За песимизма и оптимизма на Радеви

Бащата на нацията влезе в ролята на хейтър, градската десница с ново лице - Кирчо

За песимизма и оптимизма на Радеви | StandartNews.com
  • Бащата на нацията влезе в ролята на хейтър,  градската десница с ново лице - Кирчо

Казват, че оптимистите не спят цяла нощ, за да посрещат екзалтирани новата година. А песимистите остават само до полунощ, за да са сигурни, че старата  си е отишла.

Мрачните слова  на президента Румен Радев в последните минути на миналата година и граничещите с лудост преживявания на голия  покорител на Черни връх Кирил Радев в първите часове на настоящата  потвърдиха поговорката, че прекаления светец и Богу не е драг! И доказаха, че рекордното  шампанско, излято по празника, така и не е успяло да отмие калта от злоба, наглост и арогантност в обществото. А разделението  нараства пропорционално с всяко обръщение  на държавния глава.

Новогодишното слово традиционно изобилсваше от  упреци към управляващите и тъга по пропиляната година. Но отново бе лишено от послания какво да направят хората, за да не изгубят напразно и следващата.

Какво се случва с президента?

Бащата на нацията, който доскоро очароваше поддръжниците си с красиви думи като единение, морал и достойнство,  днес е в ролята на хейтър, от чиито слова струи злоба, омраза и желание за мъст. Агресивният му песимизъм все повече го превръща в самотен бегач на дълги разстояния, който  е аплодиран за началния си спринт. Но едва ли ще е новият фаворит  в политическия маратон  не само заради липсата на опит. А защото плаши с неизвестност от силова позиционна  игра, в която балансът отстъпва на конфронтацията, но думите не прерастват с действия. Тази позиция  му отрежда засега ролята на алтернатива под условие. В зависимост от това дали  песимистичните му мисли ще се превърнат в оптимистични действия.

Алтернативата на алтернативата - градската десница, пък е на другия полюс.  Коледният дух е прераснал в заразен оптимизъм, който  носи  нови надежди  и ражда нови герои. Звездата на компютърния спец Кирил Радев изгря в разгара на новогодишната нощ, когато гол до кръста изтича разстоянието от „Витошка” до най-високия връх на Витоша с дълбоката надежда, че бъде посрещнат от хижарите с овации и горещ чай, който ще стопли голямото му сърце и измръзналите му крайници. Заключената врата и безпардонното поведение на домакините охладили допълнително температурата на тялото му и го поставили под риск оцеляването му, но грижата на приятелите и професионализма на планинските спасители върнали вярата му, че доброто винаги побеждава с хепиенд.

Покъртителната история за патилата на планинарите, жертва на алчни печалбари, излъска позахабения фейс на умните и красивите, представяйки ги като единствените пазители не само на природата, но и на човечността. И ги зареди с оптимизма на обединението, което вече има ново лице - Кирчо. Той е нечовешки издръжлив, удивително атлетичен, безкрайно скромен и крайно интелигентен. Става за рекламно лице на планинския туризъм, вместо омразния им  Жирардели, който събира световния елит в недостатъчно  екологичния за тях  скикурорт Банско. Идеален е и за евродепутат, вместо да се правят вътрешни избори в тъмносинята партия, които отсега е ясно, че ще предизвикат раздори. Най-малкото може да е новият собственик на злополучната хижа, която осиротя, след като набедените за злодеи наемодатели вече дадоха предизвестие за напускане.

За разлика от президента Румен Радев, при кръга на Кирил Радев оптимистичните красиви мисли се сблъскват с песимистични действия на градската десница. Които  винаги са променяли в негативен план съдбата българска. Доказателствата са в целия преход, особено по времето, когато и лидерът им Иван Костов изкачваше  с бодри  крачки Черни връх. А година по-късно бе свален от политическия връх. И оттогава досега последователите му не могат да се превърнат в алтернатива. Или да ни заредят  с оптимизъм.

Истината е, че гафът с винетките измести бързо темата и за президентската  реч, и за голия бегач.  Хората за пореден път са омерзени от  АПИ, но няма да напълнят площадите. Те мразят  елитите, ненавиждат властта, но пак ще гласуват за Борисов. Защото между оптимизма и песимизма, ще изберат реализма. Поне докато не завее новият бурен вятър. И не оголи върховете.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай