Атанас Атанасов е от най-популярните и обичани театрали и кинозвезди. В кариерата му има няколко важни дати - през 1980 г. завършва ВИТИЗ, от 2001-ва е актьор на свободна практика. През 1996 г. става доцент в Академията, а през 2002 г. вече е професор. През 2008-а получава и степента доктор за труда си "Сценичният образ - аспекти на субективния подход". Притежава купища награди. Продуцентите от странство са възхитени от него след участието му в "Изток- Запад", "Версенжеторикс", "Любовна комедия", "Сако и Ванцети". От 29 септември гледаме Атанас Атанасов в "Четвърта власт" по БНТ. Там той е политическият наблюдател Андрей Кръстанов.
- Проф. Атанасов, как ще коментирате протестите?
- Продължават вече месеци и тепърва ще стават все по-актуални, защото зимата ще бъде много трудна. Уважавам протестите, защото нещата вървят назад и с всяка следваща стъпка правителството прави все по-сериозни гафове. Мога да допусна, че те са от паника. Доста персонажи от законодателната и изпълнителната ни власт са недостатъчно грамотни. А ужасът от осъзнатата неграмотност вече е първата проява на безсилието. Някои политици се компрометират пред все повече хора и накрая ще останат незаменими само пред платените си избиратели и поддръжници. Затова ми се струва, че ни чакат доста тежки месеци, ако не и години. Подкрепям протестиращите, макар че не мога да не призная - какво би се променило, ако правителството се разпусне и се стигне до избори? Къде са интелигентните хора, неопетнени от властта, умни, страх ме е да кажа специалисти, защото ако у нас са останали, те все още са незабележими. Така че подкрепям протеста, но трябва наистина да се появи човек или екип, които да обединят протестиращите, да се направи преброяване на онези приоритети, които са изключително важни за момента. И да се действа целенасочено, ясно, категорично, разумно и интелигентно. Авгиевите обори трябва да бъдат изчистени.
- Как трябва да се разсече възелът на напрежението?
- Ако знаех, щях да "яхна" протеста, но не съм достатъчно талантлив и интелигентен за това. Но там, на улицата, има много талантливи млади хора, родени след 1989 година. Или пък такива, които досега не са били в подкрепа на една или друга партия. Вярвам, че
всичките заедно могат интелигентно да изработят стратегия
и да се стремят към най-доброто, което е възможно да се направи. В следващия парламент трябва да влязат други хора. Дечицата и бременните жени в протестите не довеждат до нищо. Те го правят по-културен, но това не е изходът. Не е изход и другият, кървавият протест. Разчитам на младите.
- Вашето мнение съвпада ли с героя ви от "Четвърта власт"?
- Той е от хората, които имат самочувствието и се стремят четвъртата власт да има решаващо значение и влияние върху обществените процеси. Той е човек на разума, на фактите, на истинските доводи, човек, който не се колебае да изложи гледната си точка. Защото смята, че трябва да се играе с открити карти. Друг е въпросът дали и той в миналото си няма някои скрити карти.
- Не са много тези актьори и актриси, за които може да се каже: "Той не играе, Той е!" Как се постига това?
- Вероятно актьорът трябва да остави всички комплекси и задръжки, за да разказва чрез ролите за самия себе си. Именно тогава се получава т. нар. от теоретиците "превъплъщаване". Защото за другото - едновременно да бъдеш двама души - ти трябва да си пациент на психиатрията. Да намериш онази струна в себе си, която да е адекватна на това, което се случва с героя ти, и тя да звънне; да не се страхуваш да се разголиш пред публиката и да покажеш неща, които в своя живот не показваш. Защото те е страх, защото те е свян, защото не си достатъчно искрен. Искреността е най-прекият път към това превъплъщаване. Всеки човек е мнителен, чувствителен и ние, актьорите, мислейки, че ще ни припознаят с ролите, омекотяваме лошите черти. Имам много качества и много недостатъци, но не се страхувам да ги проявявам, нито пък да бъда оприличен на героя си. Това е особено любопитно в тази професия. На сцената мога да проявя и да покажа всичко онова, което не трябва да правя в живота. Сцената е моят отдушник, както сънищата са проява на несъзнаваното у нас, на това, което искаме да направим. Но тя трябва да е отдушник и за публиката. От друга страна изкуството и театърът до такава степен се комерсиализираха, че какво ли можеш да разкажеш за себе си в посредствена пиеса, която задоволява вкуса на публиката най-вече по отношение на сюжета и на едни по-плоски образи? Какво може да каже чалга певицата с парчето "Заведи ме в някоя квартална кръчма", освен че на нея й се пие? Няма ли тук сериозен проблем, било то и комичен - какво да разказваш? Поиграе ли в няколко подобни пиеси, актьорът става безинтересен и сам на себе си. Публиката да се позабавлява, да се покикоти, а той като излезе от театъра... Все едно нищо не е станало. Същата "песен" се върти и на сцената, и по улиците.
- Бруталното налагане на чалга културата ли имате предвид?
- Не обичам тази музика, но нямам право да размахвам пръст на тези, която я харесват. За всеки влак си има пътници. Въпросът е, че пътническите влакове трета категория стават все повече. Познавам доста млади хора, които слушат чалга, но мислят по начина, по който мислят и протестиращите. Тези, които присъстват в средата на чалгата и кича, все нещо са запазили в себе си.
Не мога да разделям народа на слушащи чалга и Вагнер
Но е факт, че след 1989 г. един от законите на управляващата класа беше римското "Разделяй и владей", както и "Ако не си с мен, значи си против мен". Това беше и най-хитрият ход, който Тодор Живков години наред разиграваше успешно. Той притежаваше доста оръжия от арсенала на актьора, докато тези сега го нямат чувството дори и на Живков.
- Как се отразяват на театъра днешните събития? И на изкуството изобщо - въпреки кризата, много представления се пълнят.
- Да, така е. Въпреки финансовата неосигуреност, въпреки липсата на стратегия в културата отпреди двайсет и няколко години, въпреки всичко, което се случва, ние в театъра работим. В миналото имаше стратегия, макар че налагаше доста ограничения, но след това и изкуството, и образованието станаха разграден двор, в който всеки идва и граби каквото може. По този начин нацията се обучава - по-неинтелигентните, неуки, необразовани и примитивни хора стават все повече. Публиката в театрите е от тази част на народа, която ходи на протести. Може да не е толкова активно - с веене на знаменца и оцветяване на паметници, но подкрепя протеста. За съжаление вълната на неграмотност става все по-голяма. Но и в годините на упадък изкуството процъфтява въпреки всичко. И при най-голямата тирания. По някакъв начин социалната среда помага. Въпросът е, че жертвите, които понасят, и цената, която плащат, за да устояват позициите си хората в изкуството, стават все по-големи. С това обаче намаляват съпротивителните сили и мотивационните причини, но българинът въпреки всичко е духовен човек. Макар че това, което се случва в последните години, по някакъв начин инжектира отрова на всички, които се занимават с духа. И преди интелигенцията на България е била обезглавявана. Сега политическите сили са против културата.
- Сцената укротява ли бесовете на по-емоционалните? Да кажем, че допреди малко сте играл крал Лир, а след това отивате да купите картофи.
- Да, защото ако изкарам всички мои лични бесове, докато "съм" крал Лир, когато вляза в плод и зеленчука, ще се усмихна. Но ако не съм изкарал бесовете, не само че няма да се усмихна, а може да вдигна и скандал на продавача. Аз съм "за" човек да изкарва на сцената не само бесовете, но и всичко, което съдържа в себе си, тъй като по този начин натоварва героя си с много повече енергия. Сцената е терапия - за актьора и за зрителя. Но това няма как да стане, ако играем само Рей Куни. Трябва да има и Шекспир, и Тенеси Уилямс, и Яворов, и Вазов... За съжаление това се случва все по-рядко.
- Казвали сте, че всеки плаща жертви на своята професия. Вашата каква е?
- За сметка на работата си жертвам време - за близки хора, за разходки, за пътувания. Наскоро ми попадна мой стар тефтер с програмата на представленията ми и репетициите. Оказа се, че няколко месеца в годината съм прекарал денонощно в театъра.
Всеки се жертва за професията си
Но разликата между нашата и другите е, че ние изразходваме страшно много психическа енергия, която се акумулира от сетивата. Умират много нервни клетки и това изключително амортизира човека. Имало е случаи, в които съм искал да се откажа. Периоди, в които не съм издържал на напрежението. Но се задържах, защото в един момент, макар и жертва на професията си, намирам повече позитиви, отколкото негативи.
- Освен актьор, вие сте и професор в НАТФИЗ. Не ви ли идва много?
- Зависи от характера. Ако само професията го определя, подобен човек до няколко години просто ще изчезне от бранша. Трябва да имаш много силен характер, за да оцелееш и да бъдеш стойностен. Аз съм професор в Академията, защото това ми дава възможност да се развивам като творец, да акумулирам енергия, да имам натрупвания. Освен професор съм и доктор - това означава да направиш открития, да ги докажеш и защитиш и изобщо да браниш своите лични позиции в театралната наука. Иначе преподаването в Академията ме натоварва още повече, но и ме обогатява като актьор, като професионалист и като човек, който изследва собствената си природа. Тази професия няма граници. Може 100 пъти да изиграеш едно представление и на 101-вия да разбереш, че има нещо, до което не си успял да се докоснеш, да се сетиш за него и да го проявиш на сцената.
- Какво е бъдещето на младите ви колеги?
- Бих ги разделил на хора, които могат и не могат да оцелеят. Това зависи от мотивацията и как гледат на професията: дали те води желанието за слава, или лична необходимост да разкажеш за себе си. Но за това трябва да се подготвяш много дълго, много сериозно, много искрено и истински. Онези, които знаят, че това е тяхното място и ценят таланта си и имат нужда от сцената, остават въпреки всичко. Птицата няма току-така да кацне на рамото ти. Тя ще долети, ако нещо й е интересно и любопитно, ако съзнателно или не ти си я подготвил, примамил си я.
- А как си намират работа след Академията?
- Ако някой дойде и ги покани или ако сами започнат проекти. Те приличат на всички останали млади хора, които завършват други специалности. Трябва да разчиташ на себе си и да полагаш усилия. Едни от тях предпочитат да бъдат забелязани с участието си в клип на фолк певица, а други - като Митко Живков - с моноспектакъл. Няколко години отдели, за да напише този текст, няколко години се бори да намери продуцент. Той е бивш мой студент, който дълго време упорито, търпеливо и талантливо работеше само върху това. И тази година получи признанието на фондация "Аскеер" за изгряваща звезда. Така че търпението и упоритият труд в нашата работа са много важни.
Който иска бърз резултат, да измие чиниите
- Във вашето семейство идва трето актьорско поколение...
- Да, то вече дойде и се дипломира. Родителите на жена ми, самата тя, дъщеря ми - всички са актьори.
- Оказвал ли сте натиск на наследниците си?
- Не. Най-малко на децата си ще оказвам натиск при определяне на бъдещето им. Мечтите на младите не трябва да бъдат подрязвани. Всеки трябва сам да направи избора си. Водил съм разговори, разбира се, но нямам право да им нареждам. Алиса завърши Академията тази година, а директорът на пловдивския театър я покани на гастрол. Синът ми Ясен е на 16 и учи в немската гимназия. Снима се в няколко филма, изигра няколко роли и му беше интересно, но сега е на друга вълна. Има време.
- Сещате ли се за гафове на сцената или пред камера?
- О, за това може цяла книга да се напише и тя ще е от рода на кандидатстудентските бисери. Например в представлението "Арт", в което играя от 2000 г., имам много интересни случаи. Там обсъждаме една картина, която е с гръб към публиката и се обръща към залата едва на финала. Хора от публиката са се провиквали: "Айде, бе, обърнете я най-накрая тая картина!" По време на един спектакъл звънна телефон, при което една зрителка се обади: "Е, спри го, де!" - "Ми, не знам как". Освен на сцената, театър става и долу - в салона. Имало е случаи, в които сме спирали представление, в което невъздържаните жестове и коментари са каквито и пред турски сериал. В Театър 199 зрител се възмути от това, че се гаврим с творчеството на Шекспир и се качи на сцената, готов за бой. Започна да чупи прожекторите. До такава степен хората понякога са зарибени, че на спектакъл реагират и коментират както пред телевизор: "Е, как може такова нещо! Гледай го пък тоя сега!"... Имало е и случай, когато зрител почина от сърдечен удар, но това не попречи на останалите да кажат: "Ами, я дай да си изгледаме представлението."
- Учат ли се младите от по-зрелите?
- Умните се учат. Тези, които знаят, че театърът не започва от тях, следят, внимават. Много зависи от възпитанието, интелекта, родителската среда на тези деца, които идват в Академията. От средните училища идват все по-неграмотни младежи, които не могат да пишат, не са чели почти нищо и не познават литературата. Но знаят всички фолк певици! Питаме ги: "Защо искаш да учиш в Академията?" - "Защото страхотно разказвам вицове и приятелите ми казаха, че съм много артистичен", отговарят те.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
