„Нямам желание да летя до Космоса, щастлив съм на тази планета и в тази страна – от спорта влязох в киното, от киното – в бизнеса, от бизнеса – в политиката, а след нея станах филантроп. Благодарен съм на съдбата“, споделя Арнолд Шварценегер в разговор, посветен на годишнина от кацането на американски астронавти на Луната. „Помня, че гледах репортажа с приятели вече живеех в Санта Моника. Това е от най-великите събития в историята. Но преди половин век американците бяха с друга менталност. Те не питаха защо е нужна тази експедиция до Луната – те просто искаха да бъдат най-добрите. Представяте ли си, ако днес президент на САЩ беше някой като Кенеди, който искаше да направи САЩ номер едно?! Тогава вероятно щяхме да сме по-загрижени за природата - без уговорки какво правят Китай, Русия или Индия. Америка сега се занимава най-вече с недостатъците на другите страни, вместо да бъде полезна на човечеството“, коментира Шварценегер.
Според него човек успява само тогава, когато има ясна цел. „Знаех, че трябва да тренирам повече от другите. Съзнавах, че не съм роден актьор и ще се наложи много работа, за да стана. Давах луди пари за уроци по английски – докато изчистя акцента си. Благодарен съм за всичко на Америка – за кариерата си, за семейството си, за славата си, за парите си... Но не мога да се кандидатирам за президент – това са правилата на играта и аз съм ги приел. Друга тема е, че Тръмп често говори глупости – когато не успява да защити тезата си, започва да обижда хората“, твърди екшън героят. И добавя, че никак не му харесва да остарява.
„Когато се погледна в огледалото, вече не виждам в него Мистър Олимпия или Мистър Вселена – и това ме разстройва. Виждам мъж, който не може да вдигне 200 килограма от лежанка. Със сигурност изглеждам много по-добре и съм по-здрав от доста други на 72, но не съм най-добрата версия на самия себе си. Тестостеронът намалява, а сърцето е слабото ми място. Вярно, че всеки ден стигам с колелото си до фитнеса и преди снимки правя кардио тренировки, стрелям и участвам в каскадите, но мускулите вече не са същите.“, признава световният кинаджия. И не крие, че колкото повече трупа опит и мъдрост, толкова по-често се чувства безпомощен. „Докато бях губернатор на Калифорния, разбрах най-важното – че трябва да делиш победите с другите. В противен случай те са лишени от смисъл“, убеден е Шварценегер. Неостаряващият чаровник споделя още, че е готов за внуци, въпреки че никак не бърза да го нарекат „дядо“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
