Славата на Александър Велики тръгва от Перперикон

Проницалището на Дионис било тачено като това в Делфи
Скалният град разкрива тайните си пред проф. Овчаров, над 100 000 туристи го посещават годишно

Един каменен град всеки ден посреща слънцето и това е неговият най-висш промисъл. Мистичният Перперикон е вкопан в скала, от която древните хора сутрин са посрещали своя Бог Слънце. Там са се молили да ги стопли и огрее и са му принасяли жертви.

През Бронзовата епоха те са започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце.Перперикон е огромен скален масив в Източните Родопи, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото придобива публичност със старта на проучванията на проф. Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а и на засиления туристически интерес към този култов комплекс. Към мащабните разкопки проявяват интерес и от CNN - медията отразява като уникално събитие Перперикон в своите репортажи.Светилището е развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет бил през XVIII-XII век пр. Хр. Това е периодът на развитие и на

първата европейска цивилизация - Крито-микенската култура

Култовият комплекс придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, главите им са представени като малки слънца.Култът към Слънцето се развива през ранножелязната епоха, IX - VI в. Пр. Хр. се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи. В продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, състоящ се от десетки помещения, зали, стълбища и коридори, които отразяват сложна религиозна церемония. Към съществуващите сгради се прибавят нови, появяват се жреческите общества, които живеят при светилището и го обслужват. Така се създават жилищни квартали, жречески училища и други части, характерни за античния град. През тази епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много е вероятно точно в скалния град да се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището на Дионис било известно колкото оракула в Делфи. Все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намирало то, но оптимистичната прогноза е, че бъдещите поучвания на обекта ще го докажат.Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Римският летописец Светоний разказва за посещението на бащата на бъдещия цезар в "планината на Дионис".

Жреците гадаели по дима, който излиза от олтара

Когато той се издига високо към небето, предсказанието е за сила, мощ и слава. Такава, каквато са получили Александър Македонски и Октавиан Август.Днес Перперикон напомня за мистичните тракийски царе. Свещеният град е неповторимо съчетание от уникалност в архитектурен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект. Той е най-големият мегалитен паметник на Балканите. Скален град, сътворен от непознатата цивилизация на скалните хора, както ги нарича проф. Овчаров, древните племена, създали неповторимите паметници. Тук е бил северният преден пост на първата европейска цивилизация - критско - микенската. В скалния град беше открита и първата европейска писменост - линеар А.Археологическите разкопки в Перперикон започват още през 2000-а година. През 2002 г. е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания за храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради пламъка, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV-I в.пр. Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс. На броени метри от двореца на римския губернатор е открита

най-ранната църква в Родопите

Строена в края на четвърти век. Тук е бил епископският център на областта.Освен, че всяка година прави открития, с които доразказва историята на Перперикон, проф. Николай Овчаров влага огромни услия и в социализирането на обекта, така че той сега да е един от най-посещаваните у нас. Археологът проучва вече 21 години Перперикон. И миналата годин беше изключително успешна за екипа му - разкрит беше величествен ансамбъл от 3 сгради. Сред тях е ротонда, която няма аналог у нас. След като преди 4 години в подножието на Перперикон беше открита най-голямата базилика в Родопите, задачата на археолозите тази година беше да потвърдят, че край нея е бил и духовният център на планината."Вече имаме 3 сгради от нея, две правоъгълни и една ротонда - кръгла сграда, която е била най-вероятно за някои от епископите на тази епоха на Великия Юстиниян", споделя проф. Николай Овчаров. През VI век християнството вече е наложено по тези земи. Това поражда нужда от изграждане на нови храмове. "Тук има, вижда се добре, изсечени в скалата сгради, които са свързани помежду си. Това е традиция, която през това време е доста популярна в Римската империя", допълва проф. Овчаров. Именно на Перперикон започва приемането на християнството в Родопите в началото на V в. Това велико дело извършва прочутият християнски мисионер Никета Ремесиански. За неговите свещенослужения в Акропола е построена неголяма, но много красива еднокорабна базилика. Намерените в нея надписи свидетелстват за тесни връзки с големия християнски център в Беломорието Филипи, откъдето през I в. започва мисията за покръстването на Балканите, водена от Христовият ученик апостол Павел.В края на V в. всички вече са покръстениа Перперикон е станал един от главните административни и религиозни центрове в тази част на Балканите. Историческите извори за църковното устройство на Родопите от този период са доста лаконични. От т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. се знае само, че те са обединени в един диоцез, носещ същото име - Родопи, и Перперикон е бил неговият център.Чрез медиите се провокира невероятен интерес към обекта от страната и чужбина. Наред с високия научен интерес към комплекса, нарастват и туристически посещения. Античният и средновековен град Перперикон привлича над 100 000 посещения годишно.