Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но

• Най-ста­ро­то мяс­то, свър­за­но с по­чи­та­не­то на Бо­жи­я­та май­ка, е в Йе­ру­са­лим
• Ар­хан­гел Гаври­ил из­вес­тил на Прис­но­де­ва­та во­ля­та на Гос­под и й дал райс­ко клон­че

Тро­пар на праз­ни­ка Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но

В рож­дес­тве дев­ство

сох­ра­ни­ла еси, во ус­пе­нии ми­ра не

ос­та­ви­ла еси, Бо­го­ро­ди­це,

прес­та­ви­ла­ся еси к жи­во­ту, Ма­ти су­щи Жи­во­та,

и мо­лит­ва­ми Тво­и­ми из­бав­ля­е­ши от смер­ти ду­ши на­ша.

В рож­дес­тво­то си съх­ра­ни­ла дев­ство­то

и в ус­пе­ни­е­то не си ос­та­ви­ла све­та, Бо­го­ро­ди­це,

пред­ста­ви­ла си се пред Жи­во­та, Май­ка ста­на­ла на Жи­во­та

и с тво­и­те мо­лит­ви из­ба­вяш от смърт на­ши­те ду­ши.

Счи­та се, че праз­ни­кът "Ус­пе­ние на Прес­ве­та­та Бо­го­ро­ди­ца" е ус­та­но­вен от Апос­то­ли­те. Раз­ка­зи­те за чу­дес­но­то въз­на­ся­не в плът на Бо­жи­я­та Май­ка на не­бе­то се от­на­сят към IV век; за не­го спо­ме­на­ват блаж. Ав­гус­тин и Йе­ро­ним, а Ие­ру­са­лим­ски­ят пат­ри­арх Юве­на­лий (420-458) ут­вър­жда­ва пред им­пе­ра­тор Мар­ки­ан дос­то­вер­нос­тта на те­зи раз­ка­зи.

Де­нят на праз­ну­ва­не на ус­пе­ние е ус­та­но­вен от им­пе­ра­тор Мав­ри­кий (592-602). Бла­же­на­та кон­чи­на на Све­та Бо­го­ро­ди­ца е прос­ла­ве­на в ка­но­ни­те на св. Коз­ма Ма­юм­ски и св. Йо­ан Да­мас­кин.

От да­леч­ни вре­ме­на праз­ни­кът се пред­шес­тва от пост, кой­то съ­е­ди­ня­ва в се­бе си два древ­ни пос­та: ня­ко­га ед­ни хрис­ти­я­ни са пос­ти­ли пре­ди праз­ни­ка Пре­об­ра­же­ние Гос­под­не, а дру­ги - пре­ди Ус­пе­ние на Прес­ве­та­та Бо­го­ро­ди­ца. Кон­стан­ти­но­пол­ски­ят съ­бор, сви­кан през XII век, по вре­ме­то на пат­ри­арх Лу­ка, оп­ре­де­ля, всич­ки хрис­ти­я­ни да спаз­ват Ус­пен­ски пост - от пър­ви до пет­на­де­се­ти ав­густ. Праз­ни­кът про­дъл­жа­ва де­вет дни; не­го­во­то от­да­ва­не се из­вър­шва на 23 ав­густ.

Най-ста­ро­то мяс­то, свър­за­но с по­чи­та­не­то на Св. Бо­го­ро­ди­ца, е хра­мът "Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но" в Йе­ру­са­лим. Той е из­диг­нат през IV век вър­ху мяс­то­то, къ­де­то спо­ред пре­да­ни­е­то е би­ло

по­ло­же­но тя­ло­то на Бо­жи­я­та май­ка в Гет­си­ман­ска­та гра­ди­на

За­па­зе­ни­ят и до на­ши дни ка­ме­нен гра­деж оба­че е от ХI век - то­га­ва кръс­то­нос­ци­те об­но­вя­ват ста­рия храм.

Как­во раз­каз­ва цър­ков­но­то Пре­да­ние?

Вед­нъж, по вре­ме на пла­мен­на мо­лит­ва за по-ско­ро ос­во­бож­да­ва­не (от­ре­ше­ние) от тя­ло­то, пред Прис­но­де­ва­та зас­та­нал Ар­хан­гел Гав­ри­ил и със си­я­е­що от ра­дост ли­це и из­вес­тил Во­ля­та Бо­жия за Ней­но­то ус­пе­ние, ко­е­то тряб­ва­ло да се из­вър­ши след три дни. Ка­то зна­ме­ние на Бла­го­дат­но­то тър­жес­тво над те­лес­на­та смърт, ко­я­то не ще има власт над Нея и от ко­я­то тя тряб­ва­ло да бъ­де въз­при­е­та ка­то от тих сън за без­смър­тен жи­вот и сла­ва в свет­ли­на­та на Гос­под­не­то ли­це, Ар­хан­ге­лът дал на Бо­го­ро­ди­ца райс­ко клон­че, ко­е­то из­лъч­ва­ло не­бес­на свет­ли­на, ка­то за­ръ­чал то да бъ­де но­се­но пред гро­ба на Преб­ла­гос­ло­ве­на­та в де­ня на пог­ре­бе­ни­е­то на пре­чис­то­то й тя­ло.

Ако Гос­под, по ду­ми­те на све­то­то Пи­са­ние, е от­кри­вал на сво­и­те све­тии и апос­то­ли тях­на­та кон­чи­на, кол­ко по-дос­той­но и пра­вед­но е би­ло да се спо­до­би с та­ко­ва пре­диз­вес­тие Бла­го­дат­на­та и Пре­не­по­роч­на Не­го­ва Май­ка. Ко­му по­ве­че при­ли­ча­ло да от­не­се на Бо­го­ро­ди­ца ра­дос­тна­та вест, ако не на то­зи от вис­ши­те Ан­ге­ли, кой­то, ви­на­ги пред­сто­ей­ки пред Бо­га, бе­ше пре­диз­вес­тник на всич­ки не­бес­ни тай­ни за Прис­но­де­ва­та.

Жи­во­тът й мо­же­ше да свър­ши и по-друг на­чин, за­що­то ако Енох и Илия бя­ха взе­ти на не­бе­то, без да пре­тър­пят смърт, то ни­ма то­ва пред­по­чи­та­ние се от­каз­ва­ше на Май­ка­та на То­зи, Кой­то ка­за "Аз Съм въз­кре­се­ни­е­то и жи­во­та; кой­то вяр­ва в Мен и да ум­ре ще ожи­вее". Не, тя тряб­ва­ше по­доб­но на Не­го да ум­ре, да бъ­де в гроб и в тре­тия ден, със си­ла­та на Не­го­во­то все­мо­гъ­щес­тво да въз­кръс­не, за да се сбъд­нат сло­ва­та на Псал­мо­пе­ве­ца: "въз­кръс­ни Гос­по­ди, в по­коя Твой, Ти и Ки­во­та на Тво­я­та све­ти­ня"! Тя тряб­ва­ше да има обик­но­вен чо­веш­ки из­ход, за да не бъ­де сче­те­на за при­вид­на ис­ти­на­та на въп­лъ­ще­ни­е­то и да не се сму­ща­ват хо­ра­та да пре­ми­нат на не­бе­то през съ­щи­те вра­ти на смър­тта, през ко­и­то ми­на и Не­бес­на­та Ца­ри­ца, спо­де­ля­ща учас­тта на ро­де­ни­те на зе­мя­та. На Гос­по­да бе­ше угод­но Пре­чис­та­та Не­го­ва Май­ка да вку­си смърт, по­доб­но на всич­ки хо­ра.

Прес­ве­та­та Вла­ди­чи­ца раз­ка­за­ла на всич­ки

то­ва, ко­е­то чу­ла от ар­хан­гел Гав­ри­ил и в пот­вър­жде­ние на сво­и­те ду­ми по­ка­за­ла райс­ко­то клон­че, си­я­е­що с не­бес­на свет­ли­на. Уве­до­ми­ла до­маш­ни­те си, Тя за­поч­на­ла да се гот­ви за пред­сто­я­ща­та кон­чи­на. На­ре­ди­ла да се ук­ра­си Ней­ния по­кой и ло­же, да се за­па­лят та­мян и све­щи и да се под­гот­ви всич­ко не­об­хо­ди­мо за пог­ре­бе­ни­е­то. По вре­ме­то, ко­га­то Бо­жи­я­та Май­ка из­я­вя­ва­ла сво­и­те пос­лед­ни же­ла­ния и уте­ша­ва­ла те­зи, ко­и­то би­ли око­ло нея, те чу­ли шум и ви­де­ли, че об­ла­ци ог­раж­дат до­ма й. То­ва би­ли об­ла­ци, на ко­и­то по Бо­жие по­ве­ле­ние Апос­то­ли­те би­ли из­диг­на­ти и пре­не­се­ни от раз­лич­ни стра­ни, къ­де­то про­по­вяд­ва­ли Еван­ге­ли­е­то, в до­ма на Бо­го­ро­ди­ца, за да от­да­дат чест на ней­но­то пог­ре­бе­ние.

Апос­то­ли­те, виж­дай­ки се един друг се рад­ва­ли и в не­до­у­ме­ние се пи­та­ли вза­им­но за­що Гос­под ги е съб­рал на то­ва мяс­то. То­га­ва св. Йо­ан Бо­гос­лов, при­вет­ствай­ки ги със съл­зи, прис­тъ­пил към тях и им съ­об­щил, че за Све­та Бо­го­ро­ди­ца е нас­та­на­ло вре­ме да оти­де при Гос­по­да. Ко­га­то Апос­то­ли­те раз­бра­ли то­ва, те би­ли об­зе­ти от дъл­бо­ка скръб. Вли­зай­ки в ста­я­та те ви­де­ли Бо­го­ро­ди­ца да се­ди на ло­же­то си, из­пъл­не­на с ду­хов­но ве­се­лие и я при­вет­ства­ли с ду­ми­те: "Бла­гос­ло­ве­на си ти в Гос­по­да, Кой­то е сът­во­рил не­бе­то и зе­мя­та." Тя им от­го­во­ри­ла: "Мир вам бра­тя, из­бра­ни от Гос­по­да." По-къс­но до­шъл апос­тол Па­вел, а за­ед­но с не­го и не­го­ви­те уче­ни­ци Ди­о­ни­сий Аре­о­па­гит, Ие­ро­тей Див­ни­ят, Ти­мо­тей, как­то и дру­ги­те от се­дем­де­сет­те апос­то­ли. Све­ти­ят Дух съб­рал всич­ки тях, за да се спо­до­бят с бла­гос­ло­ве­ни­е­то на Бо­жи­я­та Май­ка и по-бла­го­леп­но да се ус­трои ней­но­то пог­ре­бе­ние. Тя при­зо­ва­ва­ла при се­бе си все­ки от тях по име, бла­гос­ла­вя­ла ги, хва­ле­ла тях­на­та вя­ра и труд в де­ло­то на про­по­вед­та на Хрис­то­во­то Еван­ге­лие, на все­ки­го по­же­ла­ва­ла веч­но бла­жен­ство и се мо­ле­ла с тях за ми­ра и бла­го­със­то­я­ни­е­то на це­лия свят.

И ето, нас­та­нал пет­на­де­се­тия ден на ав­густ и то­зи очак­ван, и бла­гос­ло­вен тре­ти час на де­ня, в кой­то тряб­ва­ло да се из­вър­ши пред­ста­вя­не­то на Бо­жи­я­та Май­ка. Мно­жес­тво све­щи го­ре­ли в ста­я­та, а све­ти­те Апос­то­ли, ко­и­то об­кръ­жа­ва­ли бла­го­леп­но ук­ра­се­ния одър, на кой­то ле­жа­ла Бо­го­ро­ди­ца в очак­ва­не на своя из­ход, хва­ле­ли с пес­но­пе­ния Бо­га. Вне­зап­но блик­на­ла не­о­пи­су­е­ма­та свет­ли­на на Бо­жес­тве­на­та сла­ва, пред ко­я­то пом­рък­на­ли го­ря­щи­те све­щи. В лъ­чи­те на Не­бес­на­та свет­ли­на сля­зъл Са­ми­ят Цар на сла­ва­та Хрис­тос, об­кръ­жен от Ан­ге­ли, Ар­хан­ге­ли и дру­ги­те без­плът­ни си­ли, и с пра­вед­ни­те ду­ши на пра­от­ци­те и про­ро­ци­те, ня­ко­га пред­ве­ща­ли за Прес­ве­та­та Де­ва. Той се приб­ли­жил към Пре­чис­та­та Своя Май­ка, уте­шил я с умил­ни ду­ми - да не се бои от са­та­нин­ска­та си­ла, ве­че по­тъп­ка­на от Ней­ни­те но­зе и лю­без­но я при­зо­вал с дръз­но­ве­ние да пре­ми­не от зе­мя­та на не­бе­то. Тя ра­дос­тно от­го­во­ри­ла: "Го­то­во е сър­це­то ми; не­ка ми бъ­де по ду­ми­те Ти", лег­на­ла на ло­же­то си и, взи­рай­ки се в прес­вет­ло­то ли­це на Гос­по­да, ней­ния Дра­го­це­нен Син, без вся­как­во те­лес­но стра­да­ние и ка­то че зас­пи­ва­ща,

пре­да­ла в ръ­це­те Му прес­ве­та­та Си ду­ша

"И как­то Прис­но­де­ва­та но­се­ше на ръ­це­те Си Си­на Бо­жи във вре­ме­то на Не­го­во­то зем­но мла­ден­чес­тво, та­ка в от­пла­та за то­ва, Си­нът Бо­жи по­не­се Ней­на­та ду­ша на ръ­це­те Си в на­ча­ло­то на Ней­ния не­бе­сен жи­вот" - Фи­ла­рет - Мит­ро­по­лит Мос­ков­ски.

С неж­на­та лю­бов на май­ка на це­лия хрис­ти­ян­ски свят, Прес­ве­та­та Де­ва от сво­я­та не­бес­на ви­со­та гле­да­ла към ос­та­ва­щи­те на зе­мя­та вяр­ва­щи и с май­чин­ско дръз­но­ве­ние уве­ща­ва­ла Ро­де­ния от Нея: "ко­и­то си Ми дал, во ве­ки съх­ра­ни".

Бла­го­дат­но­то ли­це на Бо­го­ро­ди­ца, "ос­ве­те­но от Бо­жес­тве­на доб­ро­та, си­я­е­ло със сла­ва­та на Бо­жес­тве­но­то дев­ство", а от тя­ло­то й се раз­ли­ва­ло див­но бла­го­у­ха­ние. Чу­ден бил жи­во­тът на Прес­ве­та­та Де­ва, чуд­но би­ло й Ней­но­то ус­пе­ние.

Пре­да­ни­е­то сви­де­тел­ства за мно­го чу­дес­ни съ­би­тия, съп­ро­вож­да­щи пог­ре­бе­ни­е­то на Прес­ве­та­та Бо­го­ро­ди­ца. Ед­но от тях се слу­чи­ло с иу­дей­ския све­ще­ник Ато­ний. Той си про­бил път до мяс­то­то на шес­тви­е­то и, би­дей­ки си­лен фи­зи­чес­ки, се хвър­лил да съ­бо­ри одъ­ра с ду­ми­те: "Ето как­ва по­чест въз­да­ват на тя­ло­то, ро­ди­ло лъс­ти­ве­ца, кой­то по­ру­га за­ко­на на на­ши­те от­ци". Но, ед­ва доп­рял ръ­це­те си до одъ­ра, те би­ли от­се­че­ни до лак­ти­те с не­ве­щес­тве­ния меч на спра­вед­ли­во­то Бо­жие въз­мез­дие. От­къс­на­ти­те час­ти ос­та­на­ли за­ле­пе­ни за одъ­ра, а са­ми­ят Ато­ний се хвър­лил на зе­мя­та с вик: "Гор­ко ми!" Ужа­сен, той се по­ка­ял за де­я­ни­е­то си и све­ти­те апос­то­ли, ка­то чу­ли не­го­ва­та глас­на из­по­вед и ви­де­ли ис­кре­но­то му по­ка­я­ние, ду­хов­но се за­рад­ва­ли. Све­ти Пе­тър му за­по­вя­дал да от­пра­ви усър­дна мо­лит­ва към Прес­ве­та­та Де­ва и да доп­ре ос­та­тъ­ка от ръ­це­те си към час­ти­те, ко­и­то ви­се­ли на одъ­ра. То­га­ва

ръ­це­те за­рас­на­ли и се из­ле­ку­ва­ли

Ато­ний пад­нал пред одъ­ра и на ко­ле­не въз­на­сял хва­ла на Св. Бо­го­ро­ди­ца и Ней­ния син.

Ко­га­то шес­тви­е­то дос­тиг­на­ло Гет­си­ма­ния, сред плач и сте­на­ния, се из­вър­ши­ла пос­лед­на­та раз­дя­ла с пре­чис­то­то тя­ло; при­ве­чер све­ти­те Апос­то­ли го по­ло­жи­ли в гроб и зак­ри­ли вхо­да с го­лям ка­мък. Те не се от­де­ли­ли три дни от мяс­то­то на пог­ре­бе­ни­е­то, из­вър­швай­ки неп­рес­тан­ни мо­лит­ви и псал­мо­пе­ния. През ця­ло­то то­ва вре­ме във въз­ду­ха се но­се­ло ан­гел­ско пе­е­не в прос­ла­ва на Пре­не­по­роч­на­та Де­ва.

На съ­щия то­зи апос­тол То­ма, кой­то със сво­е­то съм­не­ние доп­ри­не­съл за по-го­ля­ма­та дос­то­вер­ност слав­на­та ис­ти­на за Хрис­то­во­то въз­кре­се­ние би­ло съ­де­но да пос­лу­жи за про­въз­гла­ся­ва­не на въз­кре­се­ни­е­то на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца. По пре­мъд­рия Бо­жи про­ми­съл, апос­тол То­ма не при­със­твал на ус­пе­ни­е­то и пог­ре­бе­ни­е­то на Бо­жи­я­та Май­ка. Прис­тиг­нал в Гет­си­ма­ния на тре­тия ден, то­зи съм­ня­ващ се Хрис­тов уче­ник с во­пъл и от­ча­я­ние се хвър­лил пред гроб­на­та пе­ще­ра и дъл­бо­ко съ­жа­лил, че не се е удос­то­ил с пос­лед­но­то бла­гос­ло­ве­ние на Бо­жи­я­та Май­ка и не се е прос­тил с Нея.

Апос­то­ли­те в сър­деч­на­та си жа­лост към не­го ре­ши­ли да от­во­рят пе­ще­ра­та, за да се уте­ши той, ка­то се пок­ло­ни на све­ти­те ос­тан­ки на Прис­но­де­ва­та. Го­ля­мо би­ло удив­ле­ни­е­то им, ко­га­то ви­де­ли, че там не би­ло Пре­чис­то­то тя­ло на Бо­го­ро­ди­ца, а ле­жа­ли са­мо пог­ре­бал­ни­те й пе­ле­ни, от ко­и­то се раз­на­ся­ло чуд­но бла­го­у­ха­ние.

Све­та­та Цър­ква на­ри­ча кон­чи­на­та на Бо­жи­я­та май­ка "ус­пе­ние", а не смърт, за­що­то смър­тта, ка­то въз­връ­ща­не на пръс­тта на зе­мя­та, а ду­хът - на Бо­га, кой­то ни го е дал, не е до­кос­на­ла Бла­го­дат­на­та.

"По­бе­де­ни са за­ко­ни­те на при­ро­да­та в Те­бе, Чис­та Де­во - прог­ла­ся Све­та­та Цър­ква -

съ­че­та­ла дев­ство­то с Рож­дес­тво­то и смър­тта с жи­во­та

Ос­та­на­ла де­ва след раж­да­не­то и жи­ва след смър­тта, Ти Бо­го­ро­ди­це, ви­на­ги спа­ся­ваш Тво­е­то нас­ле­дие".

Тя зас­па за мал­ко, за да се про­бу­ди в съ­щия миг за веч­но-бла­же­ния жи­вот и след три дни, с нет­лен­но тя­ло, да се все­ли в не­бес­но­то нет­лен­но жи­ли­ще. Тя зас­па след теж­ко­то бо­дър­ства­не на мно­гос­кръб­ния Си жи­вот на зе­мя­та и "се пред­ста­ви на Жи­во­та" т.е. на Из­точ­ни­ка на жи­во­та, ка­то Не­го­ва май­ка, ко­я­то с мо­лит­ви­те Си из­ба­вя от смърт зем­ни­те ду­ши и със Сво­е­то ус­пе­ние все­ля­ва в ду­ши­те им жи­во пре­ду­се­ща­не на веч­ния жи­вот.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com