Без съмнение, Айнщайн е станал любимец на българските политици. А неговата фраза за безграничността, вселената и човешката глупост се цитира денонощно като оправдание при всяка нападка.
Тази седмица доказа гениалността на още една фраза на Айнщайн. А именно, че политиката и уравненията трудно имат пресечна точка. Защото политика се занимава с настоящето, а уравненията - с вечността.
Седмицата мина под знака на бюджета, но колкото и да изравняваха сметките в него,
политическото уравнение още стои без решение
И в него хиксовете, които властта трябва да разгадае, със сигурност са поне три. Политически, обществени и за капак геостратегически покрай екшъна до Керченския мост.
Тъкмо приключи сагата с протестите на майките и се отвори нова пробойна. Едни 71 милиона се появиха на неправилното място според предварителните уговорки с премиера.
И се наложи на среднощни срещи в Министерски съвет сметките да се поправят. А Бойко Борисов да хока депутатите, че не са разбрали какво трябва да направят. Те пък да се сърдят, че не ги зачитат като надеждни законотворци.
Дни след като приключи случаят „Валери Симеонов”, се отвори нов казус - този с
финансовия министър Владислав Горанов. Докато се приемаше бюджета, никой не обърна внимание на точното финансово уравнение на хазната, защото всички брояха депутатски апартаменти, чертаеха родословни дървета и издирваха кръстници. Разклатените му позиции докараха нови неизвестни за ГЕРБ. Най-малкото обориха тезата, че проблемите на властта ги създава само малката коалиция.
Изкарването на Симеонов от властта намали напрежение в изпълнителната власт, но го качи в законодателната.
И то с бързи обороти
Едва повярвахме, че Патриотите са прибрани в ъгъла и вече няма да правят бели, и Валери Симеонов изгря в Народното събрание. А парламентарното му шоу крие нови хиксове за властта. Вярата, че с оставката на Симеонов опозицията ще намали децибелите срещу властта, пък се оказа измамна.
Нови неизвестни се появиха и в геополитическото уравнение. Бяхме на крачка да отваряме шампанското за българското трасе на руския газ от „Турски поток”, когато пламна конфликта в Керченския пролив. Той задължи България да вземе позиция според тази на европейските и натовските ни партньори.
И Борисов бе длъжен да свика Съвета по сигурността и да осъди действията на Кремъл. Остава надеждата, че Москва ще продължи да мисли за нас прагматично, а не лирично. И че операцията в Азовско море, няма да отклони и този път пътечката на синьото гориво. Все пак не бива да се пропуска, че министрите вече отпуснаха 200 милиона за руски ремонт на старите съветски изтребители.
Истината е, че общественото уравнение няма как ни се получи докато не решим едно неравенство, което виси от много време- социалното. Затова и утихването на протестите бе за кратко - избуяха нови. Вместо майките и младите, сега
на улицата са пенсионерите, миньори и енергетици
Водени от синдикати. БСП вече шумно ги придружава по митингите, а държавният глава открито ги кани в кабинета си.
50 таксиджии пък са на пък да издействат безпрецедентно въвеждане от страна на столична община на монополно положение в бранша. Искат минимални тарифи, шофиране в бус лентите и специални стоянки. Кметството сякаш е готово да им угоди. Какво да прави - и там неизвестните никнат като гъби.
Градската десница май е единствената, която махна всички неизвестни от себе си. След като реши да прави протест в подкрепа на обвинената в корупция бивша кметица на "Младост" Десислава Иванчева.
За сметка на това Слави Трифонов все още крие картите в ръкава си, защо направи тази звездна седмица.
Аксиома е, че всяко математическо уравнение има поне едно вярно решение. Но пък повечето политически уравнения са с грешни решения. Дали Борисов вече е намерил правилната формула?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
