След катастрофата в която дрогиран шофьор отне живота на Милен Цветков, се появиха депутатски предложения такива водачи първо да изтърпяват присъдите си в психиатрични заведения. Имат ли родните болници ресурс за това, имат ли ресурс и да се справят с пациенти с коронавирус, "Стандарт" разговаря с доктор Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница - Раднево.
- Психиатрия вместо затвор - това е пълен популизъм, казава доктор Иван Добринов в специално интервю за ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"
- Нямаме начин да лекуваме психично болни с ковид-19, нито да ги изолираме
- Лабилните ни пациенти са по-мобилизирани
- Очакваме сривове след края на извънредното положение
- Трима санитари отговарят за 60 легла
- Д-р Добринов, пандемията предизвиква емоции, които изискват съвсем различен тип решение. Как да се справи с емоциите си човек, поставен в изолация? Особено при страх от икономически срив?
- В случая имаме кризисна ситуация и е важно да се адаптираме бързо към нея. Трябва да реагираме рационално, премерено, организирано и компетентно. Това изисква мобилизация, планиране и дисциплина. Всяка такава ситуация носи големи рискове, но и нови възможности. Физическата дистанция и ограниченията не ни пречат да се информираме, обучаваме и да общуваме.
- Как се справят по-лабилните хора, особено Вашите пациенти? Вие сте началник на отделение, в което се лекуват хора с алкохолна зависимост – как реагират те и има ли повече хора с рецидиви в тази ситуация?
- Впечатлението ми е, че хората в болницата ни в момента са по-мобилизирани, стегнати и организирани. Въпреки необходимостта да се прекратят временно част от програмите за психосоциална рехабилитация, отпуските, свижданията, разходките и т.н., нашите пациенти добре разбират нуждата от ограниченията, подкрепят се взаимно и задоволително се справят със стреса. Вероятно след приключване на извънредното положение ще има по-голям наплив от търсещи помощ хора, очакваме повече сривове тогава.
- Неотдавна бе оповестено от Националния оперативен щаб, че е обърнато внимание на психиатриите за случаите, ако им попаднат пациенти с коронавирус. Има ли подобно нещо? Имате ли необходимите предпазни средства, както и тестват ли се постъпващите, за някои от които се знае, че имат съпътстващи заболявания, за наличие на Covid-19? И има ли регламент къде биха били закарани, ако имат едновременно коронавирус и психично заболяване? Ако нямат дом, къде трябва да карат карантина, като се има предвид, че част от пациентите на психиатриите отдавна са там, защото няма къде да отидат.
- Аз лично съм много притеснен относно обгрижването на хора с психични разстройства и Covid-19. Много от тях имат нелекувани и дори недиагностицирани сериозни съпътстващи телесни проблеми. От една страна персоналът в болницата ни полага огромни усилия да ограничи риска: щателна дезинфекция, внимателен преглед на всеки новопостъпващ в приемната, лични предпазни средства, доколкото са налични. Засега тестове няма. Не знам какво имат предвид от НОЩ под „особено внимание“, но дълбоко се съмнявам, че са запознати със спецификата на нашата работа. Получихме подробни общи пожелателни инструкции за действие, такива болни би трябвало да се изолират и да се насочат към инфекциозно отделение. Нашата болница не е в списъка на МЗ със здравни заведения, в които би трябвало да се лекуват болни с Covid-19. В действителност неглижирането на държавните психиатрични болници от управляващите през последните двадесетина години доведе до струпване на колосален брой проблеми и може да се окаже фатално. Персоналът е крайно недостатъчен. В отделението, където работя, има отпуснати само три щатни бройки за санитари на 60 легла. Повечето от медицинските сестри работят на две или три работни места и в други лечебни заведения. Сградите са стари, на практика отделни стаи за изолация със самостоятелен санитарен възел няма. Цялото ни отделение има 6 тоалетни и една баня. Входът е един. Често по спешност с полиция и линейка на Спешен център постъпват пациенти в неадекватно състояние, без никаква медицинска документация, без способност да разкажат за контактите и оплакванията си, често са агресивни и не позволяват преглед. Това създава огромни рискове и за болните, и за персонала. Карантинирането е огромно предизвикателство.
- Искам да Ви попитам и за нещо друго – след катастрофата, убила Милен Цветков, водачът на автомобила се оказа надрусан с коктейл от четири различни наркотика, най-слабият от които бе марихуана. Какво въздействие оказват те върху организма? И може ли при такъв коктейл да се докаже умисъл за убийство от страна на обвиняемия?
- Конкретния казус няма как да коментирам, води се следствие, нямам достоверни факти и данни по него. Това е ангажимент на вещите лица по делото, които ще изготвят съответните експертизи, след като се запознаят с всички детайли. По принцип през последните години все по-често се среща комбинираната употреба на психоактивни вещества. Крайният ефект върху човешкия мозък в такива ситуации е непредсказуем. Кокаинът и амфетамините са стимуланти на централната нервна система, предизвикват стимулация и еуфория, понякога – агресия и психози. Марихуаната може да доведе до релаксация, нарушения на двигателните функции, възприятията, интуицията, паметта, абстрактното мислене. Бензодиазепините успокояват, успиват, отпускат мускулатурата, забавят времето на реакция. Ефектът при комбинацията зависи от голям брой фактори: количествата и концентрацията на психоактивните субстанции, начинът на употреба, индивидуалната чувствителност на организма, околната среда и др. Всяко от тези вещества действа за различен период от време. Дали може да се докаже умисъл за убийство, отново ще отговорят назначените по делото експерти.
- Как гледате на идеята на депутатите първите години от наказанието за катастрофа след употреба на дрога или алкохол да се излежава в психиатрично заведение. Имат ли българските психиатрии подобен капацитет?
- За мен това е чист популизъм. В момента в България няма система за обхват на такива хора. Не достигат обучени специалисти. Броят на лечебните структури е много под критичния минимум. Липсват цели ключови звена. Освен това подходът при различните състояния не е един и същ. Нуждите и прогнозата са различни. В Международната класификация на болестите са дефинирани три качествено различни състояния: употреба, вредна употреба и зависимост. Първо трябва да се започне с точна диагностика и едва след това да се направи индивидуален лечебен план. В по-напредналите държави има много добър синхрон между наказателните и терапевтичните структури. Законодателството им дава възможност за алтернативно или кумулативно лечение според тежестта и вида на противоправното деяние. У нас хаосът е пълен.
- Какво представлява наркотикът адренохром, открит в кръвта на Кристиан? Появиха се какви ли не публикации – че бил свързан със сатанизма и други. Вероятно това е начин да предизвикат интереса на млади хора към тази дрога, но доколко често се среща тя и доколко са запознати нарколозите с нея?
- Не съм чул някой от разследващите да споменава това вещество, нито достоверна информация, че е открито в кръвта на Кристиан, макар че медийните сензации се завъртяха около него. Адренохром е един от метаболитите /продукт на окисление/ на адреналина. Изписаха се и се изговориха много глупости по темата. Получи се невъобразима смес от теория на конспирациите, научна фантастика, експертни спекулации, бебешка кръв, доказателства от киното и холивудските легенди. Доколкото разбрах, някой видял във Фейсбук снимка на приятелката на обвиняемия, на снимката имало надпис „Ах, този хром“. И се започнаха интерпретации… Надписът би могъл да значи всичко и само момичето ще каже с точност какво е имало предвид. Аз лично не съм лекувал зависим, който да употребява адренохром и не знам това вещество да е разпространено в България. Подобни медийни сензации периодично избухват поне един-два пъти годишно и често изместват акцента от важните проблеми в тази сфера.
- Има ли и други нови дроги, за които тепърва ще се притесняваме? И пада ли възрастта на хората, които ги употребяват?
- Проблемът с новите психоактивни субстанции /наричани още „дизайнерски дроги“/, е много сериозен. Към момента Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите наблюдава над 800 такива психоактивни вещества, които са от различни групи: стимуланти, синтетични канабиноиди, синтетични опиоиди, синтетични бензодиазепини и др. Получават се чрез химическа модификация на молекулите на вече известни наркотици или лекарства. На практика се получава ново вещество, което е все още легално, неизследвано, евтино. Търговската стратегия е бързата смяна: изчезват едни и се появяват други. Често разпространението става по интернет. Контролът на производството и разпространението на такива субстанции е изключително труден. Много от рутинно използваните тестове не ги засичат. Употребяват ги млади хора, при които телесните и психични увреди са изключително тежки. Нашите наблюдения са, че възрастовата граница на учениците, които употребяват наркотици, спада. В същото време в повечето градове в България липсват лечебни програми за младежи под 18 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
