- Свалянето на данъците би имало по-скоро политически отзвук
- Успех на всяко правителство ще е ясната насоченост към иновациите, казва проф. д-р Николай Щерев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Проф. д-р Николай Щерев е директор на Центъра за изследователски и образователни проекти и ръководител катедра "Индустриален бизнес" в УНСС. "Стандарт" потърси неговия експертен коментар за икономическото развитие на България и преодоляването на кризата, причинена от пандемията.
- Банката за развитие трябва да подкрепя печеливши идеи
- Икономическата визия да се обвърже с образованието, културата и туризма
- Актуализацията на бюджета зависи от мерките за подпомагане при евентуална нова ковид вълна
- Ниският налог не стимулира чуждия инвеститор да дойде у нас
- Проф. Щерев, първият ми въпрос е свързан с двете различни икономически визии за България, които лансираха служебният кабинет и вече оттегленият премиер на "Има такъв народ" Николай Василев. Коя според Вас е по-подходяща в настоящия момент за България?
- Не бих си позволил в този момент да коментирам техните икономически програми. Това, което мога да коментирам, е какво според мен трябва да се направи и е правилно.Първото е, че ковид-кризата в чисто икономически план не засегна чак толкова много държавата. Разбира се, има отделни сектори, които претърпяха доста сериозни загуби, но като цяло спадът в производството е около 4,5 на сто, а в едни подобни условия голяма част от европейската икономика буквално спря да работи за известно време. Съпоставено с кризата през 2008-2009 година, спадът в икономиката, в производството, в износа у нас е два пъти по-нисък. Ключовият въпрос е: какво може да се направи, за да се развие в момента предприемачеството в страната? Става дума за малките и средни предприятия. Тази подкрепа почти отсъства реално от българската икономическа политика. Независимо че гръбнакът на една икономика са големите и средните предприятия, за да бъде тя жива, трябва да има много малки предприятия. Това, което е необходимо в една икономическа политика, е тя да подпомогне обикновения човек - ако има идея, да я реализира. Да има институционална, инфраструктурна, финансова подкрепа, за да може да се опита да я реализира.Второто нещо, което имаше наченки и в предишните политики и мисля, че би било успешно за всяка едно правителство, е ясната насоченост към иновациите. Защото България винаги е била на дъното не само в Европа по иновации на частния сектор, но и спрямо повече от 140 държави. Тук основната причина е, че няма насочена политика за фирмите да работят с университетите или с изследователските институти. Това е нещо, което виждаме във всички високоразвити страни, а най-вече в САЩ. Там са разработени страшно много мерки в подкрепа на предприемачеството, разработени са механизми за подкрепа, които, макар и да не са държавна политика, позволяват на САЩ да се бори за първото място с Китай. Ето това са основните мерки, които правителството би трябвало да представи. Всеки да е свободен да прави бизнес и да има подкрепата и инфраструктурата за това, независимо кой какво образование има.
- Как бихте коментирали идеите, свързани с приватизацията на Българска банка за развитие, която, както се оказа, не си е била на мястото в последните години?
- Не бих искал някой да се занимава с темата за приватизацията на Българска банка за развитие, защото тя е създадена, за да изпълнява задачи на държавата. Докато е под шапката на Министерството на икономиката, тя е инструмент за провеждане на държавната политика. Тя би трябвало да подкрепя идеи. Не би трябвало да насочва подкрепата си към едрия бизнес. Трябва да подкрепя печеливши идеи, създаване на гаранционен фонд за старт-ъп компании. Разбира се, трябва да има синергия между ББР и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Тоест банката не трябва да се ползва като финансов ресурс за гарант на разни кредити на малките и средни предприятия. А по-скоро в сътрудничество с Агенцията да се създадат такива механизми, че банката да насочи своите усилия към финансирането на такива малки и средни проекти.
- Трябва ли да има актуализация на бюджета - това бе една от темите, по която не се разбраха икономистите от служебния кабинет и Николай Василев?
- Всичко в момента не опира до приходната част, защото се вижда, че бюджетът се пълни. Въпросът е какви мерки ще предприеме новото правителство - изключваме социалните или здравните мерки по повод евентуалната нова вълна на ковид-кризата. Трябва да се види, ако има нова вълна, какви мерки да се предприемат извън структурните мерки на Европейския съюз. Ако такива средства или мерки не са предвидени в този бюджет, при всички случаи трябва да говорим за неговото осъвременяване. Не бих могъл да кажа дали има нужда от промяна на бюджета, ако не са ясни всички икономически мерки, които правителството смята да вземе до края на годината.
- Сега ли е моментът да се свалят данъци, което екипът на "Има такъв народ" лансира като идея?
- Аз лично бих огледал внимателно тази тема, защото ниските данъци не бива да се използват като химера. Свалянето на данъците би имало по-скоро политически, отколкото икономически отзвук. Ниските данъци намаляват приходите в бюджета, което означава по-малки разходи в областта на икономическите и социалните инструменти на правителството.От друга страна, последните четири и дори повече години показаха, че ниският данък не стимулира чуждия инвеститор да идва в България. Не мога да кажа и че има необходимост и от повишаване на данъците, защото това също би се изтълкувало политически. Но намаляването на данъци би нанесло по-скоро вреди.
- Какво друго бихте добавили към идеята за икономическа визия?
- Икономическата визия не би трябвало да бъде фокусирана само върху икономическите проблеми. Трябва да се обвърже с културата, с туризма, с образованието, да се търсят повече от три направления, които да бъдат печеливши. Например, ако се прави дигитализация на културно наследство, това може да се прави съвместно от министерствата на културата, туризма, икономиката и образованието. Трябва да се търсят такива печеливши проекти.Друг проблем е, че в университетите въобще не се залага на обучение по икономика. Например голям процент от завършилите медици стават представители на фирми за медицински и фармацевтични изделия и имат нужда от тези познания. Така че, когато говорим за икономическата стратегия, тя трябва да бъде обвързана със стратегията за образованието, за развитие на науката и пр.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
