Ленън – побойникът, който стана Бог

През 2020-а Джон можеше да празнува 80, но загина на 40 от куршумите на маниака Чапмън

Ленън – побойникът, който стана Бог | StandartNews.com

Джон Ленън през 2020-а можеше да празнува 80. Но уви – само на 40 загина в Ню Йорк от петте куршума на маниака Чапман. Бъдещият идол проплаква за първи път на 9 октомври 1940-а в Ливърпул при една от поредните въздушни атаки на германските бомбардировачи над Англия. Навярно заради това той цял живот пееше за мир и разбирателство. Майка му Джули се омъжва за Фреди Ленън почти на шега - без дори родителите й да подозират за мерака да бъде булка. Церемонията минава набързо и младото семейство изкарва „един малък следобед“ в кино „Трокадеро“, където Джулия  работи като разпоредителка. На другата сутрин корабът, на който служи Алфред Ленън, отплува за САЩ. Семейството често е разделено и когато Джон навършва 5, баща му дори прави опит да го отвлече  в Нова Зеландия. Точно когато взима детето от леля му Мими, на вратата се появява майката. Фред я моли да тръгнат всички заедно и да започнат живота си отначало. Джулия отказва категорично. „Тя искаше само Джон – спомня си Фред. - Спорихме дълго и накрая предложих да оставим Джон да реши.“ Двамата жестоко разкъсват душата на сина си. Малкият се чуди кого да избере. Тича ту при татко си, ту се хвърля към майка си. Накрая избира бащата и Джулия си тръгва. Когато вече е на улицата, Джон я догонва и остава с нея. Баща му го вижда за последен път. 18 години по-късно Джон държи ръката на майка си, докато тя умира след тежка автомобилна катастрофа. Чак след още 12 години успява да излее болката си от нейната загуба в песента „Mother“. „Смъртта на мама беше най-тежкият момент в живота ми“, казва Ленън.

През 1952-а Джон постъпва в училището „Куори Бенк“. Точно по това време британската забавна музика изпитва съдбовното влияние на Бил Хейли и неговия рокендрол. Рокендролът е най-значителното явление на 50-те години, но „дивата“ музика се изпълнява от зализани чичковци с букли над челото. Така изглежда дори пълничкият 30-годишен Хейли. Само Елвис Пресли е обаятелният млад певец, чийто образ се покрива с новия звук. В началото на 1956-а неговата плоча с песента „Heartbreak Hotel“ е най-продавана в целия свят. За Джон Елвис е по-велик от Бог. Той е готов да се бие с всеки, който се осмели да твърди, че на света има по-добър музикант от Пресли. Облича се като него в тесни джинси, ходи високо подстриган и зализан, точно каквато е прическата на идола, и събира най-близките си приятели в група – „Куоримен“. Пет месеца по-късно за храмовия празник на църквата в ливърпулския квартал Уултън Джон се запознава с Пол Макартни. На увеселението Пол чува „дрънкането“ на групата му и си позволява да каже, че Литъл Ричард е по-голям от Пресли. Настръхнал, Джон се приближава и го удря по врата. „Оня, който се приближи, беше посръбнал – спомня си Пол първата им среща. Дъхът му вонеше. Тоя пък стар пияница к‘во прави, помислих си аз. Джон беше на 16, а аз на 14. Затова беше много по-голям. Беше самоуверен, не му пукаше от никого, учеше ме да не се подчинявам на баща ми.“

Джон е бунтар. В училището пропада на изпитите, шашва всички с външния си вид и е абсолютно сигурен, че един ден ще завладее света. Когато леля Мими се кара и изхвърля стиховете и рисунките му на боклука, Джон крещи: „Ще съжаляваш, когато стана прочут!“. „Но всъщност не знаех какъв исках да бъда. Може би мечтаех да свърша като някой ексцентричен милионер, признава по-късно Ленън. Въобразявах си, че ще се оженя за милионерка и така ще я карам. Мими ми повтаряше по 10 пъти на ден, че китарата е хубаво нещо, но от нея никога няма живея.“

В края на 1959-а „Куоримен“ с Пол, Джордж Харисън, Сту Стъклиф – най-близките приятели на Джон, и Пит Бест, вече се наричат „Силвър Бийтълс“, а година по-късно започва прочутият им гастарбайтърски период в Хамбург. Клуб „Индра“ псореща шумните музиканти доста хладно. Те скачат диво по сцената, разговарят, докато свирят, тропат с крака, будалкат публиката, а Джон се търкаля по пода и свири с клозетна седалка на врата. Дори се бият жестоко помежду си. Когато през 1962- Сту умира, майката не дава да погребат трупа, докато не го отворят. Аутопсията установява, че причината за смъртта е малък мозъчен тумор, причинен от силен удар по главата. Твърди се, че Джон жестоко ритнал Сту с острия железен връх на ботуша си при едно от тези сбивания. Джон наистина е известен и безмилостен побойник до деня, в който навършва 22. Тогава сам пред себе си се заклева, че повече няма да посяга на никого.

Диваците са изгонени от Хамбург и правата им за работа са отнети, след като подпалват другия клуб, в който свирят. Полицията ги изхвърля от Германия, но те вече са натрупали голям опит, почувствали са се известни и добри. Започва пътя към истинската слава от ливърпулския клуб „Кавърн“. Тогава гаджето на Сту – Астрид, променя прическата му – дълга като нейната и с бретон, а не зализан като Пресли. На всички им харесва, но не се решават да последват примера на Ленън. А и чакат одобрението му - той е тарторът, който заповядва. Никой не смее да му противоречи. Джон нарежда да се пуши на сцената, да не се оригват и псуват в микрофоните, да носят каубойски ботуши, кожени облекла. Избухва страшно, ако някой възрази. Мениджърът Брайън Епстейн не е на себе си, когато за първи път става жертва на гнева му, след като  има неблагоразумието да настоява за по-разкрепостено поведение. Ленън не позволява на никой да застраши абсолютната му власт. И за да покаже на Епстейн кой командва парада, спи с него и го държи в подчинение. Хомосексуалистът Епстейн и Ленън дори заминават като двойка на ваканция в Испания - при това точно когато Синтия ражда Джулиън. Но на Джон не му пука от приказките, че и той е педераст. „Бийтълс“ вече са изпели „Love Me Do“ и тийнейджърките крещят в истерия на концертите им.  

Ленън вече е идол. Той високомерно разправя в интервюта, че мрази традиционния джаз и дебелите глави, но обича интелигентни блондинки, пържени картофи, Жулиет Греко, червения цвят. Обича и да рисува. Всъщност се сбива за последен път на рождения ден на Пол и превръща купона в пиянска оргия. Когато един от гостите му казва, че е педераст, се озовава в болницата. Трима души едва ги разтървават, но дотогава Джон вече е счупил три ребра на нахалника. „Смлях го, после ме осъди за телесни повреди и му платих 200 лири!“. Това, че усмирява юмруците си, не означава, че смирява душата и устата си. „She Loves You“ изстрелва групата на върха и отприщва бийтълсманията. Това е най-продаваната единична плоча в продължение на 15 години и става платинена още през октомври на 1963-а. Дворецът ги кани за вариететната програма в театър „Принцът на Уелс“. В ложата са Елизабет Втора, принцеса Маргарет, лорд Сноудън. Обичаят налага публиката да изчаква реакцията на кралската ложа, преди да ръкопляска. В програмата участват Морис Шевалие и Марлене Дитрих. Идва ред на „Бийтълс“. Залата се оживява, Джон застава пред микрофона: „Онези на евтините места да пляскат с ръце, останалите – Ленън кимва към кралската ложа – просто дрънкайте с накитите си!“. В интервю обяснява, че е постъпил възпитано, тъй като се канел да каже: „Просто дрънкайте с шибаните си накити!“. Залата онемява, аристократите замазват всичко, приемайки шегата с щедри усмивки и ръкопляскания. Няма как - музикалният критик на „Сънди таймс“ Ричард Бъкълс вече е провъзгласил Джон и Пол за най-великите композитои след Бетовен! После определението се доуточнява – те са само най-великите песенници след Шуберт. Така че самочувствие на гении вече не им липсва и Джон умира да се будалка със журналистите. „Биете ли се все още помежду си“, пита репортер, когато пристигат в Калифорния. „Само сутрин“, отговаря Джон.  Когато засегнат идеите му,  става строг, сериозен и дори скромен. „Подготвяте ли песни с антивоенна тематика?“ - Всички наши песни са с антивоенна тематика, избухва Ленън. „С какво искаш да бъдеш запомнен?“ – С това, че съм правил добра музика и съм доставил удоволствие на някои хора. „А какво ще правиш, когато звездата на „Бийтълс“ залезе?“, настоява американски журналист. – Ще си броя парите“, тросва се Ленън. Но той вече не може да ги преброи – толкова са много. Може да си позволи да зарадва стария си приятел Пит Шотън, с когото е дрънкал в „Куоримен“. Купува му супермаркет за 20 000. Подарява на леля си Мими вила на брега край морето в Южна Англия.

Турнето из САЩ е триумф, но църквата ги заклеймява като комунисти. „Help!“ става златна плоча и още преди да са завършили филма, се разнася новината, че четиримата от Ливърпул са включени в почетния списък по случай рождения ден на кралицата. Това означава, че ще бъдат наградени с Ордена на Британската империя. Решението е доста странно. Този орден е учреден от Джордж V и е за храброст по време на война. При това Епстейн отсъства – явно защото е еврейн и хомосексуалист. Формулировката на правителството е, че „Бийтълс“ се удостояват с Ордена „за принос към британския експорт и милионите чужда валута, внесени от тях.“

Пол, Джордж и Ринго са страшно щастливи от честта. „Ще пазя Ордена, докато умра“, казва Ринго. Джон обаче е страшно възмутен и скъсва писмото, с което го уведомяват за високото отличие. „Мислех, че за това отличие се карат танкове и се печелят войни. Това е глупост. Приемаме да участваме в игра, в която не вярваме – казва Джон на Епстейн. Винаги съм мразил ужасните представления, в които трябва да играем роли. Чист фалш“, отсича той след церемонията, на която все пак са го предумали да присъства. А Ленън влиза в Бъкингам, тъпкан с марихуана. Носи цигара и за принц Чарлз. Няколко дни по-късно окачва Ордена на шията на леля си Мими: „Ти го заслужаваш повече от мен!“

Взима фамилията на Йоко Оно

На 9 ноември 1966-а Джон Ленън се влюбва в картините на авангардна художничка. Моли собственика на галерията да го запознае с нея. Йоко Оно влиза в живота му за ужас на жена му, другите от „Бийтълс“ и милоните фенове. Върху японката пада и главното обвинение за разпадането на легендарната група. Но истината е друга. „Ние успяхме, но се предадохме, изрича безжалостно присъдата Ленън. Музиката ни умря още на първото турне. Станахме по-лоши музиканти, свирейки едно и също всеки ден. Убихме себе си, за да направим кариера. Тогава умря и музиката на „Бийтълс“. Липсваха ми клубовете, защото в тях правехме музика. Концертите ни нямат нищо общо с нея.  Това са само едни проклети племенни обреди.“

Краят на 1966-а затваря една глава от историята. „Пред нас се изправи неизвестността. И желанието да покажем на какво в действителност сме спсобни“, обяснява по-късно Ленън. Официалната раздяла е чак след три години, когато Джон обявява, че напуска групата. Преди това той се е развел, венчал се е с Йоко в Гибралтар и дори е взел фамилията й. Разгневил е официална Америка,  заявявайки в интервю за телевизията, че войната във Виетнам е лудост. Предложил е на лидерите на водещите държави да проведат съвещание за мир, напъхани в голяма торба. Върнал е Ордена на Британската империя на Нейно величество кралицата.

През следващите 10 години Ленън се променя най-много от всички. Докато Пол пее сладникави мелодии с „Уингс“, Джон композира протестни песни. От издадените само през 1971-а 14 песни, осем са с антивоенно съдържание. Най-сполучлива става „Imagine“. Ленън е най-безразличен към бляскавото си минало. „Един ден Шон дотича при мен и ме попита: Татко, кажи, вярно ли е, че ти си бил един от „Бийтълс“? Бях длъжен да му призная“, връща лентата той.

През 1971-а Джон и Йоко заминават да живеят в САЩ. Ленън повече няма да се върне във Великобритания. Чак през 1976-а американските власти след много опити да го изгонят от страната, му дават паспорт на постоянен жител. Той е прекалено неудобен с гражданските си демонстрации и смели изявления. През 1969-а е разпратил за разлепване из всички световни столици своя плакат „Войната свърши (ако вие искате това)“.

На 9 октомври 1980-а Ленън навършва 40. Издава албума „Double Fantasy“ 10 дни преди Марк Чапмън да си купи пистолет в Хонолулу. Дава интервю за „Плейбой“ и за „Ролинг Стоун“ по случай издаването на пръв албум след пет години мълчание. Това се случва в деня, в който Чапъм каца в Ню Йорк. На 8 декември в 17 часа Чапмън взима автограф от Ленън върху обложката на албума. Фотографът от Ню Джърси Пол Гореш запечатва на лентата си този миг. После Джон и Йоко отиват на записи. Слизат от колата. Чапмън извиква Джон по име, той се обръща в тъмнината и пет куршума, изстреляни от метър и половина, потъват в тялото му. Смъртта му е регистрирана още при приемането в болницата „Рузвелт“, но лекарите цял час се опитват да го върнат към живот, въпреки че е загубил 80% от кръвта в тялото си. Ужасяващото убийство на Ленън шокира целия свят. Чапмън бе обявен за невменяем, но съмнението, че е имало поръчка, остава. А англичаните, които сега мечтаят да излязат от Европейския съюз, пеят като свой химн „All You Need Is Love“ – един от шедьоврите на Джон.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай