Как жаждата за бързи печалби пука финансови балони

Има значителна ножица между реалната икономика и това, което показват пазарите, казва Андрей Георгиев, директор на "Финансова къща Логос-ТМ" АД

Как жаждата за бързи печалби пука финансови балони | StandartNews.com
  • Индустрията на "белите якички" е най-елитният вариант на ало-измамите
  • Има значителна ножица между реалната икономика и това, което показват пазарите, казва Андрей Георгиев, директор на "Финансова къща Логос-ТМ" АД 

 

- През миналата седмица бяха арестувани шестима инвестиционни посредници, обвинени за измами, като дружеството им е работило на финансовите и капиталовите пазари без лиценз. Каква е схемата, по която са подмамвали своите клиенти?

- Има цяла индустрия в света, която се занимава с подобна дейност, като обещават на инвеститорите да влагат парите им в различни типове ценни книжа, облигации, дериватити, бинарни опции и други. Eдна от известните журналистки на  National Geographic  -  Мариана ван Зелер, направи филм за индустрията на "белите якички", която представлява най-елитния вариант на ало- измамите. Схемата се базира върху това, че компании "еднодневки" без лиценз и разрешителни извършват инвестиционнно посредничество. Това става чрез директни телефонни обаждания или друг тип онлайн маркетинг към предварително избрани и проучени таргет група хора, включително по географски регион, религия, обществени навици и т.н. Жертвите имат достатъчно средства, по-висока грамотност и ценз от средния, но  лесно се подлъгват по обещаваните големи печалби. Трябва да се има предвид, че инвестиционното посредничество е много специфична, силно регулирана и професионална дейност, включително с вменени широки изисквания за правата на инвеститорите. Лицензираните дружества имат нужния капитал, екип, инвестиционни и други експерти и спазват стриктно законодателството. Затова моята препоръка е винаги, когато някой ви се обади по телефона и препоръчва инвестиции във финансови инструменти, за които твърди, че могат да донесат бърза и голяма печалба, да бъдете нащрек.

Това 99% е манипулация

или, да си го кажем направо - измама. Комисията за финансов надзор периодично информира на своята страница за дружества, които нямат право да извършват такъв тип сделки и се предполага, че злоупотребяват със средствата на инвеститорите. Миналата година например сделките с т.нар бинарни опции бяха забранени в почти целия ЕС, включително и у нас.

- Как човек може да бъде убеден да даде парите си само на база на обещания по телефона?

- По света за тази индустрия работят огромни колцентрове, предполагам, че нашите псевдоинвестиционни посредници също са работили с "отдели за продажби". Хората са специално обучени как да заинтригуват клиента и да го "преследват" докато "не инвестира". Това е психолочическо манипулиране на човека отсреща - той да каже: да, имам средства, инвестирам. И оттам нататък се започва - купете си акция Х, купете си акция У, много скочи златото, има много изгодни фючърси на петрол и т.н. След това клиентът плаща, но никога не придобива ценни книжа, а парите му отиват в сметките на лъжеброкерите.

- Според инфорамцията, у нас пострадалите са около 200 души, даже един от клиентите е вложил 1 млн. Вероятно има ужилени и в чужбина?  

- Предполагам, че реалният обем на жертвите е значително по-висок. Преди време у нас имаше и друг публичен скандал с израелски бизнесмен, когото стравняваха с прототипа на Вълка от Уолстрлийт. Оказа се, че от България е управлявал компании, които са се свързвали с инвеститори от цял свят. Този тип измама ще съществува

докато хората не разберат, че няма безплатен обяд

и всяко предложение за бърза и лесна печалба или не е истина, или крие голям риск.

- Освен у нас, през миналата седмица имаше голям финансов скандал и в Германия - службата за финансов надзор Бафин поиска прокуратурата да разследва Грийнсил Банк АГ. Какво се случи там?

- Грийнсил капитал е австралийска компания, създадена от човек с име в инвестиционното банкиране - Лекс Грийнсил, който е бил директор в супербанките Морган Стенли и Ситибанк. Тази компания има дъщерни дружества, като основното е финтех. Започва като стартъп преди десетина години, базисният бизнес е финансовата операция факторинг. Какво е това? Ако аз съм финансовата компания, клиентите ми са изпълнител и подизпълнител на някаква дейност. Подизпълнителят е извършил работа за изпълнителя, който има например 60 дни срок, за да му плати. Аз влизам като посредник между тях и казвам - аз днес плащам на подизпълнителя, като му спестявам тези 60 дни чакане, а той ми плаща някакъв процент възнаграждение. След 60 дни си взимам парите от изпълнителя - най-често голяма и реномирана компания, на която имам доверие. Така и трите страни са доволни, бизнес схемата е устойчива, "хляб има за всички". Грийнсил вкарва дигитализация, което е хубаво, защото всичко става много бързо. Той започва да секюритизира вземанията по сделките и за да може тези кредити, които на практика не са обезпечени, да ги показва в своите отчети като безрискови, ги застрахова в големи компании. По същия начин секюритизираните вземания по имоти в кризата 2008-2009 бяха застраховани от AIG, която трябваше да бъде спасена от американското правителство в крайна сметка. Бизнесът на Грийнсил се увеличава стремглаво. Основният проблем идва от това, че те имат 1 единица капитал, всичко друго до 100-200-300 единици са привлечени средства на база на това, че постоянно продават бъдещите си вземания, които са етикирани като застраховани и безрискови. И в един момент, в който застрахователят Х отказва да му прави застраховката, а банката У започва да се съмнява и му спира парите,

цялата схема става трудно управляема

Освен това се оказва, че  една голяма част от паричните средства са отивали за подпомагане на известното индийско семейство Гупта, които имат голям холдинг с добивни компании. Твърди се, че повечето от вземанията, давани като кредити на огромните им компании, са били трудно събираеми. Друга голяма част от активите на финтех компанията пък са били за покупка на свръхлуксозни стоки - самолети и т.н. Имало е и силно политическо лобиране, цитират се имена като това на бившия британски премиер Дейвид Камерън /2010-2016/. През последните 6-9 месеца е било ясно какво се случва и затова трудно са се намирали пари, за да се дават нови заеми. Наложило се е да се търсят спешно инвеститори, имало е обиколки и срещи в ОАЕ и на други места на много високо ниво, за да се промотира бизнесът и да се намерят свежи ресурси. Но като е станало ясно, че такива няма, първо застрахователят е отказал да застрахова този продукт, после банката, в която са били средствата - "Креди Суиз", блокира сметките. В групата на финтех кредитната компанията е имало и закупена преди време банка в Германия - Грийнсил Банк АГ, и логично тя изгърмява. В медиите имаше публикации, че доста германски провинции са имали влогове в нея. Това е втори подобен случай в Германия в рамките на половин година. Нещо подобно се случи с друга финтех компания - платежната институция Wirecard, която също фалира. Оказа се, че повече от 5-6 г. тази компания за картови и други разплащания не е показвала реални числа в отчетите си и не се е развивала устойчиво, а е привличала все повече и повече средства по същия начин като Грийнсил. Тя също изгърмя и от милиардна компания се срина на борсата до центове. Германската банка, която бе закупена от Wirecard, също фалира. Така че за по-малко от година две сравнително малки германски банки фалират. Естествено, германският надзор открива общи черти в тези банкрути.

- Прави впечатление, че и двата случая са свързани с финтех. Дали проблемът не е в това, че този вид компании не са достатъчно регулирани, както често се коментира? Явно се надуват балони с малко собствен капитал и много привлечени заемни средства, които лесно могат да се спукат.

- Да, старт ъп бизнесът по дефиниция е рисков. Причините са комплексни. Финтех индустрията много бързо се развива. Тя безспорно е полезна и предлага нововъведения - бързи, иновативни и дигитални процеси. Но това бързо развитие, гоненето на растеж на всяка цена носи рискове. Те се видяха и в Wirecard, и в Грийнсил. Там постоянно се е привличал капитал, за да може да расте компанията, а в същото време не е имало достатъчно приходи.В началото на седмицата се случи нещо подобно и с друг тип бизнес. Голям международен хеджфонд - Архегос кепитъл мениджмънт /Archegos Capital management/, фалира в понеделник. И отново се заговори за огромни загуби в европейски банки, които са го поддържали и кредитирали. Основата на неговия неуспех е в това, че при рискови позиции в размер на 50 млрд., реално той е притежавал 1 млрд. капитал, а всичко останало е било "левиридж" - чужди привлечени средства. Хедж фондовете правят залози, като инвестират в една или друга компаня. Архегос е бил с големи и много концентрирани залози в азиатски иновативни компании. И когато техните акции започват да падат с 10-15-20%, той не може да отговори с нов капитал. Тогава всичко тръгва като лавина. Може би твърде големият растеж, твърде малко собствен капитал, а твърде много заемен и това, примесено с недобри практики на управление на активите, докарва до такива случаи, в които накрая сметката плащат инвеститорите.

- За кратко време имаме поне 3 фрапиращи случая на спукани балони. Това тенденция ли е? За какво трябва да се внимава?

- Много инвеститори, включително и ръководители на големи банкови и инвестиционни структури, коментират въпроса - дали не наблюдаваме значителна разлика между реалното състояние на икономиката и стойността, на която борсите оценяват различни компании? Има и други примери, които показват, че е налице едно "прегаряне", особено в т.нар. технологични компании. Например това, което се случи с Game Stop - дребните инвеститори от Robinhood, а вероятно и от други платформи за търговия, решиха, че трябва да качат цената на акциите, за да попречат на хедж фондовете да продават на късо. И бяхме свидетели на нереални движения в десетки и стотици проценти за ден в цените на акциите на тази компания. Това показва, че от една страна има налице голяма "демократизация" на търговските площадки за физически лица през различни "нови" брокери от типа на Robinhood, а от друга - не много добро познаване на пазарите и липса на професионално отношение.Не е нормално при тази ситуация в момента да имаме компании, които правят скокове от 200-300% в цените на акциите. Да, има иновативни компании, които действително вкарват нови бизнес модели или разчупват досега утвърдени бизнеси - например Airbnb, Zoom, Spotify, Tesla, Limonade и др. Но е факт, че има значителна ножица  между реалната икономика и това, което ни показват пазарите. Както се казва в един известен стар цитат - "днес всеки знае цената на всичко, но не и истинската стойност".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай