Главоболие, световъртеж и изтръпвания издават рядката деформация

Главоболие, световъртеж и изтръпвания издават рядката деформация    | StandartNews.com

Докторе, помощ, мозъкът ми е много голям! Така на простосмъртен език би могло да се обясни едно рядко срещано заболяване, или по-точно деформация на малкия мозък, наречено Арнолд Киари. Тя се среща в четири разновидности, но тук ще ви разкажем за Киари 1, която е най-често срещаната форма при възрастни и сравнително най-леката. При въпросната деформация малкият мозък, или т.нар. мозъчни тонзили, се "промъкват" през отвора на черепа. Относително е да се каже, че мозъкът е много голям, защото причината за това заболяване може да бъде и променено нарастване на костите на черепа", обяснява пред "Стандарт" доц. Николай Габровски - един от най-изтъкнатите български неврохирурзи. Той е шеф на Клиниката по неврохирургия към "Пирогов" и национален консултант по неврохирургия. По думите му, когато мозъкът е по-малък в задната си част, има склонност да преминава през отвора на черепа. При опита му да "излезе от черепната кухина" започва притискане на структурите в този отвор, който е ограничен като размер. Директният натиск върху структурите обаче им пречи да функционират, обяснява доц. Габровски.

При притискането на структурите на малкия мозък настъпват световъртежи, координационни нарушения, обяснява доц. Николай Габровски. Много по-сериозни и опасни са нарушенията, които са свързани с притискането на мозъчния ствол, който е връзката между мозъка и тялото. В него са локализирани множество центрове - за дишане, за сърдечна дейност и за състоянието бодърстване и сън, подчертава неврохирургът. Третото нарушение е на нормалната циркулация на ликвора. Тя има своите пътища - образува се в мозъка и обикаля около него. При нарушение на тази циркулация може да има задържане на ликвор

и се стига до хидроцефалия

или до други състояния, при които няма нормално движение на гръбначно-мозъчната течност.

Доц. Габровски казва, че състоянието е доста особено. В някои случаи се появява при по-млади хора, а при други - при по-възрастни. Факт е, че може да се отключи във всяка възраст, с много неясни симптоми, с необясними уморяемост, световъртежи, главоболие, залитане, промяна в чувствителността. Главоболието най-често е в задната част на главата и се влошава при кихане, кашляне, навеждане напред. Пациентите се оплакват от силни болки във врата, раменете, изтръпване на крайниците, болки в очите и ушите, гадене. Тъй като симптомите са разностранни, заболяването дълго време може да остане недиагностицирано, не крие доц. Габровски. Пациенти от цял свят разказват за перипетиите си, докато стигнат до точната диагноза. Много от тях често са отпращани с диагноза "стрес"

или са им изписвани антидепресанти

В Европа има Институт "Киари" в Барселона, а най-известният такъв в САЩ се намира в Ню Йорк.

Доц. Габровски обяснява, че диагностиката на Киари е доста трудна и изисква няколко неща. На първо място, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), но за да се стигне до него, някой трябва да се сети да го направи. Обикновено тази болест се припокрива с други подобни оплаквания и със съвсем различни заболявания.

Често се казва, че деформацията Киари не е животозастрашаващо състояние, но застрашава качеството на живот. Тя обикновено е вродена и при някои хора никога през живота им не създава проблеми. Ако все пак се появят симптоми, то обикновено това е

или в детството, или до около 30 г.

При Киари няма ясни правила доколко организмът ще може да компенсира проблемите, които малформацията създава, а именно - притискане на малкия мозък, на мозъчния ствол и движението на ликвора. Знае се обаче, че колкото по-навън извън черепната кутия започне да излиза малкият мозък, толкова по-голяма е опасността да има по-трайни последици, казва доц. Габровски. Така че това е един от критериите, които се следят и се наблюдават. Водещи обаче са симптомите на пациента, тъй като всеки пациент реагира различно. Когато човек няма симптоми, дори да има такава деформация, няма нужда от лекарска намеса. Вероятността да се стигне до операция, наречена декомпресия, е значителна, но не е без значение кога. "Ако едно отлагане е разумно, то е за предпочитане. Освен това да не забравяме, че медицината се развива и се измислят непрекъснато нови техники", посочва неврохирургът.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай