Втора Гинка взема ЧЕЗ. Камбаната би Корнелия Нинова часове след като стана ясно, че чехите са одобрили нов купувач за най-голямото ни електроразпределително дружество. Да сравняваш пазарджишката новоизлюпена компания Инерком с мастития Еврохолд, в който миноритарен акционер е Атанас Тилев, е меко казано странно. Особено ако си лидер на партията, която грижливо го е отгледала, а после щедро го е възнаградила по време на целия преход. Може би затова във фейсбук вече върви шегата, че ако сделката се осъществи, БСП няма да има проблем със субсидиите.
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Едва ли някой си е представял, че след конфузната ситуация с г-жа Върбакова, 18 месеца по-късно, ще преживеем дежа вю. И тогава, и сега осъмнахме с избран купувач, който и дума и не е обелил в България защо купува най-голямото ни ЕРП и какви са плановете му занапред. Още повече, че и двете фирми са пълни новобранци в областта на енергетиката. Но пък и едната, и другата си имат здрави контакти с властта, създадени още преди години. Амбициозната Гинка не скри, че е семейна приятелка от едно време с енергийния министър Теменужка Петкова. Богатият Асен Христов пък се оказа един от първите работодатели на парламентарната шефка Цвета Караянчева.
Слабото място на Върбакова беше непрозрачвото финансиране и съмнението, че зад нея надничат лица, свързани със застрахователния бизнес. Новият кандидат-купувач е номер 6 точно в този бранш у нас, но дори да се окаже, че финансирането за сделката е осигурено от най-реномираните банки на Стария континент, големият проблем остава миноритарният акционер в холдинга. Или по скоро - мажоритарното участие в миноритарния акционер.
Най-големият публичен холдинг в България с активи за 1,4 милиарда лева, чието застрахователно дружество миналата година отпразнува 20-годишния си юбилей и отчете 2,5 милиона клиенти, изглежда реалистично да плати 335 милиона евро за придобиването на ЧЕЗ. Но в същото време сделката е доста необичайна предвид факта, че досега е инвестирал само в сектора застраховане.
И в последните 5 години е насочил усилията си изцяло в купуване на дружества на западни компании, напускащи региона. Не е тайна, че част от новите придобивки изкараха на повърхността сериозни капиталови проблеми. Като например, дружеството в Румъния, където регулаторните органи отчетоха голяма ликвидна дупка, наложиха двегодишна оздравителна програма и изискаха стабилизиране на фирмата с увеличаване на капитала. Още по-драматично се оказа придобиването на гръцкото дружеството Креди Агрикол, което така и не влезе в порфейла на Еврохолд заради съмнения на властите относно финансовата стабилност на купувача. А преди това проблеми се появиха и у нас с придобиването на HDI и се наложи сделката да мине през “иглени уши”, за да получи зелена светлина от Комисията за финансов надзор.
Липсата на банкова институция в холдинга дава самочувствие той да се определя на пазара като независим субект, но в същото време създава затруднения и води след себе си бавни сделки, които включват законни, но трудно проследими финансови схеми с книжата на отделните дружества в холдинга.
Основен акционер в Еврохолд България с 65 процента е дружеството “Старком” на шефа на надзора Асен Христов. То започва дейността си в средата на 90-те като основен дистрибутор на тогавакшния първи мобилен оператор “ Мобиком”. Дял има и регистрирано в Кипър дружество. Но най-голям интерес предизвиква миноритарния дял, който държи спецагентът на Държавна сигурност, свързан с фалиралите БЗК и Добруджанска банка - Атанас Тилев.
Документи в агенция ПИК сочат, че скандалният банкер влиза в Еврохолд през 2015 година чрез фирмата “Дар финанс”, като в дружеството участват както фирми от Лихтенщайн, така и самият Атанас Тилев, който отдавна е финландски гражданин. Случайно или не, експанзията на Еврохолд през последните години започна малко преди вписването надружеството на Тилев и малко след като финландският фонд KJK Capital Oy стъпи в България, за да налее първоначално 8 млн. евро за нови проекти.
За разлика от обраната обществена популярност на Асен Христов, който започва с научна кариера за изучаване на теорията на твърдото ядро, минава през ръководството на “Старком” и Евробанк, а от 13 години управлява Еврохолд и дружествата му, в биографията на партнора му се оглежда целия преход, както и големите му кукловоди.
Тилев е роден в Стара Загора в семейството на окръжния прокурор и зам- председател на градския комитет на БКП. Завършва с лекота ВИИ Карл Маркс и едва на 24 години получава първия житейски подарък. Историята с влюбената в него дъщеря на финландския министър, който впоследствие става и премиер, завършва със сватба и звезден живот в Хелзинки, където бързо се издига като шеф на фирмата “Тампела”, търгуваща с метали и селскостопански машини за СССР. От нея започва и съвместната им история със Симеон Сакскобурготски, който получава заплата като съветник във фирмата.
Десетилелетия по късно, бившият цар, вече като министър председател ще обяви, че притежава и дял в друго дружество на Тилев - “Витоша”, а неговите верни юпита - Николай Василев и Никола Янков през 2010 година ще станат съдружници с обвинения в източване на две банки банкер. Първоначално те купуват от негово име контролния пакет акции в първото сертифицирано по европейските стандарти месопредприятие “Меком”, а след това му продават солиден пакет от инвестиционната си компания “Експат капитал” и приемат за изпълнителен директор Тилев младши.
17 години по-рано, през 1993 година, Тилев е част от новите банкови господари на пазарната ни икономика като член в управата на Банката за земеделски кредит, позната като Банката на Луканов и в печално известната Добруджанска банка. Битката на червеното наследство на убития бивш премиер увеличава личните му банкови сметки, но затворя трезорите му и го превръща в кредитен милионер с повдигнато обвинение. За разлика от колегите си по съдба, той успява да избяга от България, а 16 години по-късно е напълно оневинен поради давностен срок.
Макар да е един от големите надежди на партията, със солидно досие на специален агент на Първо главно управление и нещатен сътрудник на РУМНО, отношението на БСП към Тилев изобщо не е еднозначно.
Участието му в покупката на ЧЕЗ връща столетницата в най-мрачните спомени и носи ново разделение в партията. Защото за едни, като Бриго Аспарухов, той е приятелят, на когото трябва да се помага да се отърве от досието, а после и от затвора. Но, за други, като Кирил Добрев, той е “боклук”, който покойният Николай Добрев искал да накаже с арест.
Към старите червени страхове днес обаче се прибавят и нови обществени притеснения дали Еврохолд, която има очевиден дефицит като опит в енергетиката, но разполага с безспорен излишък по отношение на ДС- кадри, може да й се повери управлението на тока на една трета от българите. Подозренията допълнително се засилват и след изказването на депутата от ДПС Йордан Цонев, че става дума за корупционна сделка. Ако в нея е замесен Атанас Тилев, може да се окаже, бе скандалът с Гинка е бил само дребна закачка.
На ход са регулаторните органи. Светлина върху сделката се очаква да хвърли още утре Комисията за финансов надзор. Тя започна разследване още преди два месеца, по искане на новия шеф на енергийната комисия на парламента Валентин Николов. Комисията по енергийно и водно регулиране пък вече е с нови правомощия след проваления опит на Върбакова. Изказването на Иван Иванов, че още не са наясно с критериите за оценка звучи доста не обнадеждаващо. Както и дистанцираното поведение на министър Петкова, която обяви, че решението е изцяло на колегите й в Чехия.
Опит за завръщане. Това беше заглавието на книгата на Атанас Тилев, която той написа в разгара на банковата криза в края на 90-те. Сега, 20-години по-късно той очевидно прави нов опит. Този път с гръм и трясък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
