“Ако крадеш, ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш” казва Петър Дънов.
С други думи: „Каквото повикало, такова се обадило“!
Истината е, че животът никога не е лесен, макар че, гледайки в чуждата паница, да ни изглежда обратното. Всеки човек, независимо дали е богат или беден, се сблъсква с трудности. Но помнете, че болестта е най-сложната за преодоляване. Тя е и най-големият крадец на щастливите ни мигове, които никога не преживяваме. Да си болен е наказание, но в никакъв случай не Божие. Господ, както казват старите хора, си знае работата. Да, сполетяват ни премеждия, но от нас зависи дали ще намерим сили и воля да ги преодолеем.
Изпитанията идват, за да променят начина ни на мислене и поведение към по-добро.
Но когато това не се случи, рядко получаваме втори шанс. Просто някои заболявания не дават тази възможност. Всеки човек получава шанс в живота да поправи грешките си, като „уговорката“ е повече да не ги повтаря. Тази идея обаче в повечето случаи не се реализира, което прави така, че порочният цикъл започва отново. И затова съществува латинската сентенция: „Dum vitant stulti, vitia in contraria currunt“ („Глупаците, като избягат от едни пороци, попадат на други“). Интересно е, че в нашето общество е прието думата „порок“ да се свързва предимно с осъдителни недостатъци на характера, като прекаляване с различни видове субстанции от спиртен и друг произход. Но даваме ли си сметка, че не винаги вредните навици се отнасят за тривиалните течни и димящи вещества?
Лошото отношение, лъжата, гаврата също могат да се причислят към пороците.
Само че върху тях се работи в посока изкореняване през първите седем години. Изпусне ли се моментът, по-нататъшни положени усилия са безплодни.
Същото е при заболяванията – изтървем ли решаващата секунда, мачът е свирен. Поне в повечето случаи. Като тук не става дума за черногледство или хейтърство, а за реални и неоспорими факти, доказващи колко нехаен може да бъде човек към собствената си персона. Още по-неприятното е, че въпреки всички опити, правени през годините в посока промяна отношението на хората към собственото им здраве, те си остават почти без резултат. Ето защо постоянно си имаме работа с проблеми, чийто произход се дължи на едни и същи обстоятелства.
В контекста на медицината се имат предвид така наречените възникващи заболявания от инфекциозен характер. Те могат да бъдат причинени както от неоткрити или неизвестни инфекциозни агенти, разпространили се в нови географски местоположения и популации, така и от патогени, чиято роля в специфични заболявания преди това не е била призната.
В свой доклад, оповестен още през 2007 г., Световната здравна организация предупреди, че инфекциозните заболявания се появяват с темпове, които не са наблюдавани досега. От 70-те години на миналия век са открити около 40 инфекциозни болести. Разбира се, съществен принос за това има хомо сапиенс с неспирните си пътувания до далечни дестинации. Благодарение на тази „подробност“, потенциалът на зараждащите се опасни диагнози да се разпространяват бързо и да причиняват глобални епидемии, днес представлява сериозен проблем.
Има много фактори, свързани с появата на новите инфекциозни заболявания и с повторното възникване на „стари”. Някои от тях са резултат от естествени процеси, като еволюцията на патогените с течение на времето, но много други са резултат от човешкото поведение и практики. Помислете само как се е променило взаимодействието между човешкото население и нашата околна среда, особено през последните години. Фактори, които допринесоха за тези промени, са прирастът на населението, миграцията от селските райони в градовете, бедността, войните и разрушителните екологични промени, дължащи се на злоупотребата с природата. Но, за да се установи една нововъзникваща болест, трябва да са налице поне два критерия - инфекциозният агент да попадне в уязвимо население и да притежава способността за лесно разпространение от човек на човек.
Грипът е идеален пример за възникващо заболяване, което се дължи както на природни, така и на човешки фактори. Той е известен със своята способност да променя генетичната си информация. Именно тя е в състояние да причини пандемии, защото имунната система на човека не е готова да разпознава и да се защитава от новия вариант.
Шансовете за големи генетични промени, които се случват и се предават на хора, се увеличават, когато индивидите са в непосредствена близост до селскостопански животни, като пилета, патици и прасета. Тъй като те са естествени гостоприемници на грипа и могат да действат като „свързващо звено“ за създаване на нови негови версии, които не са съществували преди.
Случаите на тежки респираторни заболявания представляват друг пример за това колко бързо инфекциите могат да се разпространяват по целия свят чрез въздушно-капков път на предаване. Доказателство за твърдението е съобщение, според което легионелозата - тежка форма на пневмония, е отнела стотици животи в над 38 страни.
Тази болест е причинена от бактерия, известна като L. pneumophila. Представлява тежка белодробна инфекция, за която се съобщава, че засяга предимно възрастни хора. И по-специално индивиди с отслабена имунна система, хронично белодробно разстройство. Бактерията, провокираща легионелозата, има инкубационен период от 2 до 10 дни. След като се развие, през първите дни започват да се наблюдават и симптоми като главоболие, мускулни болки, втрисане и висока температура. В рамките на втори–трети ден ден се появява кашлица, болка в гърдите, чувство на объркване, задух, гадене, повръщане, диария и т.н.
Въпреки че легионелозата засяга белите дробове, тя може да причини инфекция и в други части на тялото, включително сърцето. Бактериите оцеляват в почвата и водата и могат да процъфтяват във водни системи като климатици, горещи тръби, пръскачки и др. Обикновено една инфекция се улавя чрез микроскопични водни капчици, съдържащи патогенния микроорганизъм. Легионелозата е лечимо състояние, въпреки че се счита за една от най-опасните пневмонии, предпочитащи лятото. Но ако то се забави, може да се появят и други свързани животозастрашаващи състояния.
Те включват дихателна недостатъчност, септичен шок или остра бъбречна недостатъчност.
Първото се появява в случай, че белите дробове не са в състояние да осигурят достатъчно кислород за тялото или пък защото не могат да отделят въглероден диоксид от кръвта. Септиченият шок е резултат от внезапното понижаване на кръвното налягане, водещо до намален приток на кръв към жизненоважните органи, особено бъбреците и мозъка. В такъв момент сърцето се опитва да компенсира намаления приток на кръв като увеличава обема на изпомпваната течност. Въпреки това допълнителното налягане отслабва туптящия орган и допълнително намалява притока на кръв, като в крайна сметка оргaнизмът изпада в шоково състояние. Острата бъбречна недостатъчност се отнася до състояние, при което заради неспособността на бъбреците да изпълняват функцията си за филтриране на отпадъчни материали от кръвта, се стига до натрупване на опасни нива на отпадъчни субстанции в тялото. Тогава всъщност започват да се показват и първите признаци на натравяне, резултат от наслоените токсини в тялото. А те, както често пъти напомняме, са не по-малко опасни за организма, особено когато той се и бори с налично заболяване.
Но, както е казал руският писател Александър Грин: „...няма спасение без борба“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
