Царе сме ние, българите, на безразборната консумация. Не само на благата, но и на думите. Изпразнихме от съдържание символите на демокрацията. Зачеркнахме патриотизма и патриотите. Намразихме светлото бъдеще. Сега сме на път да хвърлим на политическото бунище и думата перспектива. Тя беше ключова в обръщението на президента Радев към нацията, което той направи часове преди старта на новия политически сезон.
От речта му разбрахме поне две неща относно перспективата - тя е лоша за предсрочни избори днес, но добра за нов проект, ако се работи занапред. Този нов модел отсега е ясно какъв не е. Не е по Кейнс. Защото най-големият гений на световната икономическа мисъл за 20-ти век е известен с мисълта си: Дългосрочната перспектива е най-лошия съветник в текущите дела, защото в дългосрочна перспектива всички ще сме мъртви. Пречупено през призмата на България, това, леко цинично изказване на Кейнс, би трябвало да означава - ако не подредим държавата си сега, може и да я няма утре.
Последните 48 часа разсеяха всякакви съмнения, че прегряването на властта преди ваканцията е било заради преумора от европредседателството. Или казано с думичката на президента на Радев - от гарантирането на европейската перспектива на Западните Балкани. Не е било и заради опазването на 4 процентния ръст на икономиката и осигуряването на 2 милиарда лева бюджетен излишък в хазната. Което пък, казано с новата модерна лексика, означава запазване на кредитния рейтинг с позитивна перспектива.
Главните „виновници" за безспорните постижения на държавата за първите шест месеца на година -премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов, бяха единствените, които запазиха мълчание след 4 часовия коалиционен съвет в понеделник. Сигурно и най- тежките им преговори с брюкселските бюрократи бледнеят пред усилията им за укротяването на родните патриоти. Защото кой каквото и да казва, там вече тече обратното броене. Иначе казано– има обратна перспектива.
Без съмнение, Борисов се намира в една от най-тежките си управленски турбуленции. Притиснат е и от свои, и от чужди. Малкият коалиционен партньор вече е извън контрола дори на Цветан Цветанов. Валери Симеонов обвинява премиера в авторитарно управление, Красимир Каракачанов брани министри, независимо че началникът им е поискал оставките. Волен Сидеров гони кума си от управлението. Президентът Радев през ден обвинява в корупция и бездействие. Корнелия Нинова загърби парламента и тръгна с хората из народа да представя новата си Визия за България. В София, под прозорците му викат за помощ и чакат да развърже пари от бюджета. В страната, всеки му се оплаква от местна шуробаджанащина. Съседите ни се пекат на още по-силен огън – Румъния се клати от протести, турската лира губи близо 20 процента от стойността си, Македония е пред референдум, а в Гърция стачките са ежедневие. За капак и Ангела Меркел се разсърди, че не искаме бежанците й. С една дума - няма перспектива.
В тоталния дефицит на доверие, държавност и ценности на ход е Борисов. За плана сигурно ще научим съвсем скоро, а сюрпризите даже започнаха. Срещата му с президента Първанов може да е била с конкретен повод Македония. Но в същото време охлади набързо страстите в Обединените патриоти и ги накара да се замислят дали не става дума за нещо по-сериозно. Нещо, което може и да прекрати управленската им перспектива. Да видим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
