- Два пъти по-малко хора се справят добре, отколкото преди две години, казва психологът Пламен Димитров в интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Господин Димитров, навлизаме във втора фаза на изолация заради пандемията. Хората донякъде преодоляха първата, защото се надяваха, че ще бъде единствена. Как ще им се отрази второто затваряне, при това с непредсказуеми последици?
- Ние имаме такова изследване заедно с колеги, с помощта на една международна организация на частно практикуващите психолози. Провеждаме това дълбочинно изследване на справянето с всички аспекти на кризата още от март и вече имаме данни до края на ноември. Продължаваме да ги събираме и сега, защото очакваме да се развият и други тенденции. Изследвали сме 2230 българи, които са икономически активни, не са си загубили работата, или са се преустроили, без да си загубят работните места. За съжаление само 35 на сто от нашите респонденти показват стабилни жизнени ориентации към съзидателност, към това, което ние наричаме конструктивни и ефективни стратегии за справяне с неблагоприятните ефекти на кризата, която вече има не само здравни аспекти, а и икономически, социални. И този процент на хора, справящи се конструктивно с трудните житейски обстоятелства е два пъти по-нисък, отколкото е бил през 2018 година. Това ние го отдаваме изцяло на тази необичайна и безпрецедентна ситуация.
- Как се справят онези, които все пак успяват да го постигнат?
- 30 на сто от този процент на справящи се са се насочили към конкретни цели и близки планове, които успяват да постигнат, това са хора, които следват конструктивни модели на поведение. 24 на сто от процента на справящите се са се насочили към самореализация - те са учили през този период, поемат нови отговорности и нови роли. Бих казал, че това е новият много ефективен модел за справяне. Това са хора, които са много наясно с потребностите и чувствата си и винаги търсят нови и по-добри решения на ежедневните си проблеми. За съжаление те са една малка част от изследваните. Около 20 на сто са намерили начин за справяне в своеобразни форми на алтруизъм - в грижи за другите, за онези, които се справят по-трудно. Напомням Ви, че ние изследвахме икономически активни хора, за да видим кои са най-работещите модели за справяне, за да знаем какво да препоръчаме да се окуражава и да се подпомага. Да не говорим как биха стояли нещата при пенсионерите или при безработни, или при хора, които са изцяло зависими. В този ред на мисли двойно повече спрямо 2018 са нараснали и тенденциите към защитно-компенсаторно поведение, тоест избягване на тревожността и форми на самоуспокоение и прикриване на реалното състояние, в което се намираме.
Това става или с отрицание, или с вкопчване на доста параноични форми на интерпретация на ставащото.
- Конспиративни теории?
- Те са част от този модел на агресивно-защитно справяне. Начинът е да припишеш на някакви висши и мистични фактори това, което се случва. Но истината е, че една трета от българите се справят агресивно-защитно, като доминират над околните - искат да командват, да властват, да налагат своето мнение. Това, естествено, не им дава нищо друго, освен една компенсаторна сигурност и усещане за надмощие над останалите и предимство пред тях. Такива хора обаче имат склонност масово да критикуват и нападат мислещите и действащи различно от тях хора. Те трудно могат да бъдат разубедени и се стремят към доминиране. Има и хора, които се справят предимно чрез конформизъм - те по-скоро държат да бъдат харесвани от околните заради декларираните от тях предпочитания. Друга част се вкопчват в свои вярвания, в какви ли не ирационални теории, не само конспиративни, а и религиозни. Те търсят авторитети, които да им дадат възможност да се приспособят, като ги следват.
- Нещо като праисторическия човек?
- О, да, появиха се всякакъв тип езотерични вярвания. Избуяха религиозни интерпретации, при положение, че фактите могат да бъдат намерени в науката. При повишена тревожност хората имат нужда да вярват в нещо и прибягват до своите така улегнали убеждения.
- Сега удължиха извънредната обстановка, не се знае дали няма да бъде удължена още, което отнема контрола ти върху твоя личен живот, невъзможно е да правиш планове за него. Ще доведе ли това до допълнителни психози?
- Има такива тенденции, които вече са потвърдени. Още от април ООН и СЗО предположиха така наречената четвърта вълна на неблагоприятния ефект. Тя се дължи на психоемоционалния ефект от тази непредвидимост и масовост върху усещането за контрол и личните жизнени стратегии. Особено хора, които имат предишни проблеми, тоест имат "подложка" от предишен травматичен опит, отключват такъв тип разстройства. Както и домашното насилие, хранителните разстройства, злоупотребата с упойващи вещества - всичко това се увеличи в пъти. И ние го наблюдаваме с просто око. Има начини за скрининги, има изследвания, но жалкото у нас е, че системите за грижа за психичното здраве никога не са били в цветущо състояние. Ние мобилизирахме огромен брой колеги, които консултират, работят онлайн, ангажирахме работодатели, които искат да се грижат за психичното здраве на своите служители. Но всичко това касае държавата, която трябва да отдели ресурси. Става дума и за друго - за психичното възстановяване на хора, които са имали среща с тази болест или са загубили близки в пряк контакт с коронавируса. Това изисква системна работа и много ресурси. Ние знаем, че една пета от хората, които са били в близък контакт с вируса или техни близки са го преболедували, развиват психично-здравни проблеми. Понякога те продължават и по-дълго и имат характера на посттравматично разстройство. И те ще отшумят значително по-бавно, отколкото са преките ефекти на коронавируса.
- Възникна един популярен израз "Страхът е по-страшен от вируса".
- Той винаги е бил по-страшен. Въпросът е, че ако сега не се създадат условия тези проблеми да бъдат решени, ще работим по тях години, след като сме овладели инфекцията.
- В момента децата учат дистанционно, изолирани са вкъщи. Как това може да се отрази на една още неоформена детска психика, след като им липсва възможност за контакт с връстници?
- Вече има не само български данни - при децата се наблюдават психоемоционални проблеми - несигурност, повишена тревожност. Някои деца са много адаптивни и това е чудесно, но имаме и такива, които имат разстройство на съня, вниманието, концентрацията. От гледна точка на тяхното развитие това може да има ефекти години наред. Правят се много опити да се ориентираме към нови форми на комуникация, но има неща като общуването с връстници, които ще се окажат сериозно разстроени. А това е важно за идентичността на поне две поколения - тези, които са най-малки, и онези, които в момента са юноши.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
