Ахмед Доган получи неочакван коледен подарък от един заклет враг - Валери Симеонов. Доскорошният вицепремиер сравни традиицонното предновогодишно слово на почетния председател на ДПС с книгата “Празни мисли на един празен човек”, която донесе на Джером К. Джером световна популярност и го нареди сред най-обичаните писатели на миналия век. Защото той е човекът, който превърна иронията в най-ефективния инструмент за обяснение на реалността на заобикалящия ни свят. И си позволи сарказъм спрямо британския елит в златните времена на империята, когато кралица Виктория владееше една четвърт от населението на света и въртеше половината от морската търговия.
Изказът на Доган е далеч от стилистиката на английския сатирик. Но от словото му прозират сходни предупреждения към европейския елит, осъвременени 100 години по-късно. За разлика от досегашните негови изказвания, в които на фокус бяха или вътрешнопартийни, или вътрешно политически проблеми, днес той поставя като акцент на бъдещето на Европа, предвид съдбоносните избори за новия Парламент. Всъщност, ние не чуваме за първи път диагнозата за рухналите ценности, нарушените баланси и изгубената толерантност, но когато тя се препотвърди от политик от такъв калибър, ясно е, че е дошло времето за радикална промяна.
По традиция, в България това означава само едно- избори. Затова и всички се вторачиха в неговата политическа рецепта - програмен кабинет, който да реализира общонационални за всички партии приоритети. Бързината, с която играчите в родното ни политическо казино, побързаха да отхвърлят мизата на Доган, постави въпросът дали това не беше блъф, за да разбере тяхното отношение към залога за общонационална кауза. Или за да
предусети кой какви карти държи в ръцете си, за да остане в управленската игра.
И ако политическата й конфигурация все още не е известна, то от изказването му недвусмислено става ясно, че тя ще е функция на нова икономическа база. За първи път от 10 години Доган публично огласява концепцията си за взаимоотношенията бизнес- държава. И признава грешния подход за “весдесъщия бизнесмен- държавата”, която се прави на най-голям работодател чрез раздутата си администрация, а в същото време абдикира от ангажиментите си за гарантиране на пазарната икономика. Според него, тревожното изтичането на капитали и отлива на инвеститори може да спре, само ако икономиката се завърти на 180 градуса. Това изисква повече държава в икономиката. Но не чрез национализация или реприватизация. А чрез реално подпомагане на бизнеса в посока иновативност и конкуретноспособност. Което би осигурило поне 6 процента икономически ръст, за да се вдигнат чувствително доходите и да се излекуваме от бедността.
Този тип икономика Доган нарича пазарна демокрация. И я залага в програмата за ускорено и догонващо развитие. За нея той не търси авторство, но твърди, че ще печели изборна аудитория, която вече опасно гледа към Улицата.
Без съмнение, Доган не влиза в предизборното наддаване с празни ръце. А с нова икономическа оферта, която слага на масата за обществено обсъждане. И то с пълното съзнание колко рискова е за политическите му опоненти. Защото ако я одобрят, ще трябва да го обявяват за официален партньор в реализирането й. Ако пък я отхвърлят, ще са принудени да признаят, че наистина е блъфирал с твърдението, че няма нужда от предсрочни избори. А предупреждението му за имплозия в някои от политическите лагери ще се окаже неизбежна реалност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
