Как БСП-Со­фия създаде Ли­те­ра­ту­рен са­лон

Пре­ди мал­ко по­ве­че от 2 го­ди­ни пар­тий­на­та цен­тра­ла на БСП-Со­фия от­во­ри вра­ти­те си за хо­ра­та на сло­во­то и на­у­ка­та. По идея на ли­де­ра на сто­лич­ни­те со­ци­а­лис­ти Ка­ло­ян Пар­гов стар­ти­ра Ли­те­ра­ту­рен са­лон "Ле­ге" 10. Ини­ци­а­ти­ва­та бър­зо срещ­на под­кре­па­та на Съ­ю­за на бъл­гар­ски­те пи­са­те­ли, на мно­жес­тво кул­тур­ни и на­уч­ни дей­ци, ко­и­то спо­де­лят раз­би­ра­не­то на Пар­гов, че из­кус­тво­то и сло­во­то са при­те­га­те­лен цен­тър, кой­то обе­ди­ня­ва, а не раз­де­ля. А съ­би­ти­я­та от ка­лен­да­ра на Ли­те­ра­тур­ния са­лон го до­каз­ват. "Стан­дарт" по­тър­си мне­ни­е­то на два­ма от учас­тни­ци­те в ини­ци­а­ти­ва­та - из­да­те­ля Иван Гра­нит­ски и име­ни­та­та жур­на­лис­тка Юлия Пис­ку­лийс­ка. Тя е ос­но­ва­тел на фон­да­ция "Ме­дии, об­щес­тво, се­мейс­тво, тра­ди­ции", член е на СБП и СБЖ, но­си­тел е на наг­ра­да­та "Злат­но пе­ро" на СБЖ.

Сло­во­то обе­ди­ни хо­ра с раз­лич­ни пар­тий­ни прис­трас­тия

Юлия Пис­ку­лийс­ка, жур­на­лист, по­ет и пи­са­тел

За мен дви­же­ни­е­то нап­ред се осъ­щес­твя­ва от хо­ра ка­то мла­дия по­ли­тик Ка­ло­ян Пар­гов, за­що­то те въз­при­е­мат пря­ка­та си ра­бо­та ка­то от­го­вор­ност и ви­на­ги я обо­га­тя­ват с ини­ци­а­ти­ви, ко­и­то на пръв пог­лед са из­вън та­зи от­го­вор­ност. Ед­на та­ка­ва ини­ца­ти­ва е Ли­те­ра­ту­рен клуб "Ле­ге" 10. Пар­тий­ни­ят клуб над­хвър­ли пред­наз­на­че­ни­е­то си да по­би­ра съб­ра­ния, за­се­да­ния... Ли­те­ра­ту­ра­та обе­ди­ни хо­ра с раз­лич­ни пар­тий­ни прис­трас­тия, обе­ди­ни ги под зна­ме­то на твор­чес­тво­то, на зна­ни­е­то, на кул­ту­ра­та. Ува­жа­вам хо­ра­та, ко­и­то об­щу­ват с лич­нос­ти и из­вън кръ­га на пар­тий­ни­те прис­трас­тия, обе­ди­ня­ват ги цен­нос­ти. Са­ма­та аз об­щу­вам с та­ки­ва хо­ра, до­ри с най-близ­ка­та ми при­я­тел­ка не сме съ­миш­ле­ни­ци в та­къв сми­съл - но съ­миш­ле­ни­ци за чо­веч­ност, за прин­цип­ност, за ис­ти­на.

С как­во се от­ли­ча­ва то­ва прос­тран­ство от мно­го дру­ги? Спо­ред мен, раз­би­ра се. То ня­ма под­кре­па­та на мо­дер­на­та тех­ни­ка, на ек­ра­ни и мо­ни­то­ри. Но е топ­ло прос­тран­ство със сво­я­та неп­ре­тен­ци­оз­ност, с ес­тес­тве­нос­тта, ко­я­то тук е осе­за­е­ма. Ня­ма раз­сто­я­ния меж­ду хо­ра­та, за­що­то прек­ло­не­ни­е­то пред ли­те­ра­ту­ра­та не ги поз­во­ля­ва. Ня­ма по­зи. Има из­по­ве­ди.

Тук се из­по­вя­дат цен­нос­ти. Те са най-мо­гъ­щи­ят обе­ди­ни­тел на раз­лич­ни­те хо­ра. Кой­то оби­ча Бъл­га­рия, ще на­ме­ри тук въз­мож­ност да усе­ти та­зи лю­бов.

