Още преди началото на сегашните брюкселски преговори за отпускането на нови помощи на Гърция премиерът Ципрас взе да рисува апокалиптични картини. Ако преговорите се провалели, това щяло да бъде началото на края на цялата еврозона. Това изречение, разбира се, не е измислено от самия него. Той просто повтори онова, което повечето политици в ЕС схващат като заплаха и то не само за еврозоната. Не само германската канцлерка Меркел е на мнение, че евентуалното разпадане на валутния съюз би могло да застраши целия проект за европейско единение. Ципрас се опитва да осребри именно този страх. Гръцкото правителство разчита на това, че другите страни от еврозоната нямат друг избор, освен да продължават да издържат Атина с милиарди, независимо дали искат или не. Този подход не изненадва никого. Със своите думи и дела, с благодеянията, но и с прегрешенията си, Европейският съюз и неговите институции успяха да затвърдят у гърците подобно впечатление.
Едно нещо явно все още остава неразбрано от правителството на Ципрас, макар че постоянно се позовава на задължението си да зачита волята на избирателите. И в другите държави от ЕС цялата власт произлиза от народа.
Сред германския народ и неговите представители в Бундестага естествено намалява готовността постоянно да готвят нови спасителни пакети за една страна, която не се възползва от дадените й скъпоструващи отсрочки и която не се отличава с особена воля, нито пък с голяма способност да проведе реформите, които са в неин собствен интерес. Паралелно с това сред германците расте недоволството от нарушаването на принципи и правила, които едно време им бяха представяни като непоклатими - тогава, когато те самите влизаха във валутния съюз.
Ципрас няма прекалено голям простор за преговори - на тази цена той извоюва своята изборна победа. Но и полето за действия пред далеч по-могъщата германска канцлерка не е безкрайно. Недоволните германски депутати спокойно биха могли по-гръмко да заявят, че без Бундестага не могат да се правят никакви съществени промени на сключените вече споразумения, нито пък могат да се правят нови парични преводи. Това би помогнало на Меркел в борбата й с Ципрас. Неговото правителство би трябвало да се страхува от държавен фалит поне колкото неговите партньори в преговорите. Засега поне Ципрас и неговите хора обаче не изглеждат гонени от подобни притеснения. Нима всички те са толкова добри покерджии? Всички други възможни обяснения биха били далеч по-обезпокоителни.
(По Дойче веле)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
