- Държавата да отдели няколко болници само за лечение на заразени с коронавирус
- Кой ще се грижи за пациентите с други заболявания, ако всички се поставим под карантина, пита доктор Неделчо Тотев
Доктор Неделчо Тотев и директор на общинската болница в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници. "Стандарт" потърси коментара му за това как успяват да се справят болниците в ситуацията на пандемия.
- Доктор Тотев, какво е състоянието на общинските болници в извънредната ситуация? Доколко ще Ви стигнат обещаните 85 на сто от лимита?
- Обещаният процент ще стигне да платим частично, но не и изцяло заплатите на персонала. Защото в повечето общински болници 81-90 на сто от приходите от Националната здравноосигурителна каса отиват за фонд "Работна заплата".
- Има ли вече намалени лекарски заплати?
- Двата месеца дотук не бяха толкова лоши и колегите на повечето места все още дават заплати в пълен размер, но за всяка болница е индивидуално. При нас, в болницата в Чирпан, не съм намалявал заплатите. Но какво ще се случва оттук насетне, ще покаже времето. Защото освен заплати, ние трябва да покриваме и разходи, а напоследък доставчиците започнаха да си искат парите авансово. Вече никоя от фирмите не е склонна да разсрочваме плащания във времето. Дори и да поръчаме най-масовото, което ни е нужно в момента - дезинфектанти и лични предпазни средства, консумативи от първа необходимост, повечето доставчици настояват да бъдат платени в аванс, защото цените вече са коренно различни от тези, които бяха залегнали в договорите. Особено на ръкавици, маски, тъй като се оправдават със скока на пазарните цени от производителите, от които те ги получават.
- С колко се увеличиха?
- Различно е, не се наемам да определям процент, но преди ние купувахме една кутия с 50 броя маски за 1,78 лева, а сега, ако решим да ги вземем, са 1,50 до 2 лева на маска. Драстичен ръст. И при това става дума за маските, с които сме работили, преди covid-19 да влезе в обращение.
- Не е ли редно държавата да осигури поне тези предпазни средства на медиците?
- Трудно ми е да кажа кое е редно и кое не, защото нещата в България непрестанно се променят. Аз смятам, че да, но ако средствата не стигнат и нещата в бюджета са издънени, най-вероятно нищо няма да осигури, както и до момента. Сега на нас ни помагат спонсори, които си осигуряваме сами. Говоря за общинските болници, не за големите държавни болници, на които държавата е собственик и които са на първия фронт. Предполагам, че тя там покрива разходите.
- Общините съдействат ли Ви?
- Конкретно нашата - да. Но не мога да кажа за всички, защото нещата са строго индивидуални. Едни общини твърдо са застанали зад шефовете на своите болници и помагат всячески, защото виждат, че в крайна сметка те обслужват тяхното население, а други общини не са толкова отворени за съдействие.
- Беше Ви поставено изискване да се отделят легла за евентуално приемане на пациенти с коронавирус. Как се случва това, като се има предвид, че в някои по-малки болници няма дори отделни входове?
- Всички болници сме на едно дередже, с изключение на най-големите общински. Проблемът на практика не се решава - виждате, че където има такива пациенти, се стига до затваряне и карантиниране на тези болници. Спира другата дейност, което е големият проблем. Защото ако ние спрем да приемаме онзи поток от пациенти от вътрешната патология, който сме приемали досега - ритъмни нарушения, банални пневмонии, бъбречни и ендокринни заболявания, всички тези хора трябва да отидат някъде с оплакванията си и някой трябва да ги обслужи. Получава се един вакуум и неизвестност, и това е същественият въпрос - какво правим с другото население, което не е с това заболяване. Ние имаме персонал да обслужваме само един вид пациенти - или такива, които са под карантина, или такива, които са covid-негативни. Легла може и да има, но има проблем с персонала.
- А подготвени ли са колегите Ви да се справят с откриването на вируса. Имате ли достатъчно инструкции?
- Как да са готови? Не са. Инструкциите трябва да се спазват и ние ги имаме. Но що се отнася до откриването на заболяването, има една симптоматика, която, ако може някой от анамнестични данни да я различи, ще стане кандидат за Нобелова награда. Защото вирусните заболявания имат сходна симптоматика. Как да кажа аз за един пациент, който е с температура 38-39 градуса, който кашля, който има миалгия по цялото тяло, че е с covid, при условие, че същата симптоматика има и при другите вируси. Ако има и двустранна пневмония, това вече е по-съществен симптом, който би трябвало да изследваме.
- А Вие като сдружение ще имате ли някакви искания към държавата, конкретни въпроси за справяне в тази ситуация?
- Вероятно да, но все още не сме ги формулирали, защото в момента ситуацията е много динамична. Един път ни питаха колко броя легла можем да отделим. Втори път ни питаха дали можем да отделим персонал, който да изпратим някъде заедно с респираторите. Ако е ясно какво държавата ще поиска от нас, ние ще можем и да формулираме някакви по-конкретни наши виждания по въпроса. А иначе ние сме казвали и преди, че е трудно и невъзможно да лекуваме covid-пациенти, ако ни го вменят. Нито имаме готовност, нито имаме необходимите лекарства, нито имаме къде да ги сложим. Това е ситуацията. Ако ни разпоредят, ние ще се постараем да действаме на базата на това, което са ни разпоредили, защото сме лекари и сме длъжни да го направим. Особено след като ни го разпореди основният дирижиращ нещата в здравеопазването орган.
- Очаквате ли напускане на лекари и медицински сестри, ако ситуацията продължи по-дълго?
- За съжаление, в някои болници се получи подобно нещо, защото и персоналът, който работи при нас, е в пенсионна или предпенсионна възраст. Което означава, че носи със себе си една доста сериозна патология, а всеки ден се среща с пациенти. Това само по себе си поставя под въпрос - ако лекарят се инфектира, дали ще оцелее изобщо. И ако човек си направи една подобна равносметка, може да си каже "Дотук съм, достатъчно дадох". Някои колеги вече са депозирали оставки, някъде са по-меки в действията си, но за съжаление има такива случаи. И може би, ако нещата станат по-зле /защото в момента ние сме още пощадени/, ако се стигне пика, нашите предложения са държавата да опита да отдели дадени големи болници, които да бъдат само за болни с covid-19. И да разпореди те да вършат само това, а останалата патология да се поеме от всички други болници, което би позволило наистина да има възможност да се обслужват останалите пациенти. Иначе ще изпаднем в една крайност - ние ще стоим да пазим трима души в едно карантинирано отделение, а останалите хора да няма кой да ги приеме. Ние не че не искаме, страшно много ни пада приема. Така че изплащането на 85 на сто от лимитите ни е добро като първа стъпка, но се надявам да има и следващи.
- А каква е прогнозата Ви, ако извънредното положение се проточи, за бъдещето на общинските болници? Ще има ли фалити?
- Не ми се иска да чертая черни сценарии, защото се надявам държавата да направи нужното. Ако наистина се прецени, че общинското здравеопазване е ненужно, едва ли ще се пристъпи към действия по закриване, а по-скоро ще има бездействие, което ще доведе до закриване. Дано не се стига до подобни неща, които коренно биха променили положението на системата на здравеопазването, която и без това е в окаяно състояние.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com