Любомир Кючуков е бивш зам.-министър на външните работи и посланик в Лондон. В момента е директор на Института за икономика и международни отношения. Той коментира пред debati.bg новата роля на прекръстената в Северна Македония наша западна съседка, която вече чука на вратата на НАТО.
--------------------------
- Г-н Кючуков, Република Северна Македония и всичките членки на НАТО подписаха протокол за присъединяване на балканската държава към Алианса. Какво означава за Скопие днешната крачка?
- Първо, бих казал, че беше извървян много дълъг път, защото Македония отдавна подаде молба за членство. Между другото, тук следва да се отбележи едно обстоятелство, където България изигра много сериозна роля. След постигането на споразумението за името на държавата, на Република Македония не й се наложи отново да кандидатства за членство в НАТО, да измине цялата процедура. Това до голяма степен се дължи на факта, че преди вече повече от 10 г., когато на срещата на върха на НАТО в Букурещ бяха приети Хърватия и Албания,а кандидатстващата заедно с тях Република Македония беше отложена, по българско настояване в текста на заключителния документ беше вписано, че след решаването на въпроса за името следва автоматично техническата процедура, а не ново кандидатстване. Това е една от причините директно да се върви към това. Иначе значението и за Република Македония, и за региона е достатъчно сериозно. Първо защото това стабилизира самата държава. Всички тези държави на полуострова, които след разпадането на бивша Югославия се сдобиха с първата си модерна държавност имат сериозни проблеми с утвърждаването на тази държавност. Говоря изцяло за консолидация на обществото, изграждане на цялата държава и т.н. Не е тайна, че част от албанското население на Република Македония виждаше в присъединяването към НАТО и отварянето на процеса за членство в ЕС един от основните си мотиви за консолидиране на държавността на самата държава. Иначе там също имаше сериозни вътрешни етнически проблеми. Второто е, че по този начин се стабилизира самият полуостров и Западните Балкани.
- Доколко е силно в момента външното влияние на Балканите и как очаквате да се развиват международните отношения в контекста на бъдещото присъединяване на Македония в НАТО?
- Това членство първо премахва едно допълнително напрежение, което съществуваше между Република Македония и Гърция и второ, то определено стабилизира държавата и във външен план от намесата на външни фактори, включително и на държави членки на НАТО. Да не забравяме, че основният спор досега беше с Гърция – държава от алианса. Много сериозно вътрешно напрежение предизвикват връзките с Албания. Така че това определено стабилизира държавата. От друга страна то не решава всички проблеми, но отваря и процеса за присъединяване към ЕС. Сега Република Македония вече очаква дата за начало на преговорите. Тук обаче има една двойственост в позицията на Европейския съюз. ЕС е разтревожен за ситуацията на Западните Балкани през призмата на сигурността, включително и собствената си и не е толкова ентусиазиран от гледна точка на разширяването си и присъединяването на тези 6 държави. Тук има и една доста парадоксална ситуация, когато на определен етап едва ли не в локомотив за разширяването на Западните Балкани се превърнаха Русия, Китай, Турция и Саудитска Арабия. Тук действа стремеж да се ограничи тяхното евентуално присъствие в този регион. Във всеки случай само разтварянето на всички натрупани исторически, етнически, национални, културни и всякакви други конфликти и противоречия в региона в една по-широка общност, каквато е ЕС, би могло да стабилизира самия регион.
- Какво конкретно печели България от влизането на Македония в НАТО?
- Премахва напрежението до голяма степен между двете страни. Тук си струва да се кажат няколко думи за българската позиция, която невинаги за съжаление е била достатъчно последователна. Предложението за този договор беше българска инициатива и неговият проект беше предаден на Македония още през 2008 г. След това имаше един период, когато един български външен министър заяви, че една хартия не може да реши проблемите на двустранните отношения и България се дистанцира от идеята. В последствие отново прие тази инициатива. За мен позитивното е, че тя приключи успешно. Но, когато говорим за двустранните отношения, ключово е това в България да престанем да мислим за Македония като за територия, а като за хора. Всеки български гражданин да се чувства като у дома си в Скопие и всеки македонски гражданин да се чувства като у дома си в България. Македонизмът се възползва от скандалите и когато ние реагираме първосигнално на всяка една провокация, ние изграждаме стени. А изградят ли се стени между хората, това на практика работи изцяло за разделянето. Македонизмът разделя. Нашата стратегия, нашата политика би следвало да бъде да се премахват бариерите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