Тук се ана­ли­зи­рат вся­как­ви кни­ги - фи­ло­соф­ски, на­уч­ни, по­е­тич­ни, бе­лет­рис­тич­ни... Раз­го­во­рът не е със зна­ка на хва­леб­ствия, той сре­ща мне­ния и все­ки има въз­мож­ност да за­щи­ти мне­ни­е­то си. Из­ли­за­ла съм от то­зи клуб раз­въл­ну­ва­на, ин­фор­ми­ра­на и ... ами да, пре­чис­те­на. Спом­ням си как ме раз­въл­ну­ва­ха спо­ме­ни­те на Ге­ор­ги Йор­да­нов - тол­ко­ва мно­го фак­ти, тол­ко­ва ис­то­ри­чес­ки ис­ти­ни, тол­ко­ва чо­веч­ност има в те­зи спо­ме­ни. Или кни­га­та на Мер­сия Мак­дер­мот за Ди­ми­тър Бла­го­ев... Вся­ка сед­ми­ца при­ба­вя щрих към ис­то­ри­я­та на Ли­те­ра­тур­ния са­лон. Дош­ли­те тук за­ед­но осъ­щес­твя­ват иде­я­та да се при­пом­нят твор­ци ка­то Вап­ца­ров, нап­ри­мер. Да из­бро­им на­бър­зо ня­кол­ко не­ща: ве­чер, пос­ве­те­на на 110 го­ди­ни от рож­де­ни­е­то на Ни­ко­ла Вап­ца­ров, въз­по­ме­на­тел­на ве­чер за акад. Сте­фан Мла­де­нов - "На­у­ка­та в пол­за на ико­но­ми­ка­та", ве­чер за Хай­тов, кни­га­та на Пе­тър Вол­гин "По­ли­ти­чес­ки НЕ­ко­рек­тно", но­ва­та сти­хос­бир­ка на Ге­ор­ги Кон­стан­ти­нов "Кол­хи­да"... Акад. Иван Ра­дев, ли­те­ра­ту­ро­вед, ли­те­ра­ту­рен ис­то­рик и кри­тик пред­ста­ви не­за­вър­ше­ния по­ли­ти­чес­ки ро­ман на Хрис­то Бо­тев "Да драс­нем киб­ри­та на въс­та­ни­е­то" - тол­ко­ва съв­ре­мен­но зву­чи на­пи­са­но­то ня­ко­га!

Мно­го от про­я­ви­те на Ли­те­ра­ту­рен са­лон "Ле­ге" 10 сре­щат зна­чи­ми лич­нос­ти - кни­га­та на Пе­тър Вол­гин, нап­ри­мер, бе пред­ста­ве­на от доц. Ва­лен­тин Ва­цев. Про­жек­ти­рат се до­ку­мен­тал­ни фил­ми. Ки­та­ри оз­ву­ча­ват са­ло­на - нап­ри­мер Ев­ге­ни Бе­нов из­пъл­ни пес­ни по тек­сто­ве на Ге­ор­ги Кон­стан­ти­нов. Има­ше и ве­чер на Ви­соц­ки - всъщ­ност, той бе­ше по­во­дът да се го­во­ри за то­зи род пес­ни, До­ро­тея Та­ба­ко­ва, пре­по­да­ва­тел в СУ "Кли­мент Ох­рид­ски", с ки­та­ра­та си въз­кре­си мно­го твор­ци...Тук ще ви­ди­те ав­то­ри ка­то Ан­жел Ва­ген­щайн, Пе­тър Анас­та­сов, Ма­тей Шоп­кин, То­дор Ко­ру­ев, Иван Гра­нит­ски...

Бих си поз­во­ли­ла да пос­та­вя от­но­во то­зи ак­цент - ид­ват и хо­ра, ко­и­то имат дру­ги пар­тий­ни прис­трас­тия и ко­и­то си­гур­но съ­що са убе­де­ни, че ли­те­ра­ту­ра­та свър­за чрез цен­нос­ти­те си, за­чер­ква про­ти­во­ре­чи­я­та тук, в то­ва прос­тран­ство, в име­то на Бъл­га­рия. Пред­ста­вя­ла съм и аз моя сти­хос­бир­ка, мои сти­хо­ве че­те ве­ли­ко­леп­на­та Та­тя­на Ло­ло­ва.

Всъщ­ност, Ка­ло­ян Пар­гов съз­да­де тра­ди­ция. То­ва не е та­ка прос­то. Ед­на идея, ли­ше­на от сми­съл, не мо­же да по­ви­ка хо­ра­та при се­бе си. Но той ви­дя, че прос­тран­ство­то мо­же да се на­се­ли с мис­ли, с нас­тро­е­ние, че мо­же да обе­ди­ня­ва в име­то на Бъл­га­рия. За­поч­на от ни­що­то. Се­га тра­ди­ци­я­та ще из­вър­ши сво­е­то - ще пре­да­ва на­та­тък, ут­ре, вдру­ги ден... ще по­каз­ва, че има на­чи­ни хо­ра­та да пре­о­до­ля­ват ярос­тта си, раз­ли­чи­я­та си, да на­ми­рат общ език и хар­мо­ния на ду­ши­те си под зна­ме­то на цен­нос­ти­те. То­ва е тра­ди­ция със стил, сти­ла, кой­то виж­да­ме не са­мо на пар­тий­на три­бу­на. За мен сти­лът е от­ли­чи­тел­на чер­та на по­ли­ти­ка Ка­ло­ян Пар­гов.

Ще по­ма­га­ме на мла­ди та­лан­ти

Чл.-кор. Иван Гра­нит­ски, ди­рек­тор на из­да­тел­ство "За­ха­рий Сто­я­нов"

- Г-н Гра­нит­ски, как се ро­ди иде­я­та за ли­те­ра­ту­рен клуб "Ле­ге"?

- От­дав­на наб­лю­да­вам мла­дия, та­лан­тлив и мно­го пер­спек­ти­вен по­ли­тик Ка­ло­ян Пар­гов. От ня­кол­ко го­ди­ни в раз­го­во­ри с не­го се ро­ди иде­я­та за съз­да­ва­не­то на ли­те­ра­ту­рен клуб "Ле­ге". То­ва е не­го­ва идея, на ко­я­то мно­го се въз­рад­вах. Вклю­чих се в та­зи ини­ци­а­ти­ва.

В рам­ки­те на го­ди­на и по­ло­ви­на в то­зи ли­те­ра­ту­рен клуб се про­ве­до­ха ле­ген­дар­ни сре­щи, пос­ве­те­ни на го­ле­ми го­диш­ни­ни на ве­ли­ки на­ши пи­са­те­ли, ху­дож­ни­ци, му­зи­кан­ти...Тук тряб­ва да от­бе­ле­жим пре­ди всич­ко ве­че­ри­те, пос­ве­те­ни на Хрис­то Бо­тев, Иван Ва­зов, Ни­ко­ла Вап­ца­ров, Гео Ми­лев, Хрис­то Смир­нен­ски. Но се про­ве­до­ха и пре­ми­е­ри на кни­ги­те на съв­ре­мен­ни пи­са­те­ли. Иде­я­та е в ед­на пар­тий­на цен­тра­ла - в слу­чая Град­ския съ­вет на БСП, да се про­веж­да ли­те­ра­ту­рен са­лон за мно­го ши­рок кръг хо­ра - с раз­лич­ни идеи и по­ли­ти­чес­ки прис­трас­тия. В чис­тия сми­съл на ду­ма­та: ли­те­ра­тур­но-ху­до­жес­твен клуб. То­ва е мно­го нуж­но за вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия. Но, уви, ос­та­на­ли­те не го пра­вят.

- Об­мис­ля­те ли ини­ци­а­ти­ви за под­по­ма­га­не на мла­ди бъл­гар­ски та­лан­ти?

- Раз­би­ра се. Иде­я­та на то­зи са­лон е по­не вед­нъж ме­сеч­но да има и кръг­ли ма­си, дис­ку­сии, спо­ро­ве. И в ня­кои ве­че­ри­те, ко­и­то спо­ме­нах има­ше та­ки­ва и бя­ха дос­та про­дук­тив­ни. Те бя­ха ли­те­ра­тур­ни, но как­то зна­ем, зад ли­те­ра­ту­ра­та ви­на­ги стои со­ци­ал­на­та ка­на­ва, об­щес­тве­ни­те въп­ро­си. Пла­ни­ра се да за­поч­нем пред­ста­вя­не­то на кни­ги на мла­ди ав­то­ри, да тър­сим и от­кри­ва­ме мла­ди ав­то­ри. Иде­я­та на Пар­гов е мно­го пер­спек­тив­на и се под­кре­пя от ре­ди­ца бъл­гар­ски уче­ни, ака­де­ми­ци и твор­ци.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com