.
Милиони хора по света в момента са в изолация, за да предотвратят разпространението на коронавируса, но един мъж е прекарал последните три десетилетия в изолация по свой собствен избор. За него разказва National Geographic.
През 1989 г. Мауро Моранди закъсва с лодката си и се озовава на брега на остров Будели, разположен между Сардиния и Корсика. По същото време научава, че пазачът на острова се оттегля от поста си, така че той продава лодката си и заема поста му.
Оттогава, Мауро Моранди живее на острова и твърди, че "това, което най-много обичам, е тишината, особено през зимата, когато няма буря и никой няма наоколо“. Години наред се любува и на лятното мълчание на залеза.
Островът е част от Националния парк на архипелага Мадалена. Счита се за най-красивото мяасто заради пясъка с розов цвят, пропит от микроскопични фрагменти от корали и черупки.
Всъщност, до началото на 90-те години островът не е бил пуст, но след това е определен за място с „висока природна стойност“. Плажът е затворен, за да се защити крехката екосистема и само някои райони остават достъпни за посетителите. Така на острова остава с един обитател – Моранди.
През тези години той преживява битката между новозеландски бизнесмен и италианското правителство за собствеността върху земята, спечелена от националния парк Мадалена. След това му се налага да спори със управата на парка, която иска да го изгони оттам, но летните посетители го защитават с петиция и така той остава на острова.
Любимото му място е верандата му, където през деня чете книги, а вечер вечеря. „Никога няма да си тръгна. Надявам се да умра тук и после пепелта ми да бъде разпръсната на вятъра ", казва Моранди, който вече е на 81. Той вярва, че целият живот в крайна сметка се съединява отново със Земята - че всички сме част от една и съща енергия, която задвижва Вселената.
Въпреки, че страни от хората, Моранди всяко лято обучава посетителите как да защитават природата. „Не съм ботаник или биолог“, казва Моранди. „Да, знам имена на растения и животни, но работата ми е много по-различна от тази. Да можеш да се грижиш за растение е техническа задача. А моята е да се опитам да накарам хората да разберат защо растението трябва да живее. “
Той твърди, че опитите да се правим на свръхчовеци са напразни, а трябва да се научим да се адаптираме към природата. Признава, че най-впечатляващото нещо е да гледа светлината на умиращото слънце. Това-е любимото му време от деня, когато светът сякаш затихва.
Моранди казва, че обучението на хората как да виждат красотата ще спаси света е негова мисия. „Бих искал хората да разберат, че трябва да се опитваме не да гледаме красотата, а да я усещаме със затворени очи“, твърди той.
Зимите на Будели са едновременно красиви и самотни. Моранди издържа месец без никакъв контакт с хора, а намира утеха в звуците на вятъра и вълните.
"Тук съм в затвор", казва той и добавя: "Но точно този затвор съм избрал за себе си."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
