МОН гони 1000 професори от университетите

Идеята е на тяхно място да се назначат млади хора, които са наясно с интернет платформите

МОН гони 1000 професори от университетите | StandartNews.com
  • Ректорите ще получат 4 милиона лева, за да пенсионират възрастните преподаватели
  • Идеята е на тяхно място да се назначат млади хора, които са наясно с интернет платформите

 

Държавата реши да пенсионира 1000 университетски преподаватели, като компенсира вузовете им с общо 4 милиона лева. Тези пари трябва да отидат за обезщетения на професорите, предвижда нова програма на просветното министерство за оптимизиране на структурата на държавните висши училища, включително и на академичния състав. Според становището на МОН, въпросната оптимизация трябва да бъде направена заради продължаващите демографски промени в страната, стремежа за повишаване ефективността на разходите на вузовете, както и големия дял на академичния състав в системата на висшето образование в предпенсионна възраст.Просветният министър Красимир Вълчев отдавна говори за нуждата от преструктуриране на университетите, от обединяване на дублиращите програми в тях, свързването им в европейски мрежи, модернизиране на учебните програми, както и повече стимули за младите преподаватели. Неведнъж той е споменавал, че на места учебните планове са направени така, че да има хорариум до пенсия за даден преподавател от катедрата. "Поддържат се губещи специалности и губещи магистърски програми, за да изкара някой до пенсия. Това е системата, която служи на статуквото, а не на развитието", твърди Вълчев. Дали обаче вузовете ще се освободят от хората, които водят губещи магистърски програми, или от онези, които не са им удобни - програмата дава възможност и за двете.Предполага се, че новата програма ще направи крачка в тази посока - като начало ще насърчават университетите да се освободят от най-възрастните преподаватели, предоставяйки им средства за обезщетения, като по този начин се освободят места за младите. "В държавните висши училища продължават да бъдат ангажирани членове на научно-преподавателския състав на възраст над 65 години, които реализират определен хорариум и по този начин не се дава възможност на по-младите членове на академичния състав да получат съответно натоварване в аудиторна заетост и възможност за развитие", пише в мотивите на МОН. Оттам посочват, че процесът, свързан с преподавателския състав, е достигнал "обезпокоителни показатели и може да се сравни по своята същност и последици с демографския срив в страната и намаляващия брой студенти". От ведомството дават за пример световната дигитализация, налагаща и адекватни промени в учебния процес в държавните висши училища."От традиционните лекции и учебници, написани на хартия, все повече трябва де се ориентираме към online конферентни разговори и web-базирани ресурси", пише в мотивите на ведомството.В същото време много от университетите се притесняват, че ги карат да изгонят водещи преподаватели, макар и на преклонна възраст, и да внедрят млади хора, които може да са в течение с интернет платформите, но не и да познават достатъчно материята, която преподават. "Един от най-известните преподаватели по литературознание, неговата емблема - покойният Никола Георгиев, не владееше компютри. Означава ли това, че ако днес беше жив и не може да влезе в дадена платформа, неговото място щеше да заеме човек, непознаващ наполовина това, от което разбираше професорът", коментират негови колеги. Техните твърдения са, че МОН се готви да изхвърли водещи имена от университетите по възрастов признак, въпреки че във всеки факултет си има вътрешно оценяване и далеч не най-възрастните изпадат от него. Мнозина твърдят, че млади хора, които се амбицират да преподават в университетите, са с относително ниски оценки и едва ли биха станали подходящи заместници на водещи учени. Според преподаватели, идеята за онлайн обучение и ресурси тотално е изместила това, че ученият трябва да има свои собствени изследвания и по-високи познания, и така пандемията премести преподаването в друга насока.В същото време трябва да се отбележи, че това изискване важи само за държавните университети. След като те пенсионират тези преподаватели, на учените нищо не им пречи да се насочат към частните и да работят с тях на хонорар или на граждански договор. Промените в Закона за висшето образование забраниха на учените да бъдат участници в така наречените "хвърковати чети", с които преподават в други вузове и участват в тяхната акредитация. В замяна на това сега те ще могат да работят напълно легално и на хонорар в няколко университета. Идеята на МОН, с която уж младите трябва да получат бърза писта за сметка на своите учители, на пръв поглед изглежда добре. Стига да има достатъчно добре подготвени млади и достатъчно ненужни преподаватели, които вузовете да изхвърлят без угризения.По програмата, която ще се изпълнява от 1 май до 31 декември 2021 г., на университетите у нас ще се предоставят допълнителни средства за изплащане на обезщетения на академичния състав при намаляване на числеността му поради промяна в структурата и състава му.Държавните висши училища ще трябва да подадат формуляри за кандидатстване, придружени със справки за дължимите обезщетения, подписани с електронен подпис. Сроковете за това са до 30 август и до 15 ноември 2021 г., а министерството ще предоставя одобрените средства в срок до 10 работни дни след одобрение на формуляра за кандидатстване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай