Андрю Джонсън е управляващ директор на Havas Public Affairs в Брюксел и има повече 22 г. опит в европейското право и комуникационните стратегии на ЕС.
- Г-н Джонсън, остават две седмици до европейските избори. Върху тях ли е концентриран комуникационният пейзаж в момента?
- Що се отнася до Брюксел - да. Защото тези евроизбори освен че ще покажат кой ще влезе в Европарламента, ще излъчат и нов председател на Европейската комисия, от което съответно зависят и назначенията на много други постове. Може да се каже, че това са първите евроизбори, от които ще има толкова голяма практическа полза. Те наистина са много важни. Европа в момента се тресе от продължаваща икономическа криза. В много страни членки хората страдат и са уплашени. Страхуват се от случващото се в Украйна, притеснява ги газовата криза, както и това да не загубят работата си. Като цяло всички идеи, които са фундаментални за ЕС, са под въпрос.
В същото време за тези избори се предвижда ужасно ниска избирателна активност. Това е проблемът - всички ние имаме нужда хората да отидат да гласуват, защото от тези гласове зависят много неща. Но как да ги накараме? Европейските институции влагат много средства, опитвайки се да достигнат до гражданите на ЕС. Предизборната кампания на Европарламента например възлиза на 6.19 млн. евро. В същото време и всички политически партии се стараят много силно да стигнат до избирателите.
- Какъв е начинът хората да бъдат накарани да отидат да гласуват?
- Социалните медии. Те не са единственият инструмент за комуникация, но са един от най-важните. На практика младите хора, които най-малко се интересуват от политика, могат да бъдат осведомени за важността на техния глас именно по този начин. За тях това, че могат да преминават границите на дадена страна, защото искат да работят, да учат, да плащат по-ниски телефонни сметки или просто да хапнат пица е нещо нормално. Именно защото е било така през целия им живот, те не осъзнават, че трябва да се полагат усилия, за да се ползват тези облаги на ЕС. Тук е ролята на социалните медии - да намерят правилното съобщение, с което да достигнат до всички европейци, за да им покажат важността на тези блага. Въпросът е как? Това трябва да се направи, преди на някого да му се наложи да чака за виза, друг да не може да обърне пари в дадена валута, за да отиде на почивка, трети да няма възможност да учи, където си иска, или пък четвърти да не е сигурен колко е безопасна водата и храната, която консумира.
- Голяма част от предизборната агитация очи в очи се измести в социалните медии. Плюс или минус е това?
- Истината е, че социалните медии имат свойството да превръщат всяко съобщение в индивидуално обръщение към някого. Така едно ясно послание, изготвено от политик, което носи важна информация, може едновременно да достигне до всички и да докосне индивидуално всеки един. Точно затова този принцип на агитация е по-предпочитан в наши дни.
- Вие сте специалист и по лобирането като отделен вид комуникация. Мръсна дума ли е това в политиката?
- Може би всеки, които има негативна представа за лобизма, си има някакви причини.
Роден съм във Великобритания, където лобизмът е широко разпространен и е фундаментална част от демокрацията като цяло. Аз съм горд, че съм лобист. Много хора бъркат лобизма с ходатайство, което поражда корупция. Живея в Брюксел от 22 г. и никога не съм виждал някой на някого да дава пари под масата. Това се случва в страни и институции, където властта е концентрирана в ръцете на малко хора. Ако трябва да платя на един човек, за да се случат нещата така, както ми се иска на мен - супер. Но в случаи, в които 75 души например имат власт върху даден процес, мога ли да дам пари на всички? Ето, както казах, ако системата е добре организирана, лобирането няма да доведе до корупция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
