Открива се първи рудник за последните 40 г. в България

Инвестицията на „Дънди Прешъс Металс“ в Крумовград е над 160 милиона долара

Открива се първи рудник за  последните 40 г. в България | StandartNews.com

Крумовград - българският град, носещ името на едни от най-смелите и далновидни български владетели, в прегръдката на магичната Родопа планина, става мост между миналото и бъдещето. Най-древният рудник в Европа - „Ада тепе“, заживява отново в наши дни.

Реализирането на инвестицията на „Дънди Прешъс Металс“ в Крумовград в размер на над 160 милиона долара е повод за нескрито вълнение за българската минерално-суровинна индустрия. И това не се дължи само на икономическото въздействие в регион с доскоро много висока безработица. За минния бранш това е първият новоразработен рудник в страната за последните 40 години, чиято дейност официално ще бъде открита на 23 август 2019 г. - месеца, когато основополагащ бранш в българската икономика отбелязва своя професионален празник, служители и гости на „Дънди Прешъс Металс“ в Крумовград ще имат възможност да отпразнуват единството, което реализирането на рудник „Ада тепе“ успя да постигне, спечелвайки подкрепата на местната общност и обединявайки професионализма на стотици специалисти. 250 човека, основно от Крумовград, ще имат честта да се присъединят към минното общество на България.

Реализирането на един минен проект изисква дълго време и поемане на сериозен риск във всички етапи от реализацията - от първите стъпки на проучването, през осъществяването на реалния добив до закриването и рекултивацията. След години на протести, административни процедури и осъществени ключови промени в проекта, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД успя да изгради индустриален обект, който не само задава стандарти в България, а и демонстрира най-добри налични практики в Европейския съюз по отношение на грижата за околната среда и опазването на културното наследство.

„Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкова удовлетворяващи, ако не беше доброто сътрудничество с местните власти и компетентните държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, съвместните ни усилия доведоха до изграждането на минен обект, който функционира в хармония с биоразнообразието в зона Натура 2000. Благодарение на силната ангажираност на всеки наш колега и упоритата работа на екипа, днес успяваме да сме българският пример в световната минерално-суровинна индустрия с достиженията си в дигитализацията на минното дело и технологиите за подземен и открит добив“, отбеляза изпълнителният директор д-р инж. Илия Гърков във връзка с приключването на строителството на новия рудник и обогатителна фабрика.

Осигурявайки финансирането на спасителни археологически проучвания на хълма Ада тепе, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация и осигури възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш и извън границите на България. Множеството събрани досега данни показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.

Преди 15 години „Дънди Прешъс Металс“ започва дейността си в България с убедеността, че като отговорна минна компания ще внесе международен опит и ноу-хау. През годините успява да изведе подземния си рудник „Челопеч“ до едно от петте най-добри минни предприятия в международната минна карта и да изгради екип от български специалисти на световно ниво, които днес продължават да развиват индустрията.

На Ада тепе добивали злато преди 3500 г.

Учените допускат, че съкровищата от Микена и Троя са с български произход

Ада тепе е истинска сензация, категорични са български и чужди археолози. Това е най-старият досега открит и проучен праисторически златен рудник. Добивът на ценния метал е започнал около 1500 години преди новата ера и е продължил до около 1000 години преди новата ера.

Българските археолози отдавна работят на Ада тепе. През 2006 г. Националният археологически институт с музей при БАН сключи договор с компанията-концесионер - "Болкан Минерал енд Майнинг", чието име по-късно бе променено на "Дънди Прешъс Металс Крмовград". Тя финансира спасителното археологическо проучване на мината. През годините са намерени останки от работни площадки, каменни сечива, с които е копана и преработвана рудата: тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани, както и разнообразни глинени съдове. Има следи и от леки конструкции на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал.

Скоро всички тези артефакти ще може да бъдат видяни в музей на открито в Крумовград, като проектът се реализира от общината в партньорство с "Дънди" и Националния археологически институт.

А през 2017 г. в Музея за история на изкуството във Виена, който е сред най-реномираните в света, бе открита изложбата „Първото злато – Ада тепе, най-стария златен рудник“. „Развенчахме мита, че добивът на злато от рудници е измислен от Рим, всъщност Ада тепе показва, че става дума за златен рудодобив, осъществяван 1500 години по-рано,“ подчерта Христо Попов, зам.директор на Националния археологически институт с музей към БАН, който е и ръководител на изследванията.

Той разказва, че залежите на Ада тепе са били изключително богати. „Концентрацията на метала в рудата е била 7 – 8 кг на тон, затова е било възможно неговото извличане с наличните тогава технологии,“ твърди Христо Попов.

Учените трябва да отговорят на въпросите как точно е било добивано златото, как е било изнасяно и разменяно в Европа и Близкия изток, с помощта на какви стопански, търговски и транспортни мрежи е пренасяно и охранявано.

Според Барбара Хорейс, директор на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките, Ада тепе дава ключ на загадката за това от къде са дошли несметните богатство на златни предмети и съкровища в Микена и Троя. "Най-вероятно те са по произход от българските земи, тъй като в Средиземноморието, на Крит и около Троя никога не е съществувал добив на злато“, казва ученият.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай