8 ми­та за хо­лес­те­ро­ла

Три яй­ца са раз­ре­ше­ни, за­ме­не­те свин­ско­то с ри­ба

8 ми­та за хо­лес­те­ро­ла | StandartNews.com
Ако яде­те мно­го ме­со, ор­га­низ­мът спи­ра да го про­из­веж­да сам Три яй­ца са раз­ре­ше­ни, за­ме­не­те свин­ско­то с ри­ба

За хо­лес­те­ро­ла на­пос­ле­дък се го­во­ри все по-чес­то ка­то за бич за съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­тво. Ед­ва ли има чо­век, кой­то да не знае, че по­ви­ше­ни­те му ни­ва в кръв­та са рис­ков фак­тор за раз­ви­ти­е­то на сър­деч­но-­съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния. Въп­ре­ки то­ва съ­щес­тву­ват и дос­та ми­то­ве за то­ва как тряб­ва да се хра­ним или да не се хра­ним, за да се опа­зим от ин­султ. "Стан­дарт" пред­ла­га на ва­ше­то вни­ма­ние ня­кои от най-раз­прос­тра­не­ни­те заб­лу­ди и ги обор­ва с ек­спер­тни мне­ния.

1. Все­ки хо­лес­те­рол оз­на­ча­ва "лош"

Пър­ви­ят от тях е, че по­ви­шен общ хо­лес­те­рол ви­на­ги оз­на­ча­ва "лош хо­лес­те­рол".

В дейс­тви­тел­ност хо­лес­те­ро­лът е ва­жен ком­по­нент, кой­то учас­тва в струк­ту­ра­та на на­ши­те клет­ки и в про­из­вод­ство­то на важ­ни хор­мо­ни в ор­га­низ­ма. Той се тран­спор­ти­ра с по­мощ­та на спе­ци­ал­ни мо­ле­ку­ли, на­ре­че­ни ли­поп­ро­те­и­ни. Те­зи от тях, ко­и­то са с нис­ка плът­ност (LDL) съ­дър­жат по­ве­че хо­лес­те­рол и по-мал­ко про­те­и­ни. За да се "ос­во­бо­дят" от свръх­то­ва­ра си, те пре­на­сят и струп­ват хо­лес­те­ро­ла по сте­ни­те на съ­до­ве­те. По то­зи на­чин се об­ра­зу­ват та­ка на­ре­че­ни­те ате­ро­ма­тоз­ни пла­ки, ко­и­то стес­ня­ват и мо­гат на­пъл­но да за­пу­шат лу­ме­на на съ­до­ве­те. Имен­но те са по­пу­ляр­ни с име­то "лош" хо­лес­те­рол.

Ли­поп­ро­те­и­ни­те с ви­со­ка плът­ност (HDL ) съ­дър­жат по­ве­че бел­тъ­ци и по-мал­ко хо­лес­те­рол. Те "из­вли­чат" хо­лес­те­ро­ла от сте­ни­те на съ­до­ве­те и го пре­на­сят до чер­ния дроб за пре­ра­бот­ва­не и от­стра­ня­ва­не от ор­га­низ­ма. По­ра­ди то­ва HDL хо­лес­те­ро­лът е по­пу­ля­рен с име­то "до­бър". Пред­по­ла­га се, че нис­ко­то ни­во на хо­лес­те­рол е по­ло­жи­тел­но яв­ле­ние, но ако то пад­не пре­ка­ле­но на­до­лу, то­ва не е доб­ра ин­ди­ка­ция. Око­ло 30 на сто от хо­лес­те­ро­ла се про­из­веж­да от са­мия ор­га­ни­зъм и му е не­об­хо­дим, за да под­дър­жа здра­ва мем­бра­на­та на клет­ки­те. Пре­ка­ле­но нис­ко­то ни­во на хо­лес­те­рол съ­що мо­же да нав­ре­ди на тя­ло­то. Свръх­при­е­мът му пък мо­же да поп­ре­чи на ор­га­низ­ма да про­из­веж­да соб­ствен хо­лес­те­рол.

Важ­но е да се знае, че рис­кът от ув­реж­да­не на съ­до­ви­те сте­ни и об­ра­зу­ва­не­то на от­ла­га­ния и за­пу­шал­ки рас­те, ко­га­то в кръв­та ни има по­ве­че лош и по-мал­ко до­бър хо­лес­те­рол.

2. Нас­лед­стве­ни­ят не се ле­ку­ва

Дру­ги­ят мит гла­си, че ко­га­то ви­со­ки­ят хо­лес­те­рол е нас­лед­ствен, ня­ма как да се спра­вим с не­го. В дейс­тви­тел­ност по­ви­ше­но­то ни­во на хо­лес­те­рол мо­же да се дъл­жи на фа­мил­на пред­раз­по­ло­же­ност при око­ло 3% от хо­ра­та. Обик­но­ве­но при тях хо­лес­те­ро­лът е ви­сок от ран­на въз­раст и не се вли­яе от как­ва­то и да би­ла ди­е­та. В те­зи слу­чаи спе­ци­а­лис­ти­те пре­по­ръч­ват при­ем на ли­пи­до­по­ни­жа­ва­щи сред­ства (ста­ти­ни), ме­ди­ка­мен­ти, ко­и­то се из­пис­ват и при­е­мат под ле­кар­ски кон­трол. При око­ло 20% от на­се­ле­ни­е­то ви­со­ко­то ни­во на хо­лес­те­ро­ла е свър­за­но с дру­го ос­нов­но за­бо­ля­ва­не ка­то зат­лъс­тя­ва­не, за­ха­рен ди­а­бет, хи­по­ти­ре­о­и­ди­зъм (по­ни­же­на фун­кция на щи­то­вид­на­та жле­за), по­ви­ше­на фун­кция на над­бъб­реч­ни­те жле­зи.

При­е­мът на ня­кои ле­кар­ства съ­що во­ди до по­ви­ша­ва­не на ни­во­то му в ор­га­низ­ма - ес­тро­ге­ни (жен­ски по­ло­ви хор­мо­ни), кор­ти­кос­те­ро­и­ди (про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни сред­ства), ди­у­ре­ти­ци (от­вод­ня­ва­щи ме­ди­ка­мен­ти), бе­та-бло­ке­ри (сред­ства, из­пол­зва­ни за ле­че­ние на сър­деч­но­съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния), про­ти­во­за­ча­тъч­ни сред­ства. Всич­ки те иг­ра­ят по-го­ля­ма ро­ля за по­ви­ша­ва­не­то на хо­лес­те­ро­ла, от­кол­ко­то нас­лед­стве­нос­тта.

3. Ле­кар­ства­та дейс­тват бър­зо

Тре­ти­ят мит е свър­зан с то­ва, че при­е­мът на ли­пи­до­по­ни­жа­ва­що сред­ство мо­же да се прек­ра­ти вед­на­га след нор­ма­ли­зи­ра­не на ни­во­то на хо­лес­те­ро­ла. В дейс­тви­тел­ност спо­ред ле­ка­ри­те ни­ва­та мо­же да са по­ни­же­ни, но ако спре­те при­е­ма на ле­кар­ство­то, хо­лес­те­ро­лът, и най-ве­че "ло­ши­ят", от­но­во ще се по­ви­ши. За вся­ка про­мя­на в ле­че­ни­е­то си тряб­ва да се кон­сул­ти­ра­те с лич­ния си ле­кар.

4. Проб­ле­мът е в маз­ни­ни­те

Един от съ­щес­тве­ни­те ми­то­ве е свър­зан с то­ва, че ако чо­век не при­е­ма маз­ни­ни, хо­лес­те­ро­лът ще се нор­ма­ли­зи­ра. В дейс­тви­тел­ност здра­вос­лов­на­та ди­е­та е осо­бе­но важ­на, но тряб­ва да се спаз­ва мно­го дъл­го вре­ме, за да да­де доб­ри ре­зул­та­ти. При­е­мът на по­ве­че фиб­ри (пло­до­ве, зе­лен­чу­ци, пъл­но­зър­нес­ти хра­ни) и нис­ко­мас­ле­ни хра­ни е част от нея. Ня­кои от ме­ди­ци­те пре­по­ръч­ват при­е­ма­не на ри­ба и пи­леш­ко вмес­то свин­ско ме­со, но дру­ги твър­дят, че чо­век мо­же да при­е­ма до двес­та гра­ма свин­ско ме­со, ако е без маз­ни­ни и се ком­би­ни­ра със зе­лен­чу­ци, и то­ва ня­ма да нав­ре­ди на хо­лес­те­ро­ла му. Всич­ки оба­че са ка­те­го­рич­ни, че тряб­ва да бъ­де на­ма­ле­на упот­ре­ба­та на сол.

Спаз­ва­не­то на ди­е­та е пър­ва стъп­ка към по­ни­жа­ва­не на хо­лес­те­ро­ла, но съ­щес­тву­ват и дру­ги фак­то­ри, ко­и­то вли­я­ят на ни­во­то му в кръв­та - стил на жи­вот, нас­лед­стве­ност, стрес. Ос­вен ди­е­та, за­дъл­жи­тел­но е и да се по­ла­га фи­зи­чес­ка ак­тив­ност - уп­раж­не­ни­я­та спо­ма­гат за уве­ли­ча­ва­не­то на HDL, как­то и за из­га­ря­не на из­лиш­ни­те маз­ни­ни. По­ня­ко­га мо­же да се на­ло­жи за­поч­ва­не на те­ра­пия с ли­пи­до­по­ни­жа­ва­щи сред­ства.

Пре­ди наз­на­ча­ва­не­то на те­ра­пи­я­та със ста­ти­ни при всич­ки па­ци­ен­ти тряб­ва да се из­след­ва чер­нод­роб­на­та фун­кция, ко­я­то се прос­ле­дя­ва през пър­ви­те 12 сед­ми­ци след за­поч­ва­не на ле­че­ни­е­то.

5.Со­кът от грейп­фрут по­ма­га

Ед­но от не­ща­та, ко­и­то мал­ци­на зна­ят, е за вза­и­мо­дейс­тви­е­то меж­ду ста­ти­ни­те и со­ка от грейп­фрут или из­яж­да­не­то на са­мия плод. Не­го­ви­те со­ко­ве бло­ки­рат ен­зи­ма, свър­зан с раз­граж­да­не­то на ле­кар­ство­то. То­ва мо­же да до­ве­де до нат­руп­ва­не на ме­ди­ка­мен­та в ор­га­низ­ма и по­ви­ша­ва­не на ве­ро­ят­нос­тта от не­же­ла­ни ле­кар­стве­ни ре­ак­ции, ка­то най-теж­ка­та от тях е ос­тра­та бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.

6. Не кон­су­ми­рай­те яй­ца и мля­ко

Има и един до­пъл­ни­те­лен мит - яй­ца­та и млеч­ни­те про­дук­ти са пъл­ни с хо­лес­те­рол и не тряб­ва да се кон­су­ми­рат. В дейс­тви­тел­ност до­ри хо­ра­та с ви­сок хо­лес­те­рол мо­гат да кон­су­ми­рат те­зи хра­ни, но уме­ре­но - нап­ри­мер по три яй­ца сед­мич­но мак­си­мум. Един от най-пъл­но­цен­ни­те про­дук­ти на жи­ва­та при­ро­да са яй­ца­та. Те съ­дър­жат ком­плекс от бел­тъ­ци с ба­лан­си­ран ами­но­ки­се­ли­нен със­тав, маз­ни­ни с ви­со­ка би­о­ло­гич­на стой­ност, ви­та­ми­ни и ми­не­рал­ни ве­щес­тва, всич­ки­те с мно­го доб­ра ус­во­я­е­мост от ор­га­низ­ма. Съ­дър­жа­ни­е­то на хо­лес­те­рол е най-ви­со­ко в яй­че­ния жъл­тък, кой­то мо­же да се из­бяг­ва. От­нос­но млеч­ни­те про­дук­ти се пре­по­ръч­ва кон­су­ми­ра­не на нис­ко­мас­ле­ни или обез­мас­ле­ни си­ре­на, ки­се­ли мле­ка, из­ва­ра, зак­ва­се­на сме­та­на.

7. Стре­сът не вли­яе

Съ­щес­тву­ва и мит, че не съ­щес­тву­ват хра­ни, ко­и­то ди­рек­тно да по­ни­жа­ват хо­лес­те­ро­ла, но в дейс­тви­тел­ност че­съ­нът на­ма­ля­ва про­из­вод­ство­то на хо­лес­те­рол в чер­ния дроб. Ове­се­но­то браш­но има съ­щия ефект. Ед­на от най-съ­щес­тве­ни­те заб­лу­ди е свър­за­на с то­ва, че стре­сът не вли­яе вър­ху ни­во­то на хо­лес­те­ро­ла. В дейс­тви­тел­ност спо­ред ре­ди­ца про­уч­ва­ния до­ри сла­би хо­ра, ко­и­то во­дят здра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот, но са под стрес, по­ви­ша­ват как­то хо­лес­те­ро­ла, та­ка и кръв­но­то си на­ля­га­не.

8. Пу­ше­не­то ня­ма об­що

Ос­ми­ят мит е, че пу­ше­не­то не вли­яе вър­ху уве­ли­ча­ва­не­то на хо­лес­те­ро­ла, но в дейс­тви­тел­ност то сва­ля ни­во­то на доб­рия хо­лес­те­рол и по то­зи на­чин се прев­ръ­ща в рис­ков фак­тор за раз­ви­тие на сър­деч­но за­бо­ля­ва­не, до­ри ко­га­то об­щи­ят хо­лес­те­рол е нор­ма­лен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай