Пътят към благосъстоянието е да произвеждаме по-скъпи стоки

Голямата ни цел е икономическа трансформация, казва вицепремиерът Томислав Дончев

Пътят към благосъстоянието е да произвеждаме по-скъпи стоки | StandartNews.com
  • Голямата ни цел е икономическа трансформация. Стимулирането на добавена стойност минава през иновации, дигитална икономика и връзка бизнес-наука, казва вицепремиерът Томислав Дончев
  • Автомобилостроенето е основен сегмент в индустрията ни, дошло е времето да правим не само компоненти, но и цяла кола
  • Коментарите за нова икономическа криза са пресилени, научихме уроците си от предишни
  • Готвим законодателни промени за задължително основно образование
  • Производството вече формира над 28% от БВП
  • Държавата трябва да създава условия за инвестиции - чрез индустриални зони и инфраструктура в тях
  • На евровота ще се утвърдим като първа сила
  • Преференциите връщат интригата на изборите
  • В политиката играя себе си

- Г-н Дончев, редица световни икономисти заговориха за наближаването на нова икономическа криза. Появиха се и първите признаци за това - МВФ намали прогнозата си за световния икономически растеж с 0,2 процентни пункта до 3,5, редица валути се обезцениха, британската икономика отбеляза най-ниския си ръст от 6 години насам. Какво показват данните на експертите в Министерски съвет - има ли основания за притеснение, задава ли се нова икономическа криза?
- Коментарите за нова икономическа криза са леко пресилени. За момента имаме само данни за забавяне на растежа, което е не чак толкова обезпокоително. Развитието на световната икономика, включително и европейската, не следва прави линии. Влияе се от икономически трусове, от политически събития. Няма как Брекзит, например, като политическа перспектива с всички трудности, които могат да произлязат от него, да се отрази благоприятно на намеренията и на поведението на инвеститорите, на икономиката като цяло. Към момента имаме белези само за забавяне на растежа. Дали следва поредната циклична криза е рано да се коментира.
- Стабилният растеж на българската икономика се смята за един от буферите при евентуална криза. Какви други политики има кабинетът, за да премине страната ни по-бързо и по-безболезнено при подобна заплаха?
- Икономически растеж означава, че в настоящата година спрямо предходната брутният вътрешен продукт се е увеличил. Той не ни дава данни за поведението на икономическите оператори, на предприятията, на държавата. Разбира се, да има растеж е хубаво. България още преди 20 години - финансовата криза от 1996-97 г, си е научила всички уроци. И води изключително благоразумна бюджетна политика. По същата причина параметрите за дълг са изключително ниски. По време на криза ниският дълг ти помага да плуваш по-добре. Колкото до предприятията, една европейска или световна криза би се отразила на българската икономика, доколкото тя е изключително отворена и експортно ориентирана. Експортът е изключително сериозно перо в икономиката ни, основно с дестинация Европа. Но предишната криза - първата след интеграцията ни в Европейския съюз, беше много скоро. Мениджърите и собствениците са много по-подготвени. Всички полезни навици, придобити оттогава, при някаква неблагоприятна икономическа конюнктура, биха били от полза.
- Очаквате ли тази и следващата година икономическият ръст да се увеличава на база не само потребление, но и на нарастващо производство?
- Ако гледате данните за дела на производството, то нараства за последното десетилетие и вече формира 28-28,5 % от БВП. Земеделието е около 5%, останалото са услуги. В тях туризмът има значителен дял.
Да, очаквам увеличение на производството. По-детайлният анализ на типовете производство и на структурата на експорт показва, че в последните години се забелязва все по-голям дял на преработената продукция, на продукция с по-висока добавена стойност. От предимно суровинен износ преди десетилетия, сега имаме все повече стоки, които предполагат висок дял на добавената стойност. Тя остава в страната - машини, съоръжения. Надявам се тази тенденция да продължи.
- Миналата година автомобилната индустрия отбеляза бум. Какъв е секторният Ви анализ за тази?
- Ако има секторна новина, тя е свързана преди всичко с автомобилостроенето. Без всякакво преувеличение можем да твърдим, че този сектор е един от основните сегменти на българската индустрия. И като предприятия, и като обороти, и като принос към БВП. Всички анализи показват, че той ще продължи да се развива динамично. За 2018 г. оценката е, че автомобилната индустрия ще носи дял от около 4 % от БВП. И ако тенденцията продължава, до 3-4 години този дял ще бъде 8%. Тук говорим за 220 фирми, което е добре. Производството на автомобилни компоненти осигурява заетост, приходи, още повече фирмите генерират експорт - продуктът се произвежда тук, но де факто се изнася навън. Впрочем това е една от причините, когато гледате оборота примерно между България и Германия, България да изнася повече за Германия, отколкото обратното.
Разбира се, изключително важно е да минем на следващо ниво в хранителната верига - от производство на автомобилни компоненти към производство на цял автомобил.
- Какъв знак би било това?
- Промяна на цялата структура на българската икономика. Означава още повече производители на компоненти, които работят в България - защото те трябва да са близо до производителя. Означава ангажиране на висококвалифицирани специалисти и много повече пари, които остават тук. Това е целта.
- Кога е възможно да се случи?
- Полагаме усилия - непрекъснато и на всякакво ниво. Мисля, че му е дошло времето да се случи. Най-малкото предвид концентрацията на толкова производители на автомобилни компоненти, които имаме.
- Има ли друг отрасъл, който да се развива така бързо?
- Машиностроенето. IT-секторът, разбира се, има традиционно добър дял, но той се спъва от недостига на квалифицирана работна ръка. Голямата тема е друга - единственият път към благосъстоянието е да произвеждаме повече стоки и услуги и то по-скъпи. Едно е да продаваш суровини, например добита мед, съвсем друго е да произвеждаш медна тел. Тогава много повече пари остават в страната, остават у собственика, отиват под формата на заплати за работници, инженери, мениджъри, счетоводители и т.н. Трето е да произвеждаш трансформатори и електромотори, които също съдържат медна тел, съвсем различно е пък да произвеждаш високотехнологични изделия. Голямата тема, която стои на дневен ред, включително пред правителството, е така наречената икономическа трансформация.
- В какво се изразява тя?
- Не искам да чертая само розови картини. Безспорен факт е, че голяма част от съществуващите производства в България се намират тук заради конкурентното предимство - ниски оперативни разходи. Ниска цена на труда, на земята, на енергийните ресурси, ниски данъци. Това е добре за началния период от реиндустриализацията на България. Особено в годините след кризата. Ние дори сме престанали да изтъкваме като конкурентно предимство атрактивните разходи. Но в дългосрочен план това не е добре. Затова голямата задача е повишаването на добавената стойност. Едно е да продаваш нещо за 10 евро, друго е - за 100 евро, съвсем различно за 10 хиляди евро. Колкото повече пари са останали тук под формата на проектиране, инженерна мисъл, развой, иновация, откритие, патент, това означава повече пари в предприятието, повече пари в страната. Това е голямата тема. Тук имаме два варианта. Единият е, ако сме пазарни фундаменталисти, да кажем, че в даден момент пазарът сам ще избяга от ниските цени на труда. Имаме недостиг на работна сила, разходите за труд в последните 3-4 години растат с 8 % на годишна база. В един момент ще изчезнат производства и на тяхно място ще се появят други, които могат да дават по-големи заплати и да функционират в режим на по-висока добавена стойност. И тук идва вторият въпрос - критичният, за ролята на държавата. Ако сме пазарни фундаменталисти, ще кажем: нека пазарът да се оправя. Аз обаче смятам, че държавата трябва да има роля. Ние не може да сме безпристрастни наблюдатели на тези процеси. Ние трябва да участваме, ние трябва да интерминираме. И ако в момента нещо заема голяма част от вниманието ми, това е опитът ми да го планираме по най-добрия начин. Защото влизането на държавата в икономиката може да дава ефекти, но може да дава и дефекти.
- Как виждате тази роля на държавата?
- Няма как да избягаме от традиционния инструментариум. Нови индустриални зони и в Северна, и в Южна България, в които държавата да свърши голяма част от предварителната работа - процедурите по Закона за устройство на територията, за оценка на въздействие върху околната среда, за преуреждане на земеделска земя за други цели, ако това е необходимо. Важно е да извършим тези процедури в аванс, за да може, когато се яви някой производител, по най-бързия начин да може да си построи в зоната хале, цех, склад или каквото му е необходимо. Това е само първата част на упражнението. Индустриалните зони трябва да бъдат на локации, където са комуникационно достъпни, държавата трябва да прокара ток, вода, газ, за да може инвестицията да се случва по най-добрия начин. Разбира се, когато дойде инвеститорът ще си плаща за право на строеж или ще си купува земя. Но проблемът е друг. Трябва да стимулираме по-високата добавена стойност. Пътят е един - внедряване на повече иновации, дигитализация на икономиката, комерсиализация на научните разработки.
В момента градим 13 звена от така наречената иновационна инфраструктура, финансирани от Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Трябва да направим необходимото, когато те бъдат изградени, да работят в синхрон, да получават подкрепа и да произвеждат продукция, която е годна да се консумира на пазара. Те трябва да бъдат пакетирани в мрежа. Ние може би трябва да изградим още такива звена, не само в София. Тук деликатната част от задачата е как да гарантираме, че образно казано продукцията, която дават - проекти, разработки, да стига максимално бързо до пазара. При всички случаи на нас ни е необходима и функционална, и институционална промяна на начина, по който се управлява иновационният процес в България. Той в момента е разпилян между няколко ведомства и, според мен, трябва да бъде реорганизиран, за да може държавата ни да бъде много по-бърза и много по-фокусирана, управлявайки тези процеси. Само загатвам, не е тайна, че за следващия програмен период ние ще разполагаме със значително повече финансиране. Имаме еднозначна амбиция една значителна част от него - може спокойно да разсъждаваме в рамките на няколко милиарда, да бъде инвестирана именно в такива цели.
- Всичко това няма как да се случи без добра образователна система. Поискахте промяна в Конституцията, с която образованието да е задължително, а не право. Отворихте дискусия, че средното образование трябва да е задължително. Да очакваме ли законодателна инициатива в тази посока?
- Да. Работим активно с Министерство на образованието и с Министерство на труда и социалната политика. По инициатива на Министерски съвет не можем да променим Конституцията, това може да се случи само с предложение на народни представители. Но нищо не пречи ние да подготвим и да предложим на уважаемото Народно събрание закони, които са продължение на тази идея.
- Какво ще предложите - задължително основно или задължително средно образование?
- Нека го докараме до задължително основно завършено образование - да нямаме българин без основно образование, след това да гоним по-висока цел. В много от случаите бедността или безработицата (разбира се, тя е социална категория) са предизвикани от дефицити в квалификацията. В момента пазарът на труда е такъв, че на него не могат да се реализират основно хора, които нямат необходимата квалификация. В много от случаите исторически това означава, че имат ниско образование.
Но да се върнем на законодателното предложение. Без да коментирам детайли в аванс, ключът тук е първо как държавата да бъде достатъчно стимулираща, как да помага, защото преди да наказва, тя трябва да помага - на всяко дете да бъде в клас. Ако родителите му имат някакви социални проблеми, трябва да бъдат решени. Ако не могат да си позволят да му купят прилични дрехи, държавата трябва да му помогне, ако няма раничка, чанта, държавата трябва да помогне. В същото време държавата трябва да предвиди адекватни, включително санкционни мерки, по отношение на тези родители, които не пращат детето си на училище. Тук имаме един чисто ценностен въпрос. За някои семейства, може би, образованието не е ценност. Но за обществото то е ценно и важно, затова трябва да взема превес. И подобни родители би следвало да търпят включително и санкции. Целта на санкцията не е държавата да събере глоба от някого, а да промени поведението му. Ако някой не си е пускал детето на училище, заплахата от репресията да сработи по такъв начин, че той да го праща на училище.
- В какво ще се изразява "репресията" - глоба, отнемане на помощи или нещо друго?
- Това го има към момента и не работи достатъчно ефективно. Ефект имаше от активната работа на така наречения междуведомствен механизъм за привличането на деца в училище - мобилизирането и на социални работници, и на полицията. Имаме идеи в съвсем друга посока, но позволете ми да произведем новината, когато сме готови. При всички случаи трябва да е комбинация от двете - не може да стане само с наказване, трябва да има и убеждаване, и помощ. Ако има голяма, безспорна обществена задача, около която трябва да се обединим, то тя е тази. Защото това е залогът как ще изглежда обществото ни, как ще изглежда държавата ни след 10 или 15 години. Ако сега допуснем да имаме неграмотни българи, това със сигурност означава, че много от тях след едно десетилетие или след 15 години ще бъдат безработни. Ако сега мобилизираме и обществото, и институциите децата да бъдат в клас, утре ще имаме работници с по-добра квалификация - финансисти, адвокати, по-грамотни държавни чиновници. Това е най-голямата инвестиция в бъдещето на обществото и на държавата.
- Тези комплексни мерки са свързани с още един приоритет на правителството - преодоляване на неравенството между Северна и Южна България. Очакваме първи копки на магистрала "Хемус", в Шумен се похвалиха, че инвеститор има интерес към индустриалната им зона. Кога можем да очакваме реално икономически растеж в Северна България?
- Икономически растеж в Северна България има.
- Но е нищожен в сравнение в Южна.
- Така е и няма как да бъде другояче, защото де факто Северът от транспортна гледна точка остава до голяма степен изолиран. Част от Севера дори е транспортен анклав. И тук взетото решение за трите големи инвестиции на Север беше абсолютно правилно. Това са магистрала "Хемус", която да свърже София и Варна, Коридор 4 - Видин-София и продължението му надолу София-Солун и Коридор 9 - Русе-Велико Търново с преминаване през Стара планина. Защото транспортно Стара планина разделя България на две части - Княжество България и Източна Румелия, което е абсолютно недопустимо. Добрата новина е, че по всички тези проекти се работи.
- Построяването на магистрала "Хемус" изисква време и пари.
- Голяма част от заделените пари са от държавния бюджет. Нито една от тези инвестиции няма да стане за година или две. Затова ще видим какви възможности има да заделим допълнително и европейски пари. Важното е работата да не спира. Убеден съм, че ефект ще има. Защото пък Северна България като образователна инфраструктура има традиции, има традиции и в индустрията.
- За два месеца във Враца влязоха трима големи инвеститори. Това може ли да извади Северозапада от графата "най-бедния регион на Европа"?
- Точно това е нещото, което може да извади Северозапада. Само с публична инфраструктура няма да се случи. Ще цитирам приятелка, бивша еврокомисарка, която ми казваше: Ако само правите пътища, младите хора, ще избягат по-бързо по тях.
Единственият шанс за възстановяване на виталитета на даден район са инвестициите, работните места. Колкото повече са работните места, колкото по-високи заплати се дават, толкова по-голям шанс има хората да се върнат в регионите, където са живели преди години, да има и производство, да има и заетост, да се плащат данъци.
- Очакваме ли други такива големи инвеститори в Северна България?
- Между септември и октомври миналата година само за няколко седмици бях на първа копка и на откриването на три завода, два от които бяха в Северна България - единият в Плевен, другият в Габрово. Интересът към Севера е по-висок, и аз подозирам, че в близките няколко години това, което се случи на Юг като концентрация на инвестиции, особено в индустрията, ще се случи и на Север.

Септември 2018 - Томислав Дончев по време на старта на строителството на новия завод за автомобилни кабелни инсталации на немската компания „Леони” в Плевен

- Опозицията много спекулира с въпроса намаляват или не намаляват инвестициите в България. По данни на министерство на икономиката обаче за миналата година те са над 20 милиарда. Какво означава тази цифра?
- Размерът на преките чуждестранни инвестиции за предходната година излиза в началото на следващата. Необходими са няколко месеца, за да бъдат обработени данните от всички източници. Затова често се правят спекулации на база неокончателните данни.
Има един показател с огромно значение - бруто капиталообразуване. Това са всичките пари, вкарани в съоръжения, машини, сгради и т.н.
По този показател ще видите, че инвестициите в България през 2017 г., в това число и преките чуждестранни, са 18,7 милиарда лева. Това е 18% от БВП. Все още нямаме окончателни данни за 2018 г., но очакваме те да бъдат поне 20 милиарда лева. Тук отвореният въпрос е каква част от този общ размер на инвестициите са преките чуждестранни инвестиции. Има различни методи на изчисление. Ще ви призная, че в много от случаите действащата ни система за обработка на статистическите данни може да даде дефект. Давам ви пример. Един де факто чуждестранен инвеститор, който е взел български паспорт. Има и такива. В много случаи инвестициите минават през вече съществуваща компания в България, което не позволява инвестицията да бъде отчетена като пряка чуждестранна. Затова данните, които трябва да гледате, са бруто капиталообразуване. За България този показател е много по-добър от други европейски държави. Освен това има ръст. От 2014-та насам, когато наистина има спад на инвестициите, 2015, 2016, 2017, 2018 преките чуждестранни инвестиции са от порядъка на 1,5 милиарда годишно с ръст всяка година.
- Политиката на доходите е друг голям приоритет на кабинета. След учители и администрация, кои са следващите сектори, в които да очакваме повишаване на заплатите?
- Тук най-голямата тема е за заетите в реалния сектор, не в публичния. Държавата оказва административен натиск, образно казано, върху пазара на труда, повишавайки минималната работна заплата. Но останалото е въпрос на пазара на труда. Който се надявам, при недостига на работна сила, да реагира адекватно и стремежът работодателят да привлече повече и по-добри работници, да дава по-големи заплати.
Иначе пряка грижа на държавата е публичният сектор и тя прави каквото може да него. 10 % ръст на разходите за труд, ако говорим за администрацията. То е въпрос и на оцеляване понякога, защото ние се борим за кадри с частния сектор и не винаги сме конкурентни. Още - 20 % ръст на учителските заплати тази година. Това вече ни позволява да се борим за по-качествени, надеждни, мотивирани момичета и момчета, които да работят в клас.
- Вие бяхте политикът, който на миналите евроизбори спечели над 108 хиляди преференции. Как се постига такава подкрепа и какво смятате за преференциите за изборите?
- Преференцията е нещо хубаво, тя е много по-висока доза демокрация. Ако не харесваш част от партийната листа, а харесваш друга част от нея, това е шанс да я пренаредиш. Дава повече права на гражданите, връща интригата в изборния процес.
А иначе рецептата как се получава такава подкрепа, не е обект на детайлна драматургия. Допреди няколко дни упорито се съпротивявах на квалификацията, че съм политик. Все си мислех, че съм по-скоро експерт или мениджър, но сигурно в последно време съм станал политик. Едно от първите неща, които научих преди десетина години, когато вече се занимавах де факто с политическа работа, бе, че когато си на обществена позиция, си като малък организъм, гледан под микроскоп. Виждат се всички твои предимства и недостатъци. Общественото мнение е като увеличително стъкло. Затова в публичния живот, в политиката трябва да играеш себе си. Ако се опиташ да играеш някой друг, увеличителното стъкло на общественото мнение в един момент ще усети, че лъжеш. Затова винаги съм се опитвал да играя себе си. Или, както казва Конфуций, този, който стои изправен на пръсти, не може да стои прав дълго време.
- Прогнозата Ви за евроизборите?
- Първо се надявам да има качествен политически сблъсък. Политиката, както пазарната икономика, е пазар и конкуренция на идеи. Трябва да има сблъсък на идеи, а не както се случва често - да си говорим глупости и да опровергаваме всякакви щуротии. Да има честно състезание, джентълменско. Няма нищо лошо в политическия сблъсък, въпросът е да бъде честен, и ако може, все пак да проведем някакъв разговор за Европа. Само че от хора, които малко повече са чели и разбират. В крайна сметка Европа не е Брюксел. Ние сме част от Европа и имаме право да се произнасяме и точно затова пращаме евродепутати. А иначе прогнозата ми, без да говоря в числа, е, че ще се утвърдим отново като първа политическа сила.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай