Оланд иска правителство на еврозоната (ОБЗОР)

Оланд иска правителство на еврозоната (ОБЗОР) | StandartNews.com

След гръцката криза френският президент настоява за бюджет и парламент на страните с обща валута

След драматичните събития от миналата седмица, когато Гърция бе на път да излезе от еврозоната, френският президент Франсоа Оланд призова страните с обща валута да имат свое правителство, парламент и бюджет. В програмна статия във вестник "Журнал дьо диманш" той обяви, че Франция е готова да поеме инициативата и да се присъедини към авангарда на икономическата и политическата консолидация на еврото.

"Тази седмица зоната на еврото съумя да потвърди единството си чрез Гърция и до голяма степен това се дължи на качеството на френско-германските отношения. Европейския дух взе връх", заяви президентът. Той обаче смята, че страните от ЕС не трябва да реагират при проблеми само в пожарен порядък. В тази връзка президентът се изказа за връщане към идеите на известния френски политик Жак Делор, който оглавяваше ЕК през 1985-1995 година и бе един от архитектите на съвременна европейска конституция, включително на валутния евросъюз. "Повече не може да тъпчем на едно място. Аз предложих да се върнем към идеята на Жак Делор за правителство на еврозоната и към това да се добавят собствен бюджет, а също парламент, за да се осигури демократичен контрол", пише Оланд. Той е убеден, че такива мерки ще позволят на Европа да преодолее сегашната системна криза и да придобие нова привлекателност сред другите народи. В отговор на статията Жак Делор отбеляза, че смята за необходимо пълно преразглеждане на съществуващия икономически модел, който според него "не е годен вече за управление". "Не може така да се продължава. Необходимо е да се заложат нови основи на икономическия и валутен съюз. В сегашната ситуацията ние успяхме да избегнем най-лошото, но Европа престана да бъде морален ориентир", коментира Делор.

Меркел склонна на облекчаване на гръцкия дълг

Германският канцлер Ангела Меркел отново изключи вероятността за опрощаване на гръцкия дълг, намеквайки обаче, че Германия е готова да прояви гъвкавост при изплащането на дължимите суми, предадоха Ройтерс. "Класическа подстрижка на 30-40 процента от дълга е невъзможна в един валутен съюз", каза Меркел в предаване на телевизия А Ер Де, което се очакваше да бъде излъчено вчера. На Гърция по-рано бяха предоставени по-благоприятни лихви, удължаване на срокове и други облекчения и "отново можем да говорим за нещо такова", допълни Меркел. Подобни мерки обаче могат да бъдат обсъждани едва след успешното разработване на детайлите по спасителната програма за Гърция, заяви тя. Междувременно вицеканцлерът Зигмар Габриел разкритикува финансовия министър Волфганг Шойбле, който публично говори за излизане на Гърция от еврозоната. Пред телевизия ZDF Габриел подчерта, че не e разумно да се представя въпросът за излизането на Гърция от еврозоната като предложение на Германия. В същото време обаче проучване показа, че почти половината германци са против оставането на Гърция в еврозоната. 56% от запитаните са заявили, че считат плана за споразумение с Гърция за лош, а над една пета го намират за "много лош".

Банките в Гърция отварят днес, бизнесът буксува

Банките в Гърция, които са затворени от три седмици, ще бъдат отворени от днес. Ограниченията за теглене на пари леко ще бъдат смекчени, като вложителите ще могат да теглят до 420 евро на седмица, ако тази сума не е била теглена в рамките на предишната седмица. Запазва се обаче валидният досега лимит от 60 евро на ден, съобщават местни медии. В същото време обаче дълговата криза удари различни сектори на икономиката.

Гръцките издатели са отчаяни, тъй като пазарът на книги се е свил, а издателските услуги са паднали главоломно, пише в. "Вима". От Съюза на гръцките книгоиздатели алармират, че книжарниците в момента са намалили оборота си и този спад започва от 50 на сто, а в някои случаи достига и до 80 на сто. Много издателства са пуснали работещите в принудителен отпуск. Кризата засегна и погребалните агенции, които се мъчат да се справят с банковите рестрикции, които ограничават тегленето на пари в брой до 60 евро на ден, а дори най-скромната погребална служба в Гърция струва над 15 пъти повече. "За да започнем една погребална церемония, ни трябват 800-1000 евро, но хората ни дават 50, 70 или дори 20 евро и ни казват, че това е всичко, което имат", коментират от бранша.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай