Ниските данъци докараха тук 2544 наши фирми, казва посланик Антон Пакурецу
Посланикът на Румъния Антон Пакурецу дава днес прощален прием. Той връчва акредитивните си писма у нас през септември 2009 г. Прекрасният му български език обаче се дължи не само на седемте години като посланик у нас, а и на образованието му - той следва във филологическия факултет в университета в Букурещ специалност българска филология. През 1989 г. завършва и право в университета "Титу Майореску". В дипломатическата йерархия се издига постепенно: от аташе през длъжностите - трети, втори, първи секретар, до съветник и посланик.
- Ваше Превъзходителство, приключихте дълъг седемгодишен мандат като посланик на Румъния в България. Според Вас, кое беше най-важното в двустранните отношения през този период?
- След демократичните промени в края на 1989 г. отношенията между Румъния и България се превърнаха в отношения на истинско партньорство, те придобиха прагматичен характер и се консолидираха във всички области от взаимен интерес, както двустранно, така и на регионално и европейско ниво, особено след като двете страни в тандем се присъединиха към НАТО и ЕС. В момента, водени от общи стремежи, реализираме по-тясно и конструктивно сътрудничество в рамките на ЕС по регионални въпроси от общ интерес, включително политиката за разширяване на ЕС, регионалното и трансграничното сътрудничество, Дунавски регион, Черноморски регион, Източно съседство и партньорство, сигурността на външните граници на ЕС, присъединяване към Шенгенското пространство и т.н.
- Кои бяха най-важните моменти в двустранните ни връзки?
- Мисля, че един от най-важните моменти, бе създаването през 2011 г. на Съвета за сътрудничество на високо равнище между нашите правителства и съвместните им срещи в Румъния или в България. Също през това време бе открит и вторият мост над река Дунав при Видин-Калафат. Освен създаването на допълнителни инфраструктурни връзки между двете страни, той вече допринася значително и за
увеличаване на икономическия обмен в трансграничната зона
както и за нарастване на преките контакти между гражданите на двете страни. Бих споменал също един елемент от духовно значение - откриването преди четири години на площад "Крал Карол I на Румъния" в центъра на Плевен.
- Предстои да бъде открит газовият конектор на река Дунав, който ще свързва енергийните системи на България и Румъния. Как двете страни ще се възползват от тази връзка?
- Интерконекторът Гюргево - Русе е част от по-голям проект за осигуряване на доставките на природен газ в Югоизточна Европа, който има важно значение както на двустранно ниво, така и на регионално и европейско. След въвеждането му ще могат да се правят директни доставки на газ между енергийните системи на двете страни с капацитет от 1,5 млрд. куб. метра годишно. Но не е само това. Междусистемната връзка ще бъде част от проекти от по-голям географски мащаб, било то Южен транспортен коридор, BRUA или други маршрути Север-Юг и Изток-Запад с континентално значение.
- В ход ли са други трансгранични проекти и с какви пари се реализират те? Има ли потенциал идеята за трети мост над река Дунав?
- Правителствата на двете държави работят заедно за изграждане на нови мостове над река Дунав в Кълъраш-Силистра и Турну Мъгуреле-Никопол, за
рехабилитация на моста Гюргево-Русе
и мерки за развитие и поддържане в добро състояние на пътната и жп инфраструктура, свързваща мостовете. Работим и за насърчаване на регионалното сътрудничество, трансграничното и транснационалното сътрудничество, включително приоритетните проекти в плана за действие на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Една от най-успешните програми INTERREG-V е насочена към трансграничното сътрудничество. Имаме опита на завършения цикъл, разработен в периода 2007-2014, допринесъл за изпълнение на стотици проекти между местните власти в България и Румъния. В момента програмата е в пълна кампания за подбор на проекти, които трябва да бъдат финансирани и завършени в периода 2014-2020 г.
- Търговският обмен между двете страни е много висок. Но какво ще кажете за инвестициите?
- През последните години търговията между двете страни беше на рекордни нива, като се утрои за кратко време. В края на 2015 г. общият търговски обмен бе почти 3,7 млрд. евро. Това се дължи както на разнообразието от търгуваните продукти, така и на все по-голям брой компании,
заинтересовани да действат на пазарите на двете страни
За Румъния България е ключов партньор, а Румъния е третият търговски партньор на България сред страните от ЕС. Данните показват, че до 31 декември 2015 г. в България са регистрирани 2544 фирми с цял или частичен румънски капитал, от които 466 са били регистрирани през 2015 г. Съответно до 31 декември 2015 г. в Румъния са били регистрирани общо 2124 компании, притежаващи цял или частичен български капитал. Важно е, че присъствието на румънските фирми в България се стимулира от данъчните облекчения и намаляването на разходите за логистика. По този начин, още през 2014 г. компанията "Дачия" стана първият износител на нови автомобили на българския пазар. Също така важни имена като "Мобексперт", "Ромстал", "Ромпетрол" решиха да открият клонове в България.
- А какви са българските инвестиции в Румъния?
- Две от най-големите български инвестиции извън територията на България са в Румъния. Това са компанията "Монбат", един от най-големите играчи на румънския пазар в производството и рециклирането на акумулатори, и застрахователната компания "Евроинс", която през 2007 г. пое 75% от румънската компания "Asitrans осигуряване".
- Участват ли румънски фирми в търгове в България?
- Да. Наблюдава се засилен интерес на румънските фирми към търгове за проекти, които се възползват от европейското финансиране. Румънски компании спечелиха подобни проекти в София и Бургас за прилагане на интегрирани системи за управление и сигурност. На българския пазар също има партньорства в ИТ проекти в образованието и общественото здравеопазване. В традиция се превърна и
присъствието на румънските фирми на панаири и изложби в България
Смятам, че потенциалът трябва да бъде ориентиран към бъдещето, главно към инвестиции в региона за икономически растеж и нови работни места в нашите държави.
- Румъния получи похвала от Еврокомисията за напредък в борбата с корупцията. Какво бихте препоръчали на българските власти на базата на румънския опит?
- Както е известно, ЕК изготвя отделни доклади за всяка от двете страни. Комисията установи и през 2015 г. консолидация на тенденцията за устойчивост на реформите в правосъдието и борбата с корупцията в Румъния, продължаване на напредъка във всички оценявани области. Ще продължим да работим в тази посока. Не вярвам, че бих могъл да направя конкретни препоръки въз основа на опита на Румъния в тази област, тъй като динамиката на тези процеси е различна в различни страни. Но ние имаме традиционно добро междудържавно сътрудничество, конкретизирано включително със срещи на политическо и техническо равнище в в правосъдието и борбата с корупцията.
- Какво очаквате от новия туристически сезон? Известно е, че румънците са на едно от първите места по посещения в България?
- През последните шест години румънците са най-голямата туристическа група в България - повече от 1 милион годишно. Не по-малко важно е и увеличението на българските туристи в Румъния - почти 400 000 през 2015 г. Вижда се взаимното желание за опознаване на културното наследство и туризма на съседната страна. Наскоро започнаха инициативи за
създаване на съвместни туристически пакети и общи маршрути
като например "Пътят на римските императори", пресичащи Румъния, Сърбия и България, който бе открит преди две години. Туристическата оферта се допълва от многото инициативи на ниво местна власт, съвместните морски регати или круизи по река Дунав.
- Вие знаете четири езика, включително и български. Кога и как научихте езика ни? В личен план, какво ще ви напомня за България и за българите?
- Следвал съм във Филологическия факултет в Букурещ, където една от специалностите е български език и литература. Разбира се, мандатът в България допринесе за по-задълбоченото ми познаване на българската история и култура, с които сме свързани в една хилядолетна връзка. Имаме много общи исторически забележителности, повечето от националните герои на България са свързани с Румъния, където са извършвали революционна, културната и икономическата дейност. Православната религия също ни свързва чрез забележителности от особено значение за двете страни - Сфета Филофтея, чиито мощи се намират в манастира Куртя де Арджеш, Свети Димитър Басарбовски, покровител на Букурещ, и Св. Петка, чиито мощи са в Яш. Ще спомена, че за период от няколко века старият славянски език, от който се развива българският език, е бил литургичният и административен език в значителна част от сегашната територия на Румъния. Това изяснява интересната картина от културни и исторически преплитания и наличието на общо духовно наследство в много аспекти, свързани с нашите местни традиции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
