19:55 ч.

19.04.17

9 мин.

0

2

0

Проклятие пази пирамидите на Нубия

от Оля ал Ахмед |

Проклятие пази пирамидите на Нубия

Духовете в гробниците ослепяват чужденци с пясъчни бури


Хартум изгаряше от жега. При 35 градуса по Целзий местните обаче бяха облечени в якета и маратонки, защото за тях това е зима. Суданската столица се раздвижва от ранни зори, докато е хладно. Всеки гледа да свърши нещо преди слънцето да се издигне над Нил. Сутрешната молитва гръмва от високоговорителите на джамиите още в пет сутринта. Преди нея вече сме в пикапа на чичо ми, за да потеглим към най-мистичната точка на Черния континент - Нубийските пирамиди. От години копнеех да се докосна до това уникално място в центъра на пустинята, не само заради безкрайните легенди, а защото моите корени са точно от там. Долината на Нубия е моето отечество. Баща ми бе чистокръвен нубиец, родом от град Шенди, намиращ се само на 10 минути път от пирамидите.


 


Нубийците се отличават от всички други африкански етноси. Заради високия им ръст дори се ражда легендата, че са пришълци от други планети. Затова и с такава лекота вдигнали пирамидите. Иначе нубийците са народ, обитаващ историческата област Нубия в южната част на Египет и Северен Судан. Те наброяват от 500 000 до 2 милиона души. Включват 4 племена - фадиджа, махас, кенузи (кунуз) и донгола, обединени в 2 етнически групи: фадиджа-махас (до 500 000 души) и кенузи-донгола (до 1,2 млн.), като отделно от тях предимно в Египет има около половин милион арабизирани нубийци.



Макар да говорят нубийски езици, всички владеят арабски. Спомням си като дете, когато баба ми Фатима искаше да каже нещо тайно на дядо ми Садик, те си говориха на нубийски, за да не ги разбере друг от семейството. Никой от нас, следващите поколения, така и не научи този език на дедите ни.



И така, след два часа и половина пътуване, вече сме в средата на пустинята. Изведнъж слънцето осветява триъгълните върхове на изрядно подредените 80 миниатюрни пирамиди. Гледката е повече от зашеметяваща! Наложи се да яхнем най-сигурния транспорт в пустинята - камилите. Да се стигне пеш до гробниците е рисковано, тъй като огромните пясъчни дюни се преодоляват трудно, а и нагорещеният пясък безпощадно пари. Само за два долара бедуините ни качват на "корабите на пустинята", които бавно и славно ни доставиха до дюните. Наоколо цари пълна тишина. Седнах на една каменна стена до пирамида номер 13 и за миг мислено се телепортирах в някогашна богата Нубия - страната на красивите царици, на пшеницата и златото.


В антични времена там процъфтяват, развиват се и преживяват упадък три Кушитски царства.


Първото е със столица Керма и просъществува между 2600 и 1520 г. пр.н.е. Около 1000 година пр.н.е. започва летоброенето за второто кушитско царство със столица Напата. През 300 г. пр.н.е. то отстъпва мястото си на третото и последно царство, чиято столица е Мерое, и от където държавата се управлява до краха й през 300 година от нашата ера.
Керма е първото централизирано държавно управление в Нубия, оставила след себе си неповторими архитектурни образци и културни паметници, както и свидетелства за уникалните си погребални обичаи. Именно тези мистични обичаи пораждат и пирамидите - гробниците , където са се извършвали ритуалите.


Последващите две царства - Напата и Мерое - в културно, икономически, политически и във военното дело, са силно повлияни от Египет. Кушитските царства постоянно се конкурират икономически и военно със съседа си Египет. През 751 г. пр.н.е. кушитският цар Пианхи превзема Тива и Мемфис; принуждава фараоните от 22-та и 24-тата египетски династии да го приемат за свой господар и разпростира властта си над цялата долина на Нил. За известно време царството му владее териториите от делтата на реката до Напата - столицата, от където управлява. Пианхи и наследниците му управляват като фараони от 25-тата династия и държат под контрол цялата долина на Нил до 656 г. пр.н.е., когато асирийците превземат Египет. Нубийските пирамиди са построени от владетелите на древното Кушитско царство. Те са издигнати около 800 години след като и в съседния древен Египет започват да съграждат такива изумителни съоръжения. Смята се, че строежът им е извършван по същия начин, както и египетските пирамиди, само че в по-малък мащаб.


Остава неразгадан въпроса как древните нубийци са знаели безупречната геометрия и ъгъла


 
под който са построени пирамидите. Твърди се, че това е числото "пи". И до днес пирамидите си остават загадка. Съществуват множество теории за това кой, как и защо ги е построил, но никоя от тях не е абсолютно потвърдена. Към цялата им загадъчност се добавя и математическата прецизност, с която са построени, както и фактът, че някои от тях са ориентирани според астрономични явления. Хилядолетията, изминали след изграждането им, са взели своята дан, но и днес тези структури са в изключително добро състояние, пленяващи със своята красота и загадъчност.


Поверието гласи, че ако не сте нубиец и нямате нубийска кръв в рода си не трябва да влизате вътре в пирамидата, тъй като се руши целостта на родовата аура, допускаща само свои. Духът на този, за когото е била предназначена пирамидата ще се ядоса и ще ви прокълне, а проклятието тежи седем поколения. Но тъй като аз съм нубийка, влязох преспокойно.


Вътре усетих невероятна космическа енергия, а също хлад и лекота.
За да обясним кои са създателите на пирамидите, трябва пак да се върнем към историята.
Както вече стана ясно, звездният миг на нубийската цивилизация е, когато цар Пианхи от Набта /751 - 716 г пр.н.е./ завладява Египет. Столицата на основаното от него царство се мести през 590 г. пр.н.е. в Мерое, област, която на арабски се казва "Ал-Баджрауия". Така се отваря още една нова глава в историята на Судан, която започва с основанието на Великото нубийско царство Мерое. То обхващало земите между река Атбара и Синия Нил. И до ден днешен там има останки от кладенци и водни дупки, сламени къщи и големи количества от емблематичната мериотска керамика. Въпреки, че столицата на Куш е в Мерое, нубийските владетели непрекъснато строяли пирамидите си в близост до Набта още от 300 г. пр. н. е. В началото на Мероитския период (ок. 300 г. пр.н.е. - 350 г.) в пирамиди са били полагани само най-знатните благородници от царския род.


По-късно богаташите също получили разрешение да подражават на царете
Но техните пирамиди никога не достигали до царски размери. Свещеници от висок ранг също са намерили там своя последен дом. Нубийците се отнасяли към тези съоръжения със същия свещен трепет, както и древните египтяни. Това бил символът на слънцето - високите стръмни склонове на пирамидите означавали слънчевите лъчи, падащи върху земята. В Мерое продължили разработката на тази тема, оформяйки връхните камъни на пирамидите по класически египетски мотиви във вид на птици или лотоси, израстващи от слънчевия диск. Използвани са две системи на писменост. Надписите се римуват, което говори за невероятния талант на древните нубийци - поети. Нубийските пирамиди са пръснати в различни места, тъй като само царство е било доста обширно. Броят им е общо 223 (разположени са в Керма, Набта, Нури, Нага и Мирое), което е два пъти повече от пирамидите в съседен Египет.
Странното е, че въпреки вековете, горещините и честите пясъчни бури, пирамидите в Судан са непокътнати, сякаш са построени вчера.
Подземните гробници в тях са изключително богато украсени. Баща ми приживе ми е разказвал за пирамидите на Нури. Той самият се казваше Нури, което в превод от арабски означава "светлина". Убеждаваше ме, че е потомък на нубийски цар и дълго ми разказваше за пирамидите. Това, което за мен беше детска приказка, се оказа нещо изключително внушително. Пирамидите на Нури се намират на запад от река Нил в горната част на Нубия. В тези гробници почиват 21 царе, заедно с 52 царици и първенци. Тахаря, царят на 25-тата династия е първият владетел, за когото е изградена гробница в Нури и това е най-голямата пирамида, построена някога на това място. В Нури са също погребани царица Аманишахкето, цар Сенкаманискен, цар Аспелта и други известни първенци. Местните напълно вярват в проклятието на владетелите и че
техният дух не бива да бъде обезпокояван от чуждоземци


Вътре се допускат само свои. Според местните поверия, ако чужденец напира да влезе в пирамидите изведнъж задухвали страшни пясъчни бури. Пясъкът влиза в очите и в устата, дори понякога любопитните ослепявали.
Пирамидите на Мирое са като едно подредено в пустинята лего. Четиридесет поколения нубийски царе са погребани там. Южното гробище съдържа гробовете на трима царе, Арикакаман, Йесруваман и Калтали, както и на шест царици. В Северното гробище почиват още 30 владетели и шест царици. Техните гробници, изградени под стръмни пирамиди, са били ограбени в древни времена, но запазените рисунки по стените свидетелстват за това, че древните управници са били мумифицирани, покрити с бижута и положени в дървени ковчези.


По-големите гробници все още съдържат останки от оръжия, лъкове, стрели, конни хамути, дървени кутии и мебели, керамика, съдове от цветно стъкло и метални съдове, както и други неща, много от които внасяни от Египет, Гърция и Римската империя. Кралица Бартаре (260-250 пр.н.е.) е последният монарх, погребан в Мирое. С падането на царството на практика Нубия загубила централната си роля в региона.
Въпреки това традицията първенците да се погребват в пирамиди остава. Постепенно обаче нубийците започнали да се влияят и от съседните им народи. За да се стигне до средата на VI век, когато християнството става официална религия в царство Нубия след като император Юстиниан и императрица Теодора пратили мисионери от Египет. Двустранните отношения с Египет постигнали забележително развитие, укрепено от общата християнска вяра. Както Египет, така и Нубия, били вече трайно свързани с Римската империя.


Хармоничните отношения между старите врагове Египет и Нубия обаче просъществували за кратко.
Страната на фараоните сменила вярата в Христа с исляма. Ерата на мамелюците (1250 - 1517 г.) е била решаваща повратна точка в отношенията на Нубия с вече мюсюлмански Египет. Тя води до разпадането на християнската държава в Стара Донгола в 1323 г. и отваря широко вратата на арбските нашественици.



Преди XII-XIV век голяма част от нубийците са християни от Коптската православна църква, но след това стават мюсюлмани. Ислямът започнал да се разпространява с бързо в целия район, а падането на северната държава Макурия под мюсюлманска власт поставя началото на ислямския преход в цял Судан, което постепенно води до изчезването на Нубия.


Вятърът ме погали по лицето, докато все още седях на каменната плоча пред 13-а пирамида. Почистих очите си от пясъка и отново се вгледах във величието на нубийските пирамиди, които бяха накацали насред пустинята като извънземни пришълци. Те са на над две хиляди години - приблизително на толкова е била Хеопсовата пирамида, когато са я видели завоевателите от Нубия. Пристъпихме към джипа. След нас тичаха босите деца на бедуините, които ни пробутваха прашни сувенири. Залязващото слънце ни направи намек да си тръгваме и да оставим на мира духовете да почиват. Потеглихме, а зад гърба ни остана неизчерпаемата история на царството Мерое и древна Нубия, а в джобовете ни дрънкаха червените миниатюрни глинени пирамидки.


Хроника


Осем страшни истории за неканени гости
През 1937 г. група англичани решили да си спретнат купон на пирамидите. Взело да се смрачава, но те продължавали да се веселят в района. Изведнъж на мястото, къде били постлали и седнали, пясъкът започнал бързо да потъва и да ги всмуква. Оцелял само един.
През 1943 г. седем британски военни решили да си направят пикник в една от пирамидите. Тъкмо отворили дисагите и изведнъж се извила такава страшна пясъчна буря, че от тогава никой нищо не знае за тях. Оцелели само кошниците им.
През 1958 г. група чужденци влезли в преддверието на една от пирамидите и решили да попеят веселяшки песни, за да пробват ехото. Всички те онемели. Твърди се, че силно обезпокоили духът на почиващия нубийски цар в гробницата.
През 1967 г. французинът Пиер Ланте решил да си открадне тихомълком една керемидка от пирамидата. Изведнъж ръката му се парализирала и той никога не могъл повече да я помръдне.
През 1974 г. група американци пристигнали от Порт Судан специално да видят прочутите пирамиди. Искали да си направят снимка, като яхнат върха на една от тях. Единият американец обаче се наръгал на остър предмет и загинал на място. Другите получили уникални и невиждани до момента обриви и язви по кожата.
През 1979 г. трима португалци влезли в една от пирамидите заради слухове, че там има много скрито злато. Започнали да копаят, но се натъкнали на гнездо на черни скорпиони, които ги изпохапали.
През 1983 г. група туристи решили да влязат в пирамидите и да си направят снимки. След като излезли, били атакувани от внезапна пясъчна буря. Пясъкът влизал в очите и устата. Оцелели, но някои с повредено зрение.
През 1986 г. двама влюбени италианци решили да се целуват и натискат точно в една от нубийските пирамиди. Ухапала ги змия и на сутринта били намерени прегърнати като Ромео и Жулиета, но вкочанени.


Времето
Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 11:13 · 21.04.2017
Нубийците са ескимоси,които живеят на Северния полюс,,идиот.
Потребител · 20:26 · 19.04.2017
И къдe e Нубиа и кои са Нубиици?
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент