Строим на Антарктида и пречиствателна станция

В новата лаборатория ще има и библиотека, и кът за научни презентации, казва проф. Христо Пимпирев
Ако искаме да сме морска нация, нужен ни е научноизследователски кораб
Първата ни група полярници тръгва седмица по-рано от предвиденото
Две дами ще отворят базата ни за новия сезон
На ледения континент правим наука за бъдещето

- Проф. Пимпирев, на какъв етап е строежът на новата ни лаборатория на остров Ливингстън?
- Доста напреднал. Преди няколко дни приключи едно заседание с хората, които отговарят за техническата част на самата постройка, архитектурният проект вече е спечелен. Преди един месец беше обявен конкурсът, на който се явиха доста кандидати. Спечели екипът на госпожа Пенка Станчева. Преди няколко дни имахме специална среща с конструктора, със специалистите по водопровод и канализация, по електрозахранване. Уточнихме и най-малките детайли, като например колко ще бъдат слънчевите панели, защото новата лаборатория трябва да използва преди всичко възобновяеми източници на електроенергия. Слънчевите панели ще бъдат разположени върху целия покрив. Също какви генератори ще са нужни за все пак допълнително електрозахранване, къде ще бъдат поставени, какви ще бъдат водопроводната и канализационната системи... Всички детайли бяха уточнени и техническият проект е окончателно готов.
- Кога тръгва новата експедиция?
- Първата група заминава на 13 ноември от София. Само допреди 3-4 дни мислехме, че експедицията ще замине на 22.11, но сега на вас за пръв път съобщавам, че ще тръгне една седмица по-рано, тъй като ще се качи на друг бразилски кораб. Те ще бъдат превозени за откриването на базата с военен кораб, който тръгва седмица по-рано от предвиденото, така че малко се избързва със старта на експедицията. Но всичко е уточнено – единадесет полярници заминават в първата група на 13-и. Това ще бъдат преди всичко логистици, механици, няколко строители, ще има и един геодезист, който ще направи абсолютно точен геодезически проект на местата, където ще бъдат положени пилоните за конструкцията на лабораторията. С тази група ще замине лекарят на експедицията. Този път това ще бъде дама – д-р Невена Комитска. Освен нея, тъй като сме изключително доволни от провизионистката и готвачка на предишната експедиция, която се яви на специален конкурс миналата година, Уляна Яркова, тя отново ще бъде в екипа. Така че ще имаме две дами, на които се пада честта да отворят базата за новия полярен сезон на 28-ата българска антарктическа експедиция.
- На какви етапи ще протече строежът на новата лаборатория?
- Тази година ще сложим основите, т.е. пилоните, върху които ще стъпи подът на новата лаборатория. Ако имаме възможност, ще закараме и подовите конструкции и ще ги сложим. Освен това ние имаме и спечелен проект с предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда към Министерството на околната среда за изграждане на пречиствателна инсталация, така че ще започнем работа и по монтирането на нова, модерна пречиствателна инсталация за отпадните води. Все пак това е най-чистият континент на Земята и ние, българите, като пълноправен член на Комитета за опазване на околната среда на Антарктида сме сред активните държави, които работят на този континент, и трябва да го опазим чист за сегашните и за следващите поколения. Така че започва и работа по новата пречиствателна инсталация. Общо взето, ние се стремим това да бъде една модерна база, лицето на България пред целия свят, защото нашата база е притегателен център за учени от всички континенти. От Австралия, Южна Африка, Съединените щати, почти всички страни от Европа, Южна Америка, Япония... В Антарктида изследванията са за бъдещето на човечеството, включително и на нас, българите. И ние трябва да покажем, че залагаме на това.
- Имате съвсем преки впечатления за строителството, сякаш строите собствения си дом...
- Да, участвам във всички проекти! Това е наш дом, на всички българи. Затова ще използваме най-новите въведения в науката и практиката, разбира се. Идеята е минимално да се замърсява околната среда. Ще използваме опита на нашите съседи испанците в пречиствателните инсталации, на колегите от станциите на другите държави, които са несъмнено по-големи, повече хора работят през летния сезон. Нашата база може да побере максимално 25 души на едно място, по едно и също време, докато на американската база например през летния сезон работят 10 000 души! Това е един град! Така че може да си представите какви пречиствателни инсталации трябва да има за живота и работата на тези 10 000 души! Все пак ние, макар и доста по-скромни, даваме своя принос за световната наука и съответно за опазването на чистотата на този континент. Антарктида е континентът на бъдещето. Неслучайно най-развитите държави, пък и не толкова развити, но с поглед към бъдещето, отделят от бюджетите си всяка година стотици милиони долари.
- Какви задачи ще изпълнява новата лаборатория? Какви предимства ще ни донесе?
- Тя беше наложителна! Нашата база, както вече казах, е притегателен център на учени от цял свят и преди всичко на учени от Европейския съюз. България е член на Европейския полярен фонд, член е на Европейската програма към „Хоризонт 2030“. Т.е. ние трябва да отговаряме на изискванията на нашите партньори, защото в нашата база идват много чужди учени по съвместни проекти, а това несъмнено е от полза за българската наука, тъй като тя се докосва до най-съвременните достижения, с най-съвременната техника. Но когато се събират образци на Антарктида, наложително е те да бъдат обработвани на място, защото транспортът им до населените континенти (най-близо е Южна Америка) отнема няколко дни и много от пробите може да бъдат безвъзвратно загубени, ако не бъдат обработени на място. Затова са и тези лаборатории, за да може образците да бъдат предварително обработени и вече да се пренесат съвсем съхранени за няколко дни, дори за седмица, до съвременни лаборатории, които са на обитаем континент. Така че, за да не се погубят ценните проби, които се вземат, трябва да бъдат обработени на място и точно това е целта на новата лаборатория. Там ще има лаборатории по биологични науки, по геофизика, науки за Земята, ще има една обща лаборатория... Т.е. учените ще имат място, където да творят и да работят. Антарктида е континент на науката.
- На каква площ ще бъдат разположени тези лаборатории?
- На около 250 квадрата максимално. Там ще има място за отдих, библиотека, място за презентации, тъй като в нашата база непрекъснато идват учени от други държави, които представят какво ще работят, какви цели искат да постигнат. Така че ще има място, където да се съберат тези хора, да се правят презентации. Ще има и няколко места за възможно пренощуване при аварийни ситуации. Т.е. сградата ще бъде полифункционална.
- Как стои въпросът с логистиката? Някакво развитие има ли?
- Не, няма. Все още разчитаме на нашите връзки с колегите от полярните държави, които имат и кораби, и самолети, които използват за логистика в Антарктика. Това са Испания, Бразилия, Чили, Аржентина, Уругвай... Много е сложна цялата организация. Нашите учени се „наместват“ на останалите свободни места в корабите и самолетите на тези държави. Казвал съм, че там няма редовни връзки, не може да отидеш да си купиш билет до остров Кинг Джордж, който е на Антарктика, от Пунта арена в Чили. Но аз се надявам, че в едно не толкова далечно бъдеще България ще има нов научноизследователски кораб. Корабът „Академик“, който в момента се използва, е за работа само в Черно море. Той не може да излезе от Черно море, защото е на 50 години и, общо взето, е за скраб! Т.е. ако България държи да бъде морска държава, трябва да има научноизследователски кораб, който за науката ще може да се използва и в нашата база в Антарктида. Там би могъл да ходи през нашия зимен сезон, когато тук не може да се използва. Ще пътува до базата, за да я обслужва, но и да прави научни изследвания в Световния океан. Така България наистина ще стане морска нация.