Генерал Вълков - от герой до престъпник

Обвиняват го за убийството на Стамболийски, измъчват го в "Белене", умира в затвора

Генерал Вълков - от герой   до престъпник | StandartNews.com
  • Като полковник създава Картографския институт към Министерство на войната, има куп ордени за храброст
  • Обвиняват го за убийството на Стамболийски, измъчват го в "Белене", умира в затвора

 

Има личности в българската история, за които трудно би могло да се даде еднозначна оценка. Възхвалявани от едни и хулени от други, тези именити дейци са оставили по някакъв начин отпечатък в родната история. Много често животът и делото им са били превратно разкривани, не рядко част от заслугите им са били премълчавани, а отрицателните им постъпки - раздухвани до небесата. Обратното също не е било чуждо на историците и изследователите: успехите им са били преекспонирани, а действията им, довели до човешки страдания и материални загуби, са били замитани под килима на времето. Идеологическите схизми, налагани през последния век в България, също са дали своя отпечатък било то тези личности да станат знаме на конюнктурата или да бъдат отрицателният герой, на фона на когото изпъкват новите лица на историческата пропаганда.

Една от тези нееднозначни фигури

в нашата политика и история е генералът от пехотата Иван Вълков.

За едни той е одринският герой, редом с генерал Вазов, спасител на българската войска от действията на Съглашенските представители след Ньойския диктат, специалист, положил голяма част от триангулацията на България, възстановител на боеготовността на армията, брилянтен дипломат. За други обаче той е фашист, превратаджия, подстрекател на убийството на Александър Стамболийски, организатор на екзекуциите без съд и присъда на лявоориентирани интелигенти след атентата в църквата "Света Неделя".Иван Вълков е роден в Казанлък през 1875 г. в семейство на македонски преселници. Впечатлен от победите на младата българска войска в Сръбско-българската война от 1885 г., решава да се посвети на военното дело. През 1896 г. завършва четвърти по успех Военното училище и е произведен в чин подпоручик. Последователно служи в Арсенала, Щаба на артилерията и 6-ти артилерийски полк. Четири години по-късно печели конкурс обявен от Министерство на войната за следване във Военна академия в Русия. През 1904 г. завършва с отличен успех Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург и по препоръка на руското военно министерство продължава образованието си в Николаевската генералщабна академия, специализирайки геодезия и картография. През 1907 г., вече с чин капитан, Вълков е единственият българин с две военни академии зад гърба си и единствен военен специалист по геодезия. Преди да се завърне в родината капитан Вълков се жени за Лидия Зулина. В Русия остава малкият му брат Христо, който е студент по медицина и по-късно се установява там. Завръщайки се у нас Иван Вълков

преподава геодезия във Военното училище

до обявяване на Балканската война, когато е зачислен в щаба на Втора армия, участвала по-късно в обсадата и превземането на Одрин. Именно на щурмовите отряди на тази армия е поверена атаката на крепостта, където е трябвало да бъде осигурен пробивът в турските позиции.

Години по-късно офицерът ще напише няколко труда, в които описва подвига на българската армия. След войната отново преподава във Военното училище.След започване на Първата световна война вече подполковник Вълков е началник на оперативния отдел в щаба на Втора българска армия. По-късно става боен командир и командва 44-ти пехотен полк, и е началник-щаб на 7-ма Рилска пехотна дивизия и 10-та Беломорска пехотна дивизия. За заслугите си е произведен в чин полковник и е награден с ордените "За храброст" III степен, и IV степен и "Св. Александър" III степен и IV степен с мечове по средата, "За военна заслуга" I и II степен. Награден е и с чужди ордени: германски "Железен кръст" I и II степен, австро-унгарски ордени "Желязна корона" III степен и "Кръст за военни заслуги" III степен, и турски орден "Железен полумесец." Като висш военен поражението на България и последвалите войнишки бунтове нанасят тежък удар върху личността му. Тогава у него се формира отрицателното отношение към родоотстъпниците и националните предатели, които с пропагандни средства деморализират войската и осуетяват изпълнението на националния идеал -

обединението на всички земи, населени с българи в една държава

Като патриот той се противопоставя на идеите на тесните социалисти и земеделците, наричайки ги безотечественици. След войната полковник Вълков е директор на създадения от него Картографски институт към Министерство на войната. През това време той работи по продължаващата в трудни условия триангулация на територията на България, така необходима за пълното и точно картографиране. Отношението му към дошлото на власт през 1919 г. правителство на БЗНС с министър- председател Александър Стамболийски е отрицателно. За Вълков земеделският лидер е национален предател заради участието му във войнишките бунтове през есента на 1918 г. От друга страна той вече добре знае какво е болшевизъм - след Октомврийската революция брат му Христо, който живее със семейството си в Русия, се опитва да се добере до България, но следите му се губят в Украйна, като се счита че е убит от комунистите. Това са причинете полковник Вълков да влезе в създадения през октомври 1919 г. Военен съюз, който обединява действащи и запасни офицери недоволни от поражението на България в Първата световна война и унизителния Ньойски договор от една страна и опитващи се да се противопоставят на левите земеделски и комунистически движения и идеологии. На проведения Втори конгрес на съюза следващата година Вълков е избран за негов председател. Под негово давление дейците на съюза по места предприемат активни действия за укриване на оръжията и мунициите, които България е трябвало да предаде на съглашенските контролни комисии у нас според клаузите на мирния договор. 

Оръжието се укрива в плевни

изоставени постройки, пресъхнали кладенци, погреби, пещери та даже и в църкви и манастири. Целта на Вълков е била това оръжие да остане в България и с него по-късно отново да се въоръжи армията ни. Именно по това време се създава и Трета секретна секция към Министерство на войната, пряко подчинена на полковник Вълков. Заповед, деловодство и документация за дейността и липсват, защото за нейното съществуване са знаели ограничен кръг офицери. Първоначално съставът на секцията се състои от седем души - майор Димитър Порков, капитанът от 4-ти артилерийски полк Кочо Стоянов, поручик Димитър Радев, капитан Иван Кефсизов, поручик Тома Прендов от жп училището, поручик Стилян Тошев от 6-та пехотна дружина и поручик Сава Куцаров от Лейбгвардейския конен полк. Всички те са хора на дълга, участвали във войните и предани на армията и държавата. Целта им е била активно противопоставяне с всички средства на представителите на съглашенската контролна комисия, за да не могат те да конфискуват определените за унищожаване оръжия. След проведените от земеделците чистки сред офицерите напрежението между правителството и Военния съюз се засилва. След Търновската репресивна акция на БЗНС срещу представителите на Конституционния блок надделява мнението, че земеделците трябва да бъдат свалени от власт. На заседание на Военния съюз в късната есен на 1922 г. Вълков докладва, че 1/3 от действащите членове са изхвърлени от армията. Остро критикува вътрешната политика, която конфронтира обществото, настройвайки града срещу селото. "А що се отнася до външната политика на правителството, тя е направо предателска! - отсича полк. Иван Вълков. - Сближението с Югославия се превърна в подъл заговор срещу нашите братя в Македония. Резултатите не закъсняха. Земеделското правителство заби ножа в гърба на македонската освободителна организация."В началото на 1923 г. БЗНС решително започва да установява диктатура в страната следвайки леви теории, че селската диктатура е висша форма на демокрация. Постепенно съсловната теория се превръща в класова.

Репресиите срещу опозицията не престават

преследването на активистите на ВМРО не спира. Така на 5 юни същата година на заседание на Военния съюз е взето решението за преврат. Четири дена по-късно той е факт - превзети са всички важни сгради и учреждения, земеделските министри са арестувани, 700 представители на "оранжевата" гвардия са конвоирани в казармите. В новосъставеното правителство на проф. Александър Цанков полковник Иван Вълков е назначен за военен министър. На 10 юни полковник Вълков изпраща полковник Славейко Василев да залови укриващия се в родното си село Славовица Александър Стамболийски. Министърът счита бившия премиер за национален предател и държи той да бъде докаран жив и съден за държавна измяна. На 13 юни Иван Вълков получава донесение от полк. Славейко Василев, че Стамболийски е хванат от селяни при село Голак.Заловеният бивш министър-председател е закаран временно в казармата на 27-а Чепинска дружина в Пазарджик в очакване да бъде върнат в столицата. Това не става. Стамболийски е даден в ръцете на кап. Иван Харлаков, който на свой ред го предава на четниците на войводата Величко Велянов - Чичето, настанили се във вилата му в Славовица. По-късно е зверски убит от тях. Така те изпълняват по-рано дадената смъртна присъда на ЦК на ВМРО. От документите, останали от това време, както и от дадени по-късно свидетелски показания може да се каже, че убийството на Стамболийски е резултат от няколко на брой "издадени" му смъртни присъди. Първото е решение на Централното управление на Военния съюз (на това заседание Вълков не присъства), подобно решение взима и Министерският съвет в непълен състав - министрите Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Янко Стоенчев, Боян Смилов, следва издадената от ВМРО смъртна присъда и не на последно място желанието на капитан Иван Харлаков да я изпълни. Опитите на комунистическата историография да припишат убийството на Стамболийски на Иван Вълков остават безпочвени. Скоро обаче правителството на Цанков е изправено пред ново предизвикателство - под натиск на Коминтерна българските комунисти вземат решение за въстание против "фашисткото" управление. Москва решава, че е дошъл моментът за

"износ на революция" в Европа

Узнали за решението властите превантивно арестуват в началото на септември около 2000 земеделски и комунистически активисти. Въстанието избухва преждевременно и не в цялата страна. На 22 септември произведеният месец по-рано в генерал Вълков обявява военно положение. В края на месеца бунта е смазан, а водачите му Георги Димитров и Васил Коларов бягат в съседна Югославия, която услужливо по това време приютява всички антидържавни елементи, преследвани у нас. През 1924 г. по инициатива на Вълков с цел скриване на военното производство от очите на съглашенските контролни комисии преобразува Софийския арсенал в Държавна военна фабрика и я премества в Казанлък - по-далеч от столичния град. Разположението е избрано и стратегически - в центъра на България в Розовата долина, която е удобна за евентуална отбрана в случай на война. С този си акт Вълков поставя българската военна промишленост на нови по-широки основи.На следващата година той е в храма "Света Неделя", когато на погребението на убития два дена по-рано от комунистите генерал Константин Георгиев се взривява адска машина, предназначена да изтреби българския политически, военен и обществен елит. Раненият в главата министър успява да излезе от храма и на място веднага поема организацията по спасяване и извозване в болници на ранените. От храма са изнесени телата на 134 души, а заедно с починалите по-късно от нараняванията си общият брой жертви на комунистическият атентат става 213. Избитите офицери са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани. Привечер е свикано заседание на правителството и е обявено военно положение. С превръзка на главата неранявания досега в три войни генерал заявява: "Пред очите ни бе извършено нечувано злодеяние в историята на нашия народ, нещо повече - в историята на всички народи.

В окървавения божи храм загинаха невинни граждани

мъже, жени и деца. С нелепа гибел паднаха наши бойни другари, оцелели в огъня на три войни. Злодейска ръка прекърши живота им и те издъхнаха мъченически под димящите развалини на божия храм. Чашата вече е препълнена и чрез обявеното военно положение в цялото царство българският народ поверява съдбата си на своята армия. С нас е Бог, който призовава към наказание на злодеите - оскернители!".След атентата властта започва наказателна акция срещу комунисти и земеделци. София става свидетел на първата публична екзекуция от години насам - на 25 май 1925г. са обесени осъдените на смърт дейци на военната организация на БКП Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Трета секция на военното министерство, подпомагана от дейци на ВМРО, поемат инициативата да се саморазправят с левите елементи. Без съд загиват около 400 освен терористи и много леви интелектуалци. Същата година Народното събрание приема предложения от генерал Вълков "Закон за подпомагане на пострадалите от войните". Над 160 000 военноинвалиди, вдовици, сираци и родители на загинали във войните получават дворни места, градски парцели, земеделска земя и други имоти, а също така и заеми за строеж, които по-късно държавата опрощава. Привилегии се полагат не само на инвалида, но и на цялото му семейство. Голяма част от пострадалите са настанени на работа в държавни и общински учреждения, будки, сергии, бюфети и гарнизонни лавки. Сираците получават безплатно образование и са настанявани безплатно в пансиони и приюти. Така, посредством този закон, държавата намира начин да се отблагодари и да възмезди далите живота или здравето си за родината. По-късно този закон е размножен и популяризиран от Обществото на народите (първообраза на ООН) като образец за държавническо отношение към жертвите на войните.През октомври 1925 г. след пограничен инцидент с гръцки военни на прохода Демир капия в Беласица загива гръцки граничар на българска територия. Това е

добре замислена гръцка провокация

която прераства в т.нар. Петрички инцидент. На 22 октомври гръцки войски нахлуват в България и окупират 10 български села, като се стремят да превземат и Петрич и да откъснат тази територия от България. Малобройната погранична стража, подкрепена от силите на ВМРО, успява да отблъсне гръцките сили, които дават над 120 убити срещу 19 български жертви. Генерал Вълков изпраща военни подкрепления в района с изричното нареждане да не се оказва съпротива. На 29-ти гръцките войски се изтеглят зад границата, като оставят опожарени и ограбени села след себе си.В конкретния случай военният министър действа като дипломат, а не като войник. Случаят е отнесен в Обществото на народите, където Гърция е призната за агресор и задължена да плати на българската страна обезщетение. На 20 декември 1927 г. с нарочна секретна заповед Вълков пренебрегва клаузите на Ньойския договор по отношение числеността и въоръжението на армията ни. По силата на този договор страната ни няма право да има собствена наборна армия, а само 33 000 военнослужещи с функции по опазване на вътрешния ред и границите. В заповедта се възстановява организационната структура на армията ни като се предвижда сухопътните войски да са в състав от 24 пехотни полка в 3 дивизии. Изгражда се и четвърти армейски щаб, а за всяка дивизия се придава и артилерийски полк. Развръщат се и 10 конни и 4 инженерни полка. Възстановяват се също военноморският флот и училище. Укритото по-рано оръжие е върнато в казармите и постепенно се връща отново наборната служба.През 1928 г. Вълков е произведен в чин генерал от пехотата. Във Военния съюз започват разногласия и конфликти между председателя Вълков и секретарят Дамян Велчев. На конгреса през същата година се стига до сбиване на офицери от двата лагера. Генералът закрива организацията, а Велчев е демонстративно уволнен от армията. Под въздействието на външни политически фактори главно от Югославия и Гърция по време на сключване на Стабилизационния заем през 1929г.

премиерът Андрей Ляпчев уволнява Вълков от поста военен министър

Няколко седмици по-късно е изпратен посланик на Царство България в Италия, на който пост остава до Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. Като такъв действа енергично в преговорите за сключване на брака между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, дъщеря на крал Виктор Емануил III. С такт успява да преодолее всички пречки за осъществяването на тази сватба породени от факта, че българският цар е православен, а бъдещата му съпруга - католичка. След преврата генералът е пенсиониран по предложение на новия министър -председател Кимон Георгиев. За случващото се тогава в страната председателят на ВМРО Иван Михайлов пише: "19 май 1934г. е сръбския реванш срещу България за преврата на 9 юни 1923 г., спасил страната от разрухата, диктатурата на селянина Стамболийски и свалил предателското му просръбско правителство, уморило България с "оранжевия си болшевизъм". Междувременно Вълков се е разделил със съпругата си и се е оженил за Анка Христович, но и тази връзка не е трайна. В края на трийсете години на века генерала живее сам, отдавайки се на научни занимания като редактор на списание "Българска военна мисъл". След преврата на 9 септември 1944 г. генерал Вълков се укрива известно време, научавайки за съдбата на своите политически съратници и колеги офицери - убийства без съд, издевателства, беззакония. През 1946 г. е арестуван в Пловдив и след месеци прекарани в килиите на Народната милиция е въдворен в ТВО (трудово възпитателно общежитие) "Заград" недалеч от Тутракан и веднага е изолиран от другите лагеристи. През 1948 г. е прехвърлен в лагера "Ножарево", а след две години - в Белене. Разпределен е на Втори обект на дигата - условията там са най-тежки, нормите - също. Лагеристите живеят в

мизерни бараки, стените на които са направени от плетени върбови клони,

измазани с кал, без прозорци. Най-възрастните сред затворниците на този обект са 75-годишният генерал Иван Вълков и 70-годишният политик от Демократическата партия Александър Гиргинов. В своята книга "Моят живот. Трагедията на едно поколение" Любомир Банковски, работил на същия обект, пише следното: "Всички ние, които също бяхме достойни за оплакване, със свито от жалост сърце гледахме тези хора, смазани и от възрастта, и от глада, и от изтощението, които едва се държаха на краката си, а трябваше да носят на ръце тарги пръст за строящата се дига. Двамата стари хора, хванали със слабите си ръце таргата с пръст, представляваха наистина покъртителна картина, особено когато генералът беше принуждаван да върши това и с гангрена на крака си. С достойното си държане те бяха спечелили уважението на всички, даже и на надзирателите. Разбира се, управата на лагера не се смущаваше да ги изпраща със и без повод в карцера на хляб и вода."В края на 1953 г. е образувано следствие за "Априлските събития от 1925 г.", в което Вълков е привлечен като обвиняем и е преместен в софийския затвор. На процеса, започнал през лятото на следващата година, генерал Вълков се държи достойно като истински офицер патриот. На обвиненията че стои зад политическите убийства, той отговаря:" Покажете поне един документ - заповед, секретно писмо, нареждане - в който аз заповядвам да се разстрелват хора!". Но, такива документи съдът не представя. Въпреки това Вълков е осъден на смърт, като поради напреднала възраст, впоследствие присъдата му е заменена на 20 години затвор. Изпратен е да излежи присъдата си в Пазарджишкия затвор, а през 1960 г. е преместен в Старозагорския. Посещаван е от дъщеря си, която му носи лекарства и храна. На 20 април 1962 г. умира в затвора и е погребан първоначално в Старозагорските гробища, а по-късно е препогребан в Софийските.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай