Фермерите ни загубиха над 20 млн. лв. от руското ембарго
Минимален праг на ДДС за вносните зеленчуци ще помогне срещу дъмпинга, казва министър Десислава Танева
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева коментира пред "Стандарт" спешните мерки, които Консултативния съвет по животновъдство обсъди в четвъртък. Освен за помощите за млечния сектор след отпадането на квотите, потърсихме отговори и на въпросите за дъмпинговия внос на зеленчуци от чужбина и борбата с незаконната сеч.
Животновъдите ще получат с 30 на сто повече спрямо 2014 г.
Превърнала съм се като телефон 112 за сигнали за незаконна сеч
Ще правим безплатно бизнес планове на младите фермери
- Г-жо Танева, какво се реши на Консултативния съвет по животновъдство в четвъртък - ще има ли финансиране за млечния сектор и мерки за стимулиране на родното животновъдство?
- Взехме решения, които са възможни в рамките на бюджета, за подкрепа на българското земеделие. Във вторник свикваме УС на Държавен фонд "Земеделие", за да гласуваме две решения, които съгласувахме на съвета. Едното от тях се отнася до държавната помощ "de minimis" за овцете, а другото - за млечното говедовъдство. Съобразили сме се с исканията на земеделските производители за условията на тази помощ като това бенифициентите да имат регистрация като земеделски производители към 1 март. За млечното говедовъдство - да се подпомага определен брой крави, а целта да бъде получена по-висока ставка на подкрепа. Сред условията са още тези крави да бъдат регистрирани с млечно направление. През последните 14 месеца цената на млякото спада драстично. Факторите за това са два - отпадането на млечните квоти и последиците от руското ембарго. В някои страни цената е по-ниска дори от тази в България. За овцете и млечните животни на практика ще усвоим целия възможен бюджет за държавна помощ de minimis, с който разполагаме съгласно приетия национален бюджет за 2015 г. Убедена съм, че няма как животновъдите да бъдат удовлетворени от тази сума. Затова ще продължаваме да търсим варианти, за да ги подкрепим в тази криза. Друг допълнителен инструмент за подкрепа е фондът на държавните горски предприятия с пасища, мери, поляни и ливади, които са подходящи за пашуване, да се разпределят само между животновъдите. Това обаче налага някои законодателни промени и няма как да се случи веднага, но от следващата стопанска година животновъдите ще имат право да ползват и този фонд, който сега е в управлението на държавните горски предприятия. Става дума за допълнителни 500 декара постоянно затревени площи.
В момента, макар и в скъсени срокове, текат процедури за разпределението на постоянно затревени площи на животновъдите в половината от родните общини. Тази процедура стана възможна след промени в Закона за собствеността, гласувани в края на февруари. 1,7 млн. декара пасища, мери и ливади се разпределят в момента. За съжаление, получихме много оплаквания от животновъди за заобикаляне на закона от отделни общини. В половината от общините тази процедура още не е стартирала. Преди седмица инициирахме среща с Националното сдружение на общините, на която също поставихме възникнали проблеми.
- Колко са подадените заявления досега в страната за директните плащания и по-голям ли е интересът към помощта спрямо предходни години?
- Към момента има приключени 11 500 заявления за подпомагане за близо 10 млн. декара площи по различни схеми. Още толкова заявления има, които са подадени, но не са обработени. Въведохме правното основание като критерий за допустимост за подпомагане на определени площи.
В настоящата кампания за директни плащания се кандидатства за подпомагане и на животновъдството като общият европейски бюджет по схемите за подпомагане е малко над 122 млн. лв. Има заложени отделно и национални доплащания по националната преходна помощ за овце и крави от 80 млн. лв. Така че подпомагането за сектор "Животновъдство" за 2015 г. е с 30% по-високо от това през 2014 г. Новост е, че значително по-висока подкрепа - над 30 на сто, ще получат животните под селекционен контрол.
- Какви са актуалните проблеми на родните земеделски производители? Какво най-често Ви питат на срещите си с Вас?
- МЗХ проведе първата по рода си по мащаб разяснителна кампания. В хода й бяха проведени срещи със над 10 000 земеделски производители в 28 областни центъра. През следващата седмица екип на МЗХ ще посети още няколко общински центъра по искане на браншови организации. Най-честите проблеми са за подпомагането по новите схеми - за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци за екологично насочените площи и зелените плащания, за видовете животни, както и за процедурата по разпределението на пасища, мери и ливади от общините.
- С какви проекти и с какви инвестиции може да се кандидатства по Програмата за развитие на селските райони?
- Можем да отчетем още един изпълнен ангажимент на екипа ни, а именно, че отворихме първата схема по новата програма за развитие на селските райони след повече от година и половина нулеви за земеделските производители. На 15 април бе отворен приемът по мярка 4,1 "Инвестиции в земеделските стопанства". Той ще е отворен 5 седмици за проекти, които са само за техника, и 8 - за проекти, включващи инвестиции в други дълготрайни активи. Регистрираните земеделски стопани могат да кандидатстват за изграждане на трайни насаждения, за биопроизводство, за изграждане на съоръжения за отглеждане на животни, земеделска техника. С приоритет са проектите за биологично производство в секторите плодове, зеленчуци и животни. Интересът е голям и за първите три дни има 35 проекта на обща стойност над 22 млн. лв.
- Предстои ли отварянето на прием по друга мярка?
- До официалното одобрение на Програмата за развитие на селските райони, което очакваме да се случи до средата на 2015 г., ще отворим само още една мярка - "Млад фермер". Преди това ще бъде отворена мярката, която ще позволи на Националната служба за съвети в земеделието да изготви безвъзмездно за земеделските производители млади фермери бизнес планове. Сега тече процедура по изготвянето на наредбата за мярката и се надявам, че през юни ще можем да отворим приема. Вероятно ще успеем да отворим още две мерки до края на годината - 4,2 за преработвателните предприятия и за преработката на земеделска продукция или старата 123 мярка. Предвиждаме и втори прием на мярка 4.1.
- Докъде стигнахте с усилията, които полагате за опазване на българската гора и борбата с незаконната сеч?
- Превърнала съм се като телефон 112 за сигнали за незаконна сеч, получавам ги дори и на страницата ми във Фейсбук. След Великденската ваканция на парламента ние ще сме готови с промените в Закона за горите, които инициирахме. Те ще доведат до много по-щадящо ползване на горските територии и по-ефективен контрол. През тази година предприехме и най-мащабната като обем залесителна кампания. При всеки доказан случай на съучастие на горски служител в незаконна сеч ние сме го уволнявали веднага.
- Производители се оплакват от нелегален внос на зеленчуци от Гърция, който подбива цените на пазара у нас.
- Проблемът с нерегламентирания внос е неплащането на ДДС от внасящите продукция отвън или плащане на ДДС на нереалистична основа. Това се отнася не само до плодовете и зеленчуците, но и за месата, и за други хранителни продукти. По наше искане НАП включи в рисковите стоки и месата и яйцата. Ще поискаме това да бъде направено и за плодовете и зеленчуците. Също така мислим за законодателни промени в посока плащането на ДДС-то, независимо от стойността на фактурата да има един минимален праг, за да не се спестява ДДС. Защото това ощетява не само бюджета на страната, но и българския производител, тъй като маржът в сектора е много нисък. Всяко спестяване на ДДС от търговец поставя българския производител в неконкурентна среда. Освен това българският производител е по-ниско субсидиран в сравнение с европейския. С концепцията за директните плащания и правилата в новия програмен период по първи стълб, където обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци ще бъде 5 пъти по-висока от 2012 г. и 2,5 пъти по висока спрямо 2014 г. и с продължаването на такава целенасочена политика съм убедена, че предлагането и консумацията на български плодове и зеленчуци ще се увеличава.
- Според експерти на пазара сега няма истински български домати или ако има, те са в много малки количества. Но табелки с надпис "бг домат" виждаме масово по пазари и борси. Защо няма контрол и търговците мамят нашенеца?
- Българинът търси родното производство и търговецът си слага картонче "българско". Тук проблемът е в контрола над тези пазари. Очевидно има проблем и трябва да бъде решен със засилен контрол и нови изисквания.
- Защо се бави изборът на одитор за земеделските евросубсидии. Под риск ли са вече изплатените 1,3 млрд. лв. от държавния бюджет?
- Не, категорично тези средства не са под риск. Когато влезнахме в мандат, приключихме една процедура отнасяща се до избор на сертифициращ орган за стар период и вече изплатени средства. В момента се съгласува процедурата, както е по реда на Закона за обществените поръчки за обявяването на процедура за избор на сертифициращ орган за следващите години. В най-скоро време ще стартира официалната процедура по избор на кандидат.
- Според Вас трябва ли да се намали ДДС ставката за хранителните стоки от първа необходимост като хляба и олиото например?
- Една такава ставка би била от полза на българските производители при условие, че такъв режим на облагане има в съседни страни. Но този въпрос не се решава от МЗХ. На агросектора руското ембарго се отрази изключително зле. Преките загуби са 11 млн. евро и заедно със спада на цената на млякото достигат над 20 млн. лв. към момента. Но ние като страна нямаме тези средства в националния бюджет, за да ги дадем като помощ за компенсиране на загубите. Така са и други страни, където цената на млякото е още по-ниска от тази у нас. Всяка стъпка в посока подкрепа на българския производител е добре дошла. Режимът за търговия със зърно, който бе въведен и нулевата ставка на ДДС, се оказа положителен, защото имаше много злоупотреби и източване на бюджета с фалшиви фактури. Този режим оказа много благоприятно влияние и сме поискали да бъде удължен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
