С кого играе Борисов - с бързите или бавните?

В битката между себе си и света помагай на света, казва Кафка

С кого играе Борисов - с бързите или бавните? | StandartNews.com
  • В битката между себе си и света помагай на света, казва Кафка

Велико, велико, колко да е велико едно Народно събрание?! Ако използваме формулата на Тери Пратчет, величието му би следвало да се измери, като разделим IQ-то на най-глупавия участник на броя на всички, заети в начинанието. Това може да ви се струва като подигравка с политиците - известно е, че 99% процента от тях развалят доброто име на всички останали - но не е подигравка! Това е факт, основаващ се на модела на развитие на системите. Фундаменталната грешка на всички реформистки сили в България неизменно се състои в това, че не се съобразяват с аксиоматични истини за обществото. Тези, които днес се заявяват като реформисти, не правят изключение, въпреки цялата им претенция за начетеност, образованост и истина от последна истанция. А принципът е прост: всяка система се развива със скоростта на своята най-бавна част. Влакът е пристигнал на гарата не когато дойде локомотивът, а когато спре и последният вагон. Скоростта на развитие на българското общество не е нито скоростта на топката при сервиса на Гришо, нито скоростта, с която смята националният ни отбор по математика, а темповете, с които 76-годишна бивша звеноводка възприема идеята за дистанционно гласуване...
Да, тези, които се самоопределят като елит, са изключително важни за общото добруване. Те са локомотивът, дърпащ композицията напред. Но, както машината е етап от развитието на общественото съзнание, така и една идея може да се появи по всяко време (Леонардо и хеликоптерите, например), но може да се превърне в част от живота само тогава, когато и най-бавната част на обществото е узряла - ако не да я разбере, то да я понесе и да живее с нея. Затова и много често

реформаторите ни изглеждат като муха

кацнала върху движещ се локомотив, който си въобразява, че кара влака...
Разговорът за нова конституция опитва да се начене отдавна. И никога не успява да приеме форма и мащаб, който да засегне и най-бавната част от населението. Борисов има голям шанс именно поради умението му да говори с "бавната" част, да проектира нейните жизнени цели. Докато валят официалните отговори на партиите - впрочем нито един не е свързан с бъдещето, а са единствено рефлексия на моментната политическа обстановка - трудно е да се разберат обществените нагласи на по-бавната част от съгражданите ни към идеята за промяна на конституцията. Да не кажа, че тотално отсъстват. Коментарът "Пиши конституция и да бегаме!" общо взето точно отразява доминиращите подигравки, но - парадоксално - те не идват от "бавната", а именно от "бързата" част на обществото. От умните и красивите. Според тях Борисов нямал право да говори за нов правов ред, чунким генерал Наско от ДСБ има право да говори за ченгеджийски номера... Това е все едно да обявиш цар Ирод за откривател на педиатрията.
А говорейки за младите, Борисов всъщност казва едно от най-важните неща: бъдещето е проект на младите и те са естественият му генератор, но трябва и да носят отговорност за промените. Както аз се чувствам отговорен за куцата конституция отпреди 30 години. Младите са "бързата" част, те са Леонардовите хеликоптери на бъдещето. Усещат го с цялото си същество, дори и да не могат ясно да формулират в представите си бъдеще, за което не трябва да ги упрекваме сурово...
Какво правят "бавните"? Докато гледат протестите по телевизията, мнозина вероятно си мислят: Защо е цялата тази нервност?! В крайна сметка надеждите им за добър живот се свързват с уреден бит, човешко общуване, вълнуващи пътувания, да заспиваш в прегръдките на любим човек, да отгледаш и изучиш децата си... Кое от тези неща ще им осигури новото правителство?!
Да очакваш щастие от правителството е наистина леко налудно, но пък в някои конституции - американската, например - търсенето на щастие е закрепено като основно човешко право. Дали пък в нашата да не запишем правото на задгробен живот? То се е видяло, че с този наш характер хаир приживе няма да имаме!
Основният закон, по който сме уредили общежитието си в момента, навлезе в 30-та си годишнина. Само преди седмици, точно в тази рубрика, припомних, че тогава това беше една непочтена сделка, която осигури на младата опозиция усещането за власт, а на БКП - време, в което уж да се реформира. Малко приличаше на най-старата сделка -

секс срещу храна

И тогава имаше гладни стачки и палаткови лагери, при това в размери, несравнимо по-голями от сегашните.

Александър Йорданов и Георги Марков бяха доста по-непримирими от сегашните протестиращи. И бяха... прави! Конституцията на прехода беше далеч от съвършенството, но осигури възможност за относително спокойни, макар и много мудни реформи. Нито е обещавала, нито е било възможно този преход да бъде справедлив. Най-големият й недостатък, освен комичната фигура на президента, е, че позволи една сфера да остане почти недокосната от духа на новото време - съдебната система. Оттам и усещането за липса на справедливост, което периодично обзема цялото общество. А когато едно общество усети, че държавата не му предлага сигурност и справедливост, логично започва да си мисли защо изобщо плаща данъци. Броят на депутатите изобщо не е важен! Важна е съдебната система, може би двукамарен парламент или увеличена роля на конституционния съд почти до функцията на горна камара, правото на индивидуална конституциионна жалба, преобразуването на самият институт Велико народно събрание в по-модерна, достатъчно консервативна форма... Има и други важни неща, но да ги оставим за дебата, ако въобще се състои...
Ще успеят ли да се съберат "бързата" и "бавната" част около разговора за новата конституция? Дано съм лош пророк, но ми се струва много възможно този разговор за пореден път да бъде провален. Eто и президентът Радев отказва да се включи в него, въпреки че имал работна група и почти готов проект за конституция. Няма доверие на този парламент. Изчерпан бил. А какво го кара да мисли, че следващият ще е по-добър? Може би Слави Трифонов ще вкара 40 конституционалисти в него? Провеждането на конституционна реформа зависи не само от волята на управляващите, но и от част от БСП (не Румен Гечев, чиято липса на срам е право пропорционална на обществената ни късопаметност). Зависи в огромна степен и от волята на - протестиращи, внимавайте! - Ахмед Доган. Във всеки случай в много по-голяма степен, отколкото зависеше преди 30 години!
А "бързата" част на обществото - протестиращитее, които чистосърдечно се стремят към промяна тук и сега, както обичайно, отправят послания единствено сами до себе си. За тях "бавните" не са важни и това е огромната им грешка, която за пореден път ги отдалечава от мнозинството българи и обрича усилията им. За 30 години реформистките движения в България рядко получаваха подкрепа, надхвърляща 30% от обществото, и почти нито веднъж не успяха да я задържат достатъчно дълго, за да укрепят властта си за повече от мандат. Това

обрече всичките им реформи

да се постигат като сделка между тях и консервативните политици в България.
В тази връзка БКП не трябваше да се прекръщава на БСП, а да смени само "комунистическа" с "консервативна". Всяка реформа през тези 30 години (може би с изключение само на плоския данък, а и те отдавна съжаляват за него) стана въпреки, а не благодарение на тях. И беше изтъргувана под масата.
Предложението за разговор за нова конституция на Борисов може да се струва на протестиращите в момента като негов стратегически ход, с който им отне предимството да се представят за реформисти. Може да го определят и като тактическо "тупкане на топката". Но ако те наистина са такива, за каквито се представят, няма да могат да обяснат, че отказват разговора само защото Борисов нямал право да участва в него. Няма да могат да го обяснят не само на "бавните", но и на "бързите" българи. Както трудно в момента можем да приемем думите на президента Радев за нова конституция за лишени от тактическа хитрина. Предстоят им тежки дни, в които не само "бавните" българи трява да проумеят за какво протестират "бързите", но и "бързите" да се преборят със собствената си инерция. Задава се доста кафкиански сюжет. Освен традиционната екзистенциална криза на модернизаторите, към нея се добавя и съветът на Кафка: "В битката между себе си и света помагай на света".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай