Далеч преди вчерашните избори в Русия никой нямаше съмнение, че победителят в тях ще се казва Владимир Путин. Твърдеше се, че най-голямата интрига на вота ще е избирателната активност. По принцип по цял свят преди всеки избори има голямо политическо говорене. И понеже резултатът в Русия беше предсказуем
аз по-скоро бих го съпоставила с вота в САЩ и Франция, както и с референдума във Великобритания.
Тези три държави, които са олицетворение на западната демокрация, винаги са гарантирали предсказуемост и висока организация и стабилност на изборите. Но резултатите както в САЩ, така и във Франция, бяха неочаквани както за съответните държави, така и за света. Нито Доналд Тръмп, нито Еманюел Макрон бяха сред основните фаворити за президент. Същото се случи и във Великобритания, когато всички коментираха, че референдумът за излизане от ЕС е един формален акт, от който не се очакват изненади. Той обаче поднесе шокираща изненада, тъй като британците гласуваха за напускане на съюза. За разлика от изборите в другите държави, стабилността на очакваните резултати е разликата между Русия и САЩ и Франция.
А в 2018 г., когато
на изпитание са подложени всички възможни правила
по които светът се е движел в политическата област, това може да се приеме като един относително добър знак за някаква стабилност и предсказуемост.
Когато коментираме Русия, винаги ми идва наум думата „енигма". Всички, които коментират какво се случва там, как реагира тази държава в международните отношения, винаги тръгват от една негативна нагласа, която е повече в сферата на поликанстването и превзетата негативна теза, че това е врагът. И ако до 2014 г. се беше постигнал един достатъчен устойчив баланс на възприемане и равнопоставеност на държавите както в регионален, така и в глобален план, то след събитията в Украйна и Близкия Изток, особено в първите месеци на 2018 г., ние наблюдаваме една историческа ескалация. Тя пронизва всички политически изявления с една ярка априори негативна оценка на всичко, което се случва вътре или всичко, което Русия ще направи в международен план.
Това може да бъде обяснено с факта, че устоите на западната демокрация в чисто институционален и политически план търпят много динамични негативни процеси, които поставят на изпитание държавността като присъствие, процес и основа, върху която вече няколко столетия се крепи светът. И в тази посока може да се каже, че
Русия олицетворява тази държавна стабилност докато в други страни все повече и повече
наблюдаваме процеси на разграждане, а не на стабилност
И по тази причина това, което се случва в Русия, има всичките позитиви и негативи на една голяма държава. Факт е, че в страната негативите съществуват, но го има и позитивът по отношение на населението, който се изразява в стабилност и предсказуемост. Социологическо проучване показа, че младото поколение реално е "със" и "за" Путин. Защото от 2000 г. насам се постигнаха едни резултати, които никой не може да елиминира – Русия си възвърна позициите на световна сила, с която се съобразяват, от която се страхуват и която се превръща от един от основните сегменти на съвременните процеси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
