Покрай овладяването на епидемията от коронавируса една професия се завърна на пиедестала - където трябва да бъде - професията на лекаря. Дълги години пренебрегвано и изтиквано на заден план, лекарското съсловие отново заслужи уважението на цялата нация с проявения хуманизъм, професионализъм, а в много случаи и алтруизъм. В тяхна чест искам да припомня историята на един техен колега, живял и работил миналия век в невероятно трудни условия, претърпял и изживял безброй превратности на живота, но докрай останал верен на дълга си - да бъде лекар. По времето на социализма в Съветския съюз от ухо на ухо вървяла една мълва - за лекаря в расо. Поставял болния на операционната маса, прочитал молитва, прекръствал себе си и екипа и хващал скалпела. Неговите операции били винаги успешни - неизлечимо болните оздравявали, слепите проглеждали, сакатите прохождали.
- Операциите на бащата на гнойната хирургия били винаги успешни
- Преди да хване скалпела, Валентин Войно-Ясенецки прекръствал себе си, пациента, асистента и сестрата
Валентин Войно-Ясенецки се родил през 1877 г. в Керч в семейството на фармацевт. Увличал се по рисуването, но в крайна сметка се насочил към медицината и станал студент в Киевския университет. Както сам пише по-късно: "Умението ми да рисувам и любовта към формата прераснаха в
любов към анатомията
От неудачен художник, аз се превърнах в художник в хирургията." По време на следването си бил първенец на випуска и затова при дипломирането си учудил всички с желанието си да стане селски лекар, вместо да продължи кариерата си в някоя голяма болница или университет. По време на Руско-Японската война е завеждал хирургичното отделение на евакуационната болница в Град Чита. По време на престоя си натрупва голям опит, правейки множество операции на кости, черепи и стави. Много от раните на 3-5 ден загноясвали, а в медицинския факултет по това време отсъствало понятието "гнойна хирургия". Освен това в тогавашна Русия не съществували понятията обезболяване и анестезиология. В същото време Валентин се запознал с милосърдната сестра Анна Ланска, наричана "святата сестра" заради добротата си и силната вяра в Бог. Въпреки положения от нея обет за безбрачие, през 1904 г. тя дала сърцето си на младия лекар. По-нататък станала и един от най-близките му професионални помощници и сътрудници. В следващите няколко години Войно-Ясенецки работи като участъков лекар в Сибирска, Курска и Орловска губернии. В същото време вилнеели епидемии от тиф, морбили и едра шарка, въпреки това лекарят обикалял поразените райони, за да помага на болните, без да щади себе си. През 1909 отива в Москва, за да пише докторската си дисертация и се занимава с научна работа. Но още на следващата година се завръща към практическата медицина в Саратовска губерния, където отговарял за район с площ от над 600 квадратни километра с население от 31 000 души. Макар и претрупан от работа, той не изоставил научната си дейност в областта на местната анестезия и така през 1916 защитил докторската си дисертация и издал няколко научни труда. В същото време съпругата Анна се разболяла от туберкулоза и за да облекчи състоянието й, семейството се мести в топлия Ташкент, където Валентин става главен лекар в градската болница. На следващата година избухнала Октомврийската революция и започнала Гражданската война. В болницата постъпвали много ранени и които били лекувани независимо от това на какви политически позиции били. През 1919 г. за това че лекува тайно белогвардеец, Войно-Ясенецки е арестуван, но по щастлива случайност отново е освободен. Вследствие ареста на съпруга си състоянието на Анна влошава и тя умира. Лекарят остава
сам с 4 момчета - най-голямото на 12, а най-малкото на 6
години. На следващата година е основан Туркестанският държавен университет и деканът на Медицинския факултет, запознат с работата на Войно-Ясенецки, го кани да оглави катедрата по оперативна хирургия. Преживял тежко смъртта на съпругата си, Валентин задълбочава вярата си в Бога. Преди операция прекръствал себе си, пациента, асистента и сестрата независимо от тяхната националност и вероизповедание. Един път, след като прекръстил пациента - по националност татарин - същият му казал: "Аз съм мюсюлманин, защо ме кръстите?" Отговорът на хирурга бил: "Религиите са много, а Бог е един! Пред Бог всички сме еднакви."
Професор Войно-Ясенецки редовно посещавал неделните и празнични служби, бил активен мирянин и често изнасял беседи с тълкувания на Светото писание. Впечатлен от това Ташкентският епископ Инокентий предложил на лекаря да стане свещеник и той веднага се съгласил. След седмица бил ръкоположен в четец, по-късно иподякон, дякон през 1921г. - в йерей. От този момент отец Валентин започнал да ходи
и в болницата облечен в расо и с кръст на гърдите, а в операционната сложил икона на света Богородица. През лятото на 1921г. в една от болниците на Ташкент от Бухара били докарани много ранени червеноармейци. За няколко дена в топлото време под превръзките започнали да се виждат личинки на мухи. Започнали да се носят слухове, че лекари вредители замърсяват раните. Извънредна следствена комисия арестувала всички лекари в болницата и ги изправила пред революционен съд. Като експерти били извикани лекари от други болници. Ръководителят на ташкентското ЧК Петерс решил да направи процеса показен и сам станал обществен обвинител. Когато му била дадена думата, професор Войно-Ясенецки решително отхвърлил обвиненията: "Никакви червеи не е имал в раните, там са били само личинки на мухи. Хирурзите не се боят от такива случаи и не бързат да почистват раните от личинките защото отдавна се знае че личинките помагат раните да заздравеят." Тогава Петерс попитал:
- Как вярвате в Бога, поп и професор Войно-Ясенецки? Нима сте виждали своя Бог?
- Бога действително не съм виждал, гражданино обществен обвинител. Но аз съм оперирал много мозъци, и отваряйки черепната кутия никога там не съм виждал и ума на човек. И съвест там също не съм намирал.
Обвинението се сринало и вместо разстрел лекарите получили различни срокове затвор, но още след месец започнали да ги пускат един по един. През 1923 г. Валентин Войно-Ясенецки бил подстриган за монах и възприел името на апостол свети Лука - покровителя на лекарите и знахарите и бил провъзгласен за Барнаулски епископ. Дни след това съветските власти подновили тормоза върху него, като го принудили да напусне университетската си длъжност и в края на краищата го
арестували по скалъпени обвинения
- неизпълнение на разпореждания на местната власт, разпространение на лъжливи слухове, съпротива на съветската власт и други. Чакайки присъдата си в затвора отец Лука написал първата част от отдавна замисления труд "Очерци върху гнойната хирургия". След дълго проточилото се следствие бил заточен в сибирския Наримски край. Установявайки се в Енисейск, започнал да приема пациенти, като списъкът му бил запълнен за месеци напред. Едновременно извършвал и богослужения в дома си. Заради растящата му популярност бил пратен в ново заточение - в Турханск, където бил посрещнат от тълпи, паднали на колене, искайки благословията му. Местният комунистически ръководител му предложил сделка - съкращаване срока на заточението, ако захвърли свещеническия си сан. Отецът решително отхвърлил предложението. В местната болница се оказало че Войно-Ясенецки е единствен лекар и затова му се налагало да прави широк спектър операционни интервенции - от лечение на катаракта, маточни течения, лапаротомия на коремна кухина, до резекция на горна челюст. Въпреки това комунистическите власти не преставали тормоза си над него искайки да се откаже от религията. След категоричния му отказ епископ Лука бил въдворен в село отвъд полярния кръг. Въпреки суровите условия той продължил да проповядва и да лекува местните жители. След няколко месеца бил върнат обратно в Турханск където жителите се вдигнали на бунт оставайки без лекар. През 1925 г. бил освободен и се завърнал в Ташкент, но не бил възстановен на работа нито в болницата, нито в университета. Затова отец Лука се заел с частна практика и приемал болни в дома си, които месечно достигали 400 души. Около него се събрал кръг от млади хора, които му помагали доброволно и черпели от знанията и опита му. Нерядко отецът ги пращал да обикалят из града и да му водят
болни бедни хора, които той лекувал
В почивните дни служил и проповядвал в храма. Славата и авторитетът му започнали да се издигат неимоверно. Това не убягнало на властите и през 1929 г. бил отново арестуван по съшито с бели конци обвинение в убийство. Две години по-късно по решение на Особеното съвещание на НКВД бил изпратен в трудов лагер в далечния Северен край. На следващата година бил извикан в Москва, където колегията на ГПУ му предложила хирургическа катедра, ако се откаже от свещеническия си сан, на което епископ Лука отвърнал: "При сегашните условия не считам, че е възможно да продължа да служа, но в същото време сана си няма да сваля!"
1933 г. бил освободен и следващите години работи във Феодосия, Ташкент и Аниджан, където ръководи Института за неотложна помощ. Там заболява от москитова треска и въпреки лечението ослепява с едното око. През есента на следващата година монографията му "Очерци върху гнойната хирургия" излиза от печат и става световно известна в лекарските среди. Няколко години професор Войно-Ясенецки оглавява главната операционна в Института за неотложна помощ в Ташкент. След въвеждането на персоналните научни звания в СССР през декември 1936г. Министерство на здравеопазването на Узбекската ССР му присъжда степента доктор на медицинските науки. По това време по време на алпинистки преход в Памир заболял личният секретар на В.И.Ленин Н.Горбунов. За състоянието му се интересувал от Москва лично В. Молотов и затова в Сталинабад бил изпратен Войно-Ясенецки, който спасил живота на важния пациент. В знак на благодарност му предложили да оглави Сталинабадския научноизследователски институт, но той отвърнал, че би приел само ако се възстанови градският храм, което му било отказано. Започнали да канят професора да чете лекции на лекари, да пише статии във вестниците, викали го за консултации при тежки случаи. Но червената власт не могла отново да преглътне растящата му популярност и през 1937 г. бил отново арестуван по обвинение за "създаване на контрареволюционна църковно-монархическа организация", шпионаж в полза на чужди държави и убийства на пациенти на операционната маса.
Въпреки изтезанията и силовите методи на разпит
отец Лука не признавал несъществуваща вина, докато след разпит продължил 13 денонощия, в състояние на крайно изтощение и халюцинация подписал "самопризнания". Присъдата била 5 години заточение в Красноярския край. Започнал работа като хирург в болницата в Болшая Мурта, но му разрешили да посещава градската библиотека в Томск, където изучавал най-новата литература по гнойна хирургия, включително на немски, френски и английски езици. В началото на Втората световна война изпратил телеграма до председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Калинин със следната молба:
"Аз, епископ Лука, професор Войно-Ясенецки, явяващ се специалист по гнойна хирургия, мога да окажа помощ на войниците на фронта или в тила, там където ме пратят. Моля заточението ми да бъде прекъснато и да бъда изпратен в болница. След края на войната съм готов да се върна в мястото на заточение. Епископ Лука." Телеграмата не стигнала Москва, но в септември 1941 г. професор Войно-Ясенецки станал консултант на всички болници в Краснодарския край. Работел по 8-9 часа на ден и правил по 3-4 операции, което за неговата възраст било прекалено. И въпреки всичко, всяка сутрин се молел в близката гора, тъй като по това време в Красноярск били разрушени всички църкви. През декември 1942г. на епископ Лука било възложено да управлява Красноярската епархия с титул "архиепископ Красноярски". След дълги ходатайства успял да получи
разрешение да възстанови една малка черквичка
в малко градче недалеч от административния център. Въпреки задълженията си във военните болници, поради липса на други свещеници освен него, водел всички празнични служби сам. От цялата епархия получавал молби да се застъпва пред властите за възстановяване на храмовете. През лятото на 1943г. за пръв път от години получил разрешение да пътува до Москва за да участва в Църковния събор за избор на патриарх. Бил избран за постоянен член на Светия синод, който се събирал веднъж месечно. Но скоро той отказал високата чест, защото пътят му - около 3 седмици - го откъсвал от медицинската му дейност. По това време изпратил молба да бъде преместен в европейската част на СССР, мотивирайки се с влошаване на здравето в сибирските климатични условия. Местната администрация не искала да се лиши от услугите му и затова започнала да го "ухажва" - преместили го в нова хубава квартира, доставяли му най-новата медицинска литература, в това число и на чужди езици, получавал допълнителни продоволствия и т.н. Въпреки това през февруари 1944 г. той се преселил в Тамбов и оглавил местната епархия. Но и тук доносите срещу него "завалели". В докладна записка на Г. Карпов, председател на Съвета по делата на руската православна църква до наркома на здравеопазването на РСФСР Андрей Тетяков се казва че архиепископ Лука нарушава законите на СССР, окачвайки икона в хирургическото отделение, извършва религиозни обреди преди операция, явява се областни лекарски колегиуми облечен в архиерейски одежди и др. През февруари 1945 г. е награден от патриарх Алексий Първи с правото да носи кръст с брилянти. През декември същата година е награден с медал "За доблестен труд по време на Великата Отечествена война". В словото си при награждаването, изразява недоволството си от многократните изселвания и заточения и накрая заявява: "Такива награди дават на чистачките. На водещ хирург и архиерей се полага орден". В началото на 1946г. става единственият свещенослужител в съветската история, удостоен със Сталинска премия първа степен с формулировката "За научна разработка на нови хирургически методи на лечение на гнойни заболявания и рани, изложени в научните трудове "Очерци върху гнойната хирургия" и "Късни резекции при инфектирани огнестрелни рани на ставите". Премията била в размер на 200 000 рубли, от които
130 000 епископ Лука дал за детски домове
С патриаршески указ същата година е преведен в Симферополската епархия, където продължава пастирската си дейност, не прекъсвайки връзката си с медицината - става консултант на Симферополската военна болница, където прави демонстративни операции и чете лекции на лекари облечен в архиерейски одеяния. През 1949г започва работа над второто издание на "Регионална анестезия" и трето издание на Очерците. Вследствие прекараните страдания и преживени болести през 1955г ослепява напълно и се налага да изостави любимата си хирургия. Започва да диктува мемоарите си, които са издадени след краха на Съветския съюз под заглавие "Аз се влюбих в страданието". Едновременно продължавал активно да проповядва в местните храмове. 1957 г. бил избран за почетен член на Московската духовна академия. Умира на 11 юни - Деня на Вси светии 1961г. в Симферопол. В годините на социализма на гроба му се стичали хиляди вярващи и страдащи за да се помолят за здраве. През 1995г е канонизиран от Руската Православна църква и мощите му са пренесени в Свето-Троицкия събор, а през 2000г Генералната прокуратура на Русия го реабилитира напълно. През 2016 Пловдивският митрополитски храм "Света Марина" получи като дар от Руската патриаршия частица от мощите на светеца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com