Роб Халфорд: Хеви метълът винаги оцелява

Богът на тежката музика разкрива за живота си на сцената и извън нея

Роб Халфорд: Хеви метълът винаги оцелява | StandartNews.com

На 25 август 1951-а, в малкото английско градче Уолсол, се ражда Робърт Джон Артър Халфорд. Само 20 години по-късно това момче ще покори световната сцена и ще се превърне Бог на метъл музиката. След 50 години посветени на хеви метъла, Роб Халфорд е име, известно на всички. Не всеки обаче знае каква е личната история на певеца. Точно това кара музиканта да напише своята първа автобиография, която съвсем логично се казва "Изповед".

"Аз имах прекрасен, благословен живот, изпълнен с много възможности през годините. Повечето хора в света на изкуството – музиканти, актьори, скулптори, всъщност всички, живеем един красив живот, разделен на отделни глави. В света на рокенрола обаче понякога не е точно така. Не искам да кажа, че няма нищо общо, но моята история е доста необикновена, уникална. Въпреки моите почти 70 обиколки около Слънцето, почувствах, че именно сега е моментът за тази автобиография. Имах предложение да напиша такава книга още преди 30 години, но тогава си казах: "Все още трябва да пропътувам доста километри по хеви метъл магистралата". Затова точно сега е моментът да споделя моя живот пред света, пред феновете. И да покажа каква е същността на "Богът на метъла", казва певецът в интервю за bTV.

Макар и да наближава своята седемдесета годишнина, Роб пази детските спомени в сърцето си.

"Като повечето хора, си спомням за ученическите години с носталгия. Образованието е нещо много важно, но и не само. Това е първата възможност да се запознаеш и сближиш с хора, които споделят твоите интереси и мислят като теб. Когато тръгнах на училище, някъде 6-годишен, веднага намерих своите приятели, с които споделях толкова много. Но когато пък започне преходът към тинейджърските години, тогава се случват наистина специалните неща. Така беше и при мен. Като един истински метъл тинейджър се скитах из моя роден град, пътят до училище беше около 3 км и всеки ден минавах покрай тези огромни металургични предприятия и заводи, които работеха денонощно. Това беше много преди хеви метълът да се появи изобщо. Връщам се към това време с особено отношение, защото тогава вдишвах тези изпарения и дим от металопреработвателния процес. Затова и сега казвам, че буквално имам метъл в кръвта!", разказва Роб.

Богът на метъла споделя, че животът му винаги е бил изпълнен с музика, дори в най-ранните му детски спомени. Вкъщи родителите му слушали много музика.

"Баба ми и дядо ми, когато им гостувах през уикендите, също винаги пускаха много музика – е, разбира се не метъл… И така докато станах тинейджър, тогава музиката наистина се превръща в огромна част от живота ти, става твоя единствен приятел. Мразиш училището, мразиш родителите си, мразиш света, но обичаш музиката! Навсякъде по света е така, всяко момиче и момче минава през този период на неподчинение и винаги музиката води емоциите ти. В книгата разказвам историята, затова как леля ми ми подари нейният грамофон и колекцията си от плочи на Литъл Ричърд, Елвис Пресли… Всички имаме тази специална връзка с музиката, това приятелство да го наречем и откакто се помня за мен също е така", спомня си той.

След като музиката пленява сърцето му, Роб се посвещава изцяло на нея. Създава няколко групи, в които развива сценичното си поведение и гласа си. И така до началото на 1973-а, когато неговата сестра го запознава с тогавашния си приятел – Иън Хил. Тази среща се оказва съдбоносна, защото слага началото на метъл машината Джудас Прийст.

"Като всяка тепърва започваща група, както е и до днес, винаги го има чувството, че се впускаш в едно приключение. Толкова си вдъхновен, искаш да постигнеш мечтата си. Едно от най-невероятните преживявания е това да участваш в колектив музиканти, които усещат по един начин музиката, която създават и имат обща цел. Извън музиката, това да си в група е същото, като това да си в някакъв отбор, например. Независимо дали сте двама, трима или повече, винаги сте свързани. Най-скъпите ни моменти с "Джудас Прийст" са тези първи репетиции в малкото студио "Хоули Джоус", за които разказвам в книгата. И изобщо времето, което сме прекарали заедно, говорейки за музика, хората които са ни вдъхновявали. И най-хубавото е, че дори след толкова години, нищо от това не е забравено. Корените на всяка една група, са в един много чист, девствен свят. Чак когато станеш успешен и се появят всички бизнес отношения и договори, си даваш сметка, че не всичко е толкова розово. Въпреки това, музиката остава винаги на първо място", казва Халфорд.

"Това пътуване е невероятно, изпълнено с магични моменти. Пред очите ни, хеви метълът се превърна в една доминираща световна сила. Спомням си първите ни идвания в България, феновете ни бяха чакали толкова дълго време… И досега, когато се върнем, хората наистина полудяват! Фантастично е да наблюдаваш това. И като говорим за възможностите в живота, за групите това е нож с две остриета. С това имам предвид, че е сравнително лесно да запишеш музиката си, но да достигне тя до хората, дори чрез интернет, съвсем е доста трудна задача. Много хора се опитват и затова моят малък съвет е: ако сте хеви метъл група, моля ви опитайте се да направите нещо малко по-различно, уникално и специално за вас самите. Така вашите фенове ще ви намерят сами. Всеки ден разглеждам на телефона си различните музикални сайтове и откривам нови групи. Светът се промени много, музикалната индустрия също – понякога за добро, понякога не толкова. Въпреки всичко, хеви метълът винаги оцелява и намира своя път, така ще бъде винаги!" допълва той.

И наистина, дори след толкова години заедно, Джудас Прийст продължават да са все така вдъхновени. Само преди три години излезе техният последен албум "Файърпауър", определян от критиката и феновете като един от най-добрите в историята им.

"Водещото винаги са хората, които те подкрепят – феновете на хеви метъла. С Джудас Прийст продължаваме да пишем и записваме музика, защото това ни носи удоволствие, все още имаме тази страст. Но трябва да има накъде да насочиш тази енергия. И тъй като ние имаме невероятни фенове по целия свят, включително и в България, те са нашата крайна цел. Когато свириш метъл, дори когато просто подхвърляме някакви идеи в студиото, първата ни мисъл е "Феновете със сигурност ще харесат това! Ще полудеят като чуят това парче, нямаме търпение да се качим на сцената и да го изсвирим!". Последният ни албум "Файърпауър" е точно такъв – записахме го нагласата, че няма никога да се откажем или да се подадем на чужди мнения. Всяка група има своите възходи и падения, но когато паднеш на земята, просто трябва да се изправиш. Продължаваш напред – това е смисълът на живота. Както казваме в Англия – когато някой те фрасне и ти му отвръщаш с едно кроше. Така е и в метъл музиката, такива сме и ние в Джудас Прийст. Ние сме благословени, благодарни сме на всички за огромната подкрепа през годините", споделя певецът.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай