Велислава Дърева е публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент. Родена в Пловдив. Завършва журналистика в Софийския университет. Специализира телевизия, документално кино. Преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги, 2 сценария. След 1989 г. работи във в. „Дума“, откъдето неколкократно е уволнявана. Автор на над 2000 публикации; носител на многобройни награди за публицистика и документално кино. Под печат е книгата на Дърева за атентата в църквата „Света Неделя” през 1925 г.
- Като дългогодишен наблюдател на политическите процеси у нас смятате ли, че ни очакват предсрочни избори?
- Напълно е възможна стабилизация на управлението за кратко време, но тя ще бъде илюзорна. Въпросът е дали протестите ще продължат. Ако ще има предсрочни избори, те няма да са по-рано от лятото. Има възможност да са 2 в 1 с европейските избори през май, но ГЕРБ няма да рискуват да загубят и двата вота с този вариант. Може би ще заложат на два отделни вота, от които единият да бъде фон за другия. Властта в момента е колос на глинени крака, някаква илюзия е тази велика и непоклатима власт. Тя отдавна се е срутила, само че самата още не го забелязва. Напълно съм убедена, че ако бъде проведен референдум с въпроси: "Трябва ли да има парламент? Трябва ли да има правителство?", отговорите ще бъдат: Не!
Не страдам от илюзии, когато става дума за протести. Те обаче показват, че в тия 30 години на хората им писна ставащото в годините след 1989-а да е просто грабеж, унищожение на държавата. Хората искат друго решение. Проблемът в България е, че революциите се правят по фейсбук. 50 хиляди обявяват в мрежата, че ще отидат някъде, накрая отиват 500. Революции по фейсбук няма как да станат.
- Ако бъдат насрочени предсрочни избори и БСП ги спечели - готова ли е тя да управлява?
- Има силно желание за управление, но само то не стига. Алтернативата е желание, но с неясен обект на желанието.
- Вътрешната опозиция ли е един от най-сериозните проблеми на БСП?
- В никакъв случай не може да бъде проблем, когато толкова много членове на Националния съвет поставят сериозни въпроси като задължителното колективно ръководство на БСП. Ако това е проблем за някого, значи нещата са зле. Щом толкова много хора поставят тези въпроси, значи има проблем във функционирането на тази партия. Не съм убедена обаче, че критиките се вземат предвид. А това никак не е оптимистично.
А колкото до устава, променен така, че председателят да се избира не от конгреса, а от цялата партия, срещу което се противопоставях много сериозно, това създава много голям проблем - отнема се правомощие на конгреса. Утре някой може да реши, че конгресът няма нужда да избира и Национален съвет. Така нещата могат да бъдат докарани дотам, че следващ председател да посочва 10 души тясно ръководство и дотам. Което е много далече от принципите, по които работи социалистическата партия повече от 130 години.
- Ще успее ли партията да вкара качествени хора в следващия Европарламент?
- Дано! Някои хора обаче си представят, че парламентът - и българският, и Европейският, е нещо като виенско колело, в което се качваш, правиш две-три кръгчета и ти казват: Слез, да дойде другият! Това беше сред промените в устава, срещу което протестирах. Недопустимо е да бъдат ограничавани правата - по конституция всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да бъде избиран и да избира. Няма на света партия, която да забрани на някого да бъде повече от три мандата народен представител. По този принцип излиза, че дори основателят на партията Димитър Благоев не би трябвало да бъде депутат в 7-8 парламента - трябвало е да изхвърлим Благоев от парламента може би?! Не става така. Единственият критерий за депутата е можеш или не, всичко останало са формални хватки на принципа „Слез от въртележката!”. Във Великобритания, люлката на демокрацията, най-уважавани са именно депутатите, които са били в парламента по 20 и повече години. По тази логика аз предлагам всеки българин да бъде по една седмица народен представител, за да види за каква отговорност и работа става въпрос.
Доайенът на българската социалдемокрация, покойният д-р Атанас Москов, с когото ни свързваше близко приятелство, казваше: Политиката е отговорна работа за доброто на всички! За съжаление в България продължават да мислят, че политиката е само за доброто на определен кръг хора, който даже се знае поименно, с ЕГН-тата.
- Къде изчезнаха значимите фигури у нас от мащаба на д-р Москов?
- В тези близо 30 г. бяха унищожени критериите. Беше направено всичко възможно да няма авторитети. Българинът вечно се оплаква: Няма водачи! А като се появи водач, той веднага бива оплют, овъргалян в катран и пера. Няма да имаме водачи при такова отношение.
Има и друг много сериозен проблем. Много скоро след 10 ноември 1989 г. цялата интелигенция започна да се оттегля от политиката. Стигна се до сериозен отлив - Великото народно събрание, както и 36-ото, бяха пълни с интелектуалци, а ако ми намерите двама интелектуалци сред сегашните 240 депутати, ще ви черпя. Това беше целта - унищожаване на критерии, авторитети и принципи. Който има принципи и ги защитава, се превръща във враг. Всеки, който мисли с главата си, е изключително неудобен - така е било във всяко време.
- Излиза, че демокрацията ни дойде в повече?
- Проблемът не е в демокрацията, в тези, които се правят на демократи.
Българинът, който по принцип е много скептичен, е и много доверчив, много лесно може да бъде излъган. И след това казва: Разочаровах се! И забравя, че преди да се разочарова, първо е бил очарован и излъган от някого. Хората не могат да разберат, че се разочароват от самите себе си, от собствената си неспособност и нежелание наистина да променят нещата, а не да чакат някой да оправи всичко. Българинът все чака винаги някой друг да свърши работата. И след като се намери кой да я свърши, му намира кусур, дори го изкарва враг номер едно.
- Затова ли циклим в безкраен преход?
- Циклим, да. Мислехме си, че преди 10 ноември сме били в някакво безвремие. Оказа се обаче, че безвремието е предстояло, без ние да знаем. Затова тези протести, колкото и да ги възприемам критично, са нещо много хубаво. В тях хората казаха: Не може повече така! Не можем да ви траем! Това е много важен симптом за събуждане на обществото. В протестите има начало, което изглежда оптимистично. Дай боже това начало да се съхрани и да продължи, да не се умори, да не спихне. Както знаем, българинът лесно се пали и бързо гасне.
Дано не бъдат купени протестиращите - с обещания, със служба, с пари.
Виждам светлина - в читавите и мислещи млади хора. За бъдещето обаче съм по-скоро скептик. Тома Неверни съм - като истински марксист подлагам всичко на съмнение.
- По-лесно ли може да бъде купен днес българинът?
- Много лесно. Българинът отдавна просто съществува, непрекъснато се спасява поединично, вместо да успява. Толкова хора напуснаха страната, защото тук не виждат перспектива пред себе. Не че в чужбина шансът за успех е гарантиран - учителят, който кара такси в Лондон, може да го прави и в София. Разликата обаче е в заплащането.
- Сега да прескочим век назад - кое ви провокира да напишете книга за зловещия атентат в църквата „Света Неделя” през април 1925 г.?
- Отдавна се интересувам от това историческо време, в което изчезват блестящи български интелектуалци. Йосиф Хербст е един от моите учители по публицистика. Заради книгата изчетох над 10 000 страници документи. Атентатът е желаната провокация, към която комунистическата партия е тласкана чрез непрестанен, държавно овластен терор - масови арести, разстрели на леви депутати по улиците, чудовищна цензура. Целта е пълно изтребление на българската левица. Цифрите са повече от красноречиви: до Септемврийското въстание БКП наброява 40 000 души, след въстанието - 7000, след атентата - между 700 и 1000 души. Как някои твърдят, че нямало бял терор и фашизъм, при положение че една партия е доведена от 40 хиляди до 1000 души!? Къде са останалите 39 000? Страшни са съдебномедицинските експертизи след изравянето на скелети, черепи, кости на избити от масовите гробове. И стъкленото око на Гео Милев. Дори мисля, че установих кой е прекият физически убиец на Гео Милев от показанията на офицер от Трета секция, които са избивали антифашистите.
В един момент спрях да пиша - не можех да понеса толкова ужас.
- В книгата твърдите, че има много сериозен външнополитически интерес към атентата?
- Доказала съм, че има със сигурност три чужди разузнавания и три чужди посолства, които не просто имат връзка с атентата, а съучастват в него. Това са сръбското, френското и английското разузнаване. Документите съществуват.
Сърбия след края на Първата световна война вижда себе си до Черно море, има интерес от нестабилна България. Франция и Англия тогава местят пешките по геополитическата дъска. Английското разузнаване пряко следи да не би БКП да се откаже от атентата. Представителят на френското разузнаване Евгени Леже, легализиран като банков чиновник, осигурява луксозна квартира на ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков.
Сред обичайните заподозрени за атентата е Коминтернът, но документите показват точно обратното - от януари 1925 г. Коминтернът праща депеши до София: Никакви атентати! БКП няма решение за атентата, но се появява личност, която действа на своя глава - човекът, натоварен да съобщи на Коста Янков, че атентатът се отменя, му казва: Действайте! Втрещих се, като разбрах кой е този човек, но името му ще научите в книгата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
