Каква е рецептата ГЕРБ да свърши нещо полезно за държавата и да оцелее, запазвайки водещата си роля и през 2019 година ? Трудно е да се каже, защото тези рецепти не са задължително еднакви. Обикновено, когато вършиш черната, но полезна работа, губиш рейтинг. Затова в името на оцеляването на партията гледаш все да отлагаш черната работа.
ГЕРБ вероятно ще оцелее, както досега – стъпвайки на най-силното си оръжие – местната власт. Затова и надеждите на управляващата партия са свързани с очакванията за сериозна победа на местните избори през октомври. Макар че на миналия вот за кметове и общински съветници ГЕРБ взе толкова много, че няма накъде повече.
В същото време оцеляването на партията на Бойко Борисов като първа политическа сила минава през задължителната победа на европейските избори преди това. Евентуална загуба през май вероятно ще доведе до предсрочни парламентарни избори. До тях може да стигне и без загуба на евроизборите, но това е отделна тема.
Дълго време ГЕРБ разчиташе на правилото, че
ако имаш обаяние на победител, вече си наполовина победил. В последно време обаче партията позагуби от този всепобеждаващ имидж, главно след краха на президентските избори. И оттогава влезе в едно таково малко тресавище, от което може да излезе при победа в европейските избори и евентуално в местните избори, където им е силата.
Мнозина задават въпроса
кои са подводните камъни пред голямата управляваща коалиция
през 2019-та.
Не е изключено замирише ли на избори някой от малките участници в Обединени патриоти да реши да потърси собствен път, да се позиционира в малко по-красива визия. И тогава от това цялото джуркане може да стане играчка-плачка, включително и за голямата коалиция. Възможно е Обединените патриоти да не се явят заедно на европейските избори. Заиграването на Волен Сидеров с различни други партньори ми се струва по-скоро опит да покаже, че има собствена цена и то не малка. Може би подобна цел има и потенциалното заиграване на Валери Симеонов с други партньори. Както и да го гледаме, по-добрия вариант за патриотите е да са заедно, отколкото поотделно или с други партньори. Трудно е да представиш разпада за начало на нещо ново. Да не говорим, че ОП постигнаха и доста добър резултат на президентските избори. Явно обаче не са си взели поука от предишни исторически факти.
За БСП освен изборна 2019-та е и конгресна. И при всички случаи отново ще бъде отворен въпросът за лидера. Дългосрочно погледнато левицата е произвела много силни фигури в годините - и Сергей Станишев, и Румен Радев, и Илияна Йотова, и Мая Манолова. И според мен по-логично е БСП да използва тяхната харизма, защото това са много силни фигури и те могат да помогнат на партията да преодолее своята самозатвореност, което е вечният проблем на столетницата. Дали ще продължи разнобоя между БСП и ПЕС и през новата година? Според мен Корнелия Нинова прави една проста сметка. Сергей Станишев не е много популярен в България, едно. И второ, самата партия на европейските социалисти е в изключителна криза. Твърде спорно е дали ПЕС помага на БСП или пречи. Но истината е, че успехът да имаш лидер на основна партийна фамилия в Европа е голям. На мястото на Нинова аз със сигурност бих сътрудничил със Станишев много по-активно.
С наближаването на изборите, престрелката между президента Радев и управляващите със сигурност ще се ожесточи, а оттам и между него и премиера Борисов.
Предизборната битка може да тури сол във всяка рана
Според мен да има предсрочни парламентарни избори преди евроизборите е малко вероятно. А за евентуалния резултат трябва да погледнем логиката. Тя подсказва все пак, че по-вероятно е ГЕРБ да спечели. Но няма да е лесно, хиляда фактора ще се намесят. Много трудно предвидимо е, дори само заради това, че евровотът ще бъде в края на поредица почивни дни. Отделно от това ГЕРБ няма толкова дисциплиниран електорат колкото БСП и т.н. Но да речем, че по-вероятно е ГЕРБ да спечели евроизборите. И тогава вече може да мисли за по-вероятната победа на местните избори, които са му стихията. Затова и не изключвам Борисов да реши да направи парламентарни избори заедно с местните. А защо да не помисли и за пълен мандат. Въобще шансовете пълен мандат или предсрочни избори според мен са 50:50.
Но да не бързаме с прогнозите, защото видяхме, че понякога се случват неща, които отиват отвъд логиката.
Например победата на Радев на първи тур на президентските избори. На втори тур можеше да се очаква да победи, но на първи тур - беше отвъд чистите социологически настроения. Живеем в турбулентно време и много бързо може да се промени и сега ситуацията. БСП например има една голяма възможност за пробив, ако под някаква форма спечели София на местните избори. Да се случи нещо като варианта Радев, т.е. да се появи някоя фигура, която да обере всички опозиционни гласове - и червени, и сини.
Да, те не могат да мелят брашно заедно, но еднакво не понасят ГЕРБ, особено в София. Не знам дали тази фигура би могла да бъде Мая Манолова. Но в момента омбудсманът може да бъде кандидат на когото поиска, и за каквото поиска.
За евроизборите безспорно има условия за пробив на национално-консервативна и социално-консервативна вълна.
Трудно ми е да кажа колко силна ще бъде, но може да се стигне да блокаж на европейските политически процеси, трудно съставяне на работещи формули в европарламента. За България най-важният въпрос, който ни вълнува, извън резултатите на евровота, е ще се появи ли нов политически играч на сцената. Видно е, че има много солидно търсене на такива играчи. И ако трябва да сме искрени, евроизборите са по-лесния начин за представяне и налагане на нови политически субекти. Няма да им се налага например да търсят винаги готовите службогонци, вечната мръсна пяна по места от хора, които влизат от проект в проект. Новите играчи могат да минат само с една национална кампания с европейски подтекст, която и без друго е по-интересна. Дали има свободно място в пренаселния политически спектър? Винаги има място за новите популисти, които зоват :"Крайно време е!", "Да рестартираме и да изметем предишните!", "Да сменим системата" и т.н. Истината е, че в България през 4 години търсим някой нов. Така на два пъти идваха двама големи нови - Сакскобурготски и Борисов. А малките нови - да не ги изброявам, те може би вече са дузина. Тъй че за всеки нов има място под слънцето. Но от друга страна има и рискове. Известно е, че новите играчи са харесвани по-скоро от млади хора, които накрая я отидат да гласуват, я - не. Освен това европейските избори са по-трудно предвидими и по различни други причини: по принцип по-малко хора гласуват, те винаги са междинен тест за правителствата в Европа, затова че историята помни внезаапни колапси /например БСП-2014/ и т.н. и т.н.
Записа: Матей Бонев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
