Фаталният петък ще се помни. 13 ноември ще остане тъжна дата във френската история. Париж посрещна годината в кръв и ще я изпрати по същия начин. В траур, със сълзи и с въпроса "Защо?". Че "Шарли ебдо" беше само началото, едва ли някой е поставял под съмнение. Още през януари, когато терористи с френски паспорти посегнаха на свободата, французите знаеха, че ще има още атентати. Десет месеца по-късно очакваното се случи. Терористи, говорещи френски език без акцент, изцапаха с кръв другите принципи на Петата република. След свободата, в петък, 13-и, на изпитание бяха поставени равенството и братството. За съжаление във Франция има проблем, какъвто съществува и в останалите държави в Западна Европа. Този проблем се нарича "трудните квартали".
Това са места, които не са сред забележителностите на Франция и дори "истинските" французи гледат пътят им да не минава оттам. Винаги, когато има кръв обаче, следите водят точно натам.
Според статистиката от началото на годината от тези френски квартали и предградия
са тръгнали над 5000 души, за да станат част от бойците на "Ислямска държава"
И типично по френски всеки знае за какво става дума, но никой не смее да нарече тези места с истинското им име. Вероятно за да бъдат политически коректни, французите не се осмеляват да нарекат тези квартали фабрики за терористи, макар че всеки си го мисли. Франция си ги създава сама. Подобно е положението и на други места на Стария континент, където някога са имали нужда от работна ръка и на драго сърце са приемали чужденци, най-вече от бившите си колонии. В Белгия, Холандия, Великобритания и скандинавските държави има цели квартали, където се чуват само арабски и африкански езици, макар че обитателите им носят в джоба си европейски паспорти.
Сегашните проблеми, създавани от "трудните квартали", трябва да се търсят в историята.
"Децата на някогашните имигранти си отмъщават на Франция", каза ми през януари един 45-годишен парижанин, а историята показва, че имат за какво.
По време на Втората световна война Франция изпраща на първа линия на фронта сенегалци. След войната пък, поради липса на работна ръка, страната внася от бившите си колонии хора, които идват да я възстановяват. Тогава това са били желани имигранти и въпреки това французите
винаги са ги смятали за втора категория хора
Днес децата им продължават да живеят със същия комплекс, въпреки че се ползват със същите права като французите. Макар че имат същия достъп до образование, не така стоят нещата с намирането на работа. "Аз съм син на месар и продавачка на обувки. Благодарение на образованието и амбициите си днес заемам висока управленска длъжност. Единици са хората от тези квартали, които могат да стигнат до моето положение", казва един парижанин, който е на мнение, че за случващото се тази година в Париж отговорност носят самите французи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
