запазване“ на различни сектори от производството също са необходими милиарди разходи (кой ги има като натрупвания, но и кой ги няма!), а междувременно домакинствата с ниски доходи и безработните упражняват натиск за гигантско увеличение на социалните помощи.
Каква е ситуацията? Ако преди n-мерната криза правоверните от Черквата на неолибералните фундаменталисти овайкваха медиите поради „голямата държава“, настоявайки за все по-ниски данъци, а някои „бизнесмените“ (всъщност тарикати) бягаха по офшорки или неизменно доказваха че са „на червено“, като не плащаха данъци, то след началото на кризата същите те ореваха света че държавата е „малка“, „малко помага“ и че не ги „спасява“, включително някои от тях излязоха с искания за „възмездяване на пропуснатите ползи“.
Но когато икономиката се спуска по стълбата, която води надолу, не може държавните финанси да триумфират по стълбата, която води нагоре. Именно в такива тежки времена се разкрива изключително полезната координираща роля на държавата – както като спасител на „давещите се“, така и като единственият, който може да си позволи нестандартни непазарни решения, включително и чрез печатането и разхвърлянето на „хеликоптерни пари“. Същевременно от държавата се изисква да насочва мъдро финансовите потоци (в България „насочването“ има тежка негативна конотация), които минават на остър диетичен режим, само и единствено в посока на „консервиране“ на притворения бизнес и системно подпомагане „лъжичка по лъжичка“ на всички нуждаещи се граждани.
Но понеже държавата действа именно в непредсказуема ситуация (нито има лекарство, нито гарантирана ваксина за коронавируса) и то при екстремни условия, напълно възможно и логично е от държавните финансови потоци да се възползват както „зомби компании“ (компаниите, които всъщност са почти във фалит поради слабо търсене), така и граждани с доста финансови спестявания („сланинка“). Иначе казано: щедър „социализъм“ за богатите, оскъден капитализъм за бедните. Но този режим на подпомагане (мярката 60/40, или 80/20, или даже 100/0) е за предпочитане най-малкото поради два сериозни аргумента. От една страна, това е за предпочитане, понеже работниците и служителите няма да изпаднат в безработица, разходите за която биха били много по-високи. От друга страна, когато икономиката отново започне своя растеж, всеки ще може да започне веднага работа, защото още е „на борда“.
Само ще вметна, че иначе кресливите защитници на „пазара“ сега лицемерно мълчат. Икономиката е в шок, държавата – също. Ако се откажат директните подпомагания на фирмите (и така действа по принцип „пазара), съкратените работници няма да си намерят работа в „здрави компании“, просто понеже такива няма достатъчно. А безработните по принцип свиват разходите си, което намалява допълнително покупателната способност на населението, а това води до допълнителен икономически спад. Змията си захапва опашката, ако разчита на „пазара“ да оправи нещата.
Логиката на „главния мозък“ (държавата) е за предпочитане пред логиката на „гръбначния мозък“ (фирмите и отделните граждани). Това е причината навсякъде по света (пазарни и командни икономики) правителствата да действат приблизително по един и същи начин – да не оставят фирмите и гражданите „без дъх“. Но по-развитите страни могат да си позволят да използват по-щедро портфейла, като харчат наляво и надясно.
САЩ са пример за смело използване на „хеликоптерните пари“, независимо че държавният дълг расте към плюс безкрайност. Германия също удължава харчлъка и през следващата година. Други развити страни също продължиха уж „ограничените мерки“.
Но българската икономика (по всички индикатори) не се числи към групата на високоразвитите страни, а попада в „средата“ на средноразвитите страни. Държавните финанси са ни от ограничени по-ограничени (най-вече от порочното влияние на неолиберализма и от безогледното харчене за несъществени дела на астрономически цени), при това – при строг Валутен борд и още по-твърди изисквания при „чакалнята на еврозоната“. Ако държавата съвсем развърже кесията, една инфлационна спирала ще започне своя убийствен ход за икономиката и хората.
Ако държавата премине към теглене на гигантски външни заеми, то следващите поколения ще проклинат този ход, понеже те ще трябва да ги изплащат. Въпреки че международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг „BBB“ със стабилна перспектива, това още е далече от „ААА“, което означава че водопади от кредити не могат да се очакват. И така, каква е моментната ситуация (по последни данни от 31.07) на парите на държавата? Донякъде изглежда добра, понеже приходите, помощите и даренията към юли 2020 г. са около 25 233,1 млн. лв. Същевременно данъчните и неданъчните приходи се свиват с 1 122,0 млн. лв., докато постъпленията от помощи нарастват с 375,2 млн. лева – приходните потоци са намалели драстично, което е очаквано. Изпълнението по всички линии на плановия бюджет е под очакваното: и при преките, и при косвените данъци, и при акцизите. Разходите са в размер на 23 507,0 млн. лв., което е 49,1 % от актуализирания годишен разчет, като номинално нарастване спрямо същия период на предходната година се отчита основно при социалните и здравно-осигурителните плащания, разходите за персонал и други. Картината обаче е неблагоприятна, понеже средното изпълнението на различните годишни разчети до края на седмия месец е с около 10 процентни пункта под очакванията. Казано на финансов език, дупката в държавната кесия е в размер на повече от 1 млрд. лева, независимо от принудително свитите разходи по други пера на бюджета. Като манна небесна е дошла помощта чрез безвъзмездните помощи от ЕС.
При такива драстични разминавания между план и отчет на КФН е най-нормалното да се внесе предложение за актуализация на бюджета в Народното събрание. Необходимо, но…
Първо, очаква се Съвета на ЕС да одобри предложената от Европейската комисия финансова подкрепа в размер на 81,4 млрд. евро на 15 държави-членки в рамките на инструмента SURE, в рамките на която на България ще бъдат предоставени 511 млн. евро. за финансирането на мерки, предназначени за защита на служителите и самостоятелно заетите лица и за намаляване на безработицата и загубата на доходи. Финансовата помощ по инструмента ще се предоставя на страните-членки под формата на заем, като ЕК ще набира средства от финансовите пазари и ще ги предостави впоследствие на държавите-членки срещу предоставяне на гаранции за риска, поет от ЕС. Лихвата по заема на всяка държава-членка ще зависи от цената на финансирането за ЕС, която се очаква да бъде ниска, имайки предвид отличния кредитен рейтинг на ЕС. Размерът на изискуемата гаранция от дадена държава членка ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния ѝ национален доход (БНД) в този на ЕС, съответно максималният размер на ангажимент от България е приблизително 107,5 млн. евро. По неофициална информация срокът на финансирането е 15-годишен. ЕК ще може да изисква предсрочно погасяване от страните при доказани случаи на измама или корупция.
Второ, Народното събрание все повече прилича на трудно (това е най-меката дума) работещ инструмент на държавата и поради протестите против правителството, и поради ранния старт на неформалната предизборна кампания догодина, но проявяваща се в остро вътрешно противопоставяне – даже на разумни предложения. В такива случаи „диктатурата на болшинството“ (121 гласа) не дава добри дългосрочни резултати. Още по-лошо (предвид „предвидимата непредвидима ситуация“) е да се разчита на ограничените оперативни действия на едно служебно правителство, колкото и прекрасни да са неговите членове. И въпреки че на табелката е записано че „Съединението прави силата“ (вярно само по себе си) и че на практика са необходими консенсусни решения, то отломките на този парламент само продължават да стоят по местата си, но без да правят цялото.
Посочените горни две обстоятелства правят много, много трудно придвижването и на актуализация на бюджета за тази година, и на приемането на кризисен бюджет за следващата 2021 г. На всеки е пределно ясно че без мъдра, стабилна и чиста държава обществото и икономиката не могат да вървят към „светли бъднини“; ясно е че са необходими смели решения за „равенство на защитата“ при тази асиметрична пандемия – и за икономиката, и за гражданите; и вече е ясно че управляващите не могат да управляват по старому, а няма кой да предложи светоглед и визия за необходимото консенсусно управление по новому. Това не е „революционна ситуация“, каквито свойства й се приписват – отсъстват новият модел и новите лидери; това е драматична моментна безизходица.
Ако обществото не намери спешно консенсусно политико-икономическо решение, пропадането надолу може да се задълбочи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
