Какво не знаем за Епископската базилика

Едно от Чудесата на България има своята любопитна и многовековна история

Какво не знаем за Епископската базилика | StandartNews.com

Епископската базилика на Филипопол е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация. Нарежда се сред най-представителните раннохристиянски обекти, затова и през 2018 година бе включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

След близо 40 години изследване и реставрация, с много периода на прекъсване, базиликата бе официално открита с думи от стихотворението на Младен Исаев „Високи сини планини“, произнесени от посланика на САЩ у нас Херо Мустафа. Американският дипломат преряза лентата заедно с кмета на Пловдив Здравко Димитров, президента на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и директора на Общинския институт „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев.

Откриха реставрираната Епископска базилика на Филипопол | Култура | Новини  от България и Света | OFFNews.bg

От понеделник един от най-забележителните обекти на културно-историческото ни наследство открива врати и за посетители. С общата си дължина от 82,80 м и 36 метра ширина тази базилика е най-голямата от раннохристиянската епоха на територията на България, както и една от най-големите на Балканите.

Както повечето от Чудесата на България, Базиликата е открита случайно по време на спасителни археологически разкопки през 80-те години на миналия век. Проучвана е на етапи до 2017 година, а двете институции – Американското посолство и фондация „Америка за България“, инвестираха в продължение на 6 години над 16 милиона лева в разкриване, реставрация и експониране на 2 000 квадратни метра мозайки от два пласта, разликата между които на места е около 5-6 см, на други - до 20 сантиметра.

Откриха уникалната Епископската базилика в Пловдив - България - dnews.bg

Първият слой мозайки е по-семпъл и включва основно геометрични фигури, а вторият - с птиците, е много по-пищен. Открит е и трети слой. Все още няма доказателства защо мозайките са различни, предполага се, че най-вероятно са изработени от различни майстори.

Общо 50 компании са участвали в целия проект за възстановяване на базиликата, 49 от тях са български - отбеляза Нанси Шилър, президент на фондация "Америка за България". Стотици доброволци се включиха в мащабното почистването на тонове пръст, бурени и отпадъци.

 

С „Високи сини планини“ Херо Мустафа откри Епископската базилика в Пловдив  – Нов Живот

Любопитна и мновековна е историята на този изключителен паметник на античната архитектура.

В далечния IV век филипополци имали проблем - в града нямало места за молитва. Тогава започнали да строят. Така в края на IV век в източния край на града, в равнината, се появили няколко забележителни храма. Най-големият сред тях била Епископската базилика. През 2016 година беше разкрит изключително ценен и важен за историята надпис на гръцки език.  Той потвърди, че храмът е бил епископски, но и спомогна и за значително по-точна датировка- съществуването на Базиликата започва през 4 век след Христа.

Смята се, че тя е един от първите храмове, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г, което става по времето на Константин Велики. Според научния консултант на проекта д-р Станислав Станев, базиликата е изградена върху основите на друга антична сграда – най-вероятно там се е намирал храма на главното божество на Филипопол - Аполон Кендрисийски.

За съжаление, базиликата не съществувала дълго. Според една от легендите, през 577 г. славянските нашествия я сринали напълно, като местните ползвали останките й като строителен материал. Другото поверие е, че земетресение е разрушило устоите й.  Това е по-вероятната версия, около която се обединиха археолозите след анализ на огромните наклони и пропадания в основата на храма.

Стотици разкопани гробове доказват, че в края на VI век, върху останките й се появил некропол. Погребенията продължили до ХIII век, а средновековна църква е обслужвала некропола. За това свидетелстват безценни фрагменти от стенописи. Предполага се, че стенната иконография, на която е изобразен Св. Петър, е дело на Константинополски майстор.

Постепенно некрополът бил изоставен, но 6 века по-късно на сградата бил вдъхнат нов живот.  

Строителството се възобновило през 1850 година, когато католиците решили да построят катедралата „Св. Лудвиг" на мястото на някогашния северен кораб на базиликата.

Допълнителна изненада в целия този древен конгломерат от култови сгради дошла през 1982 година, когато при строежа на жилищен блок, разкрили и молитвен дом на евреите - една прекрасна антична синагога, без аналог по нашите земи. Оказва се,  тя е уникална за цялата еврейска диаспора.

Дейностите по поддръжката и реставрацията на мозайките ще продължат и след отварянето на базиликата, а на мястото й днес е издигната модерна сграда- музей. За представянето на артефактите са използвани съвременни технологии като виртуална реалност и интерактивни панели. В туристическия център е обособена "Зона на откритията", чиято цел е да представи историята на Епископската базилика по достъпен за децата начин.

След като музеят функционира поне година, Пловдив се надява да влезе с базиликата в официалния списък на ЮНЕСКО и това да увеличи туристическия поток към един от най-старите градове на света.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай