Мечтата ми е да карам сърф на Хавай, твърди бащата и треньор на водещата ни сноубордистка
Виктор Жеков е един от хората въвели сноуборда в България. Той е бивш състезател, а повече от 10 години е треньор на дъщеря си Александра Жекова. След финала в ПьонгЧанг Виктор бе сред хората получили най-много поздравления за успеха на дъщеря си.
- Виктор, как се чувствате след втория пореден олимпийски финал на Сани?
- Да си направил два финала на олимпиада в живота и кариерата си е направо страхотно постижение. Много се радвам, че го постигнахме. От там нататъка в този спорт, който практикуваме всичок беше възможно. Той е контактен. Има трафик и какво виждате всичко може да се случи. Щастлив съм наистина, че стигнахме до голям финал и много се радвах. От там насетне каквото Господ реши, това се случва.
- Какво си помислихте след четвъртфинала в който Сани спечели убедително пред Ева Самкова?
- През цялото време това което си мислих бяха първо съветите които бях дал на Сани и бяха много правилни. Второто бе как ще ми стигне времето да мога да й поддържам дъската в оптимално работно състояние през цялото време. Също така си мислех и как да мина тези отсечки, които трябваше да изтичвам горе, защото бяха на много стръмно. Само това ми беше в главата и нищо друго. Честно ви казвам. Фокусът ми бе върху това да си свърша професионално работата през цялото време.
- Отстрани изглеждаше през цялото време, че дъската на Сани вървеше много добре.
- Да. Бога ми. Двете дъски които бях подготвил бяха супер. Бяха две защото условията през деня рязко се променяха. И за това съм много щастлив, защото това ми е работата и ако не си я бях свършил щях да съм страшно разочарован и много щеше да ме гризе съвестта.
- Какво коства на семейство Жекови този втори пореден финал на олимпиада?
- Аз тези неща не ги калкулирам, какво ми коства (смее се). Живея живота по един особен начин. Гледам всеки ден да направя максимума, който мога да направя в него. Просто аз живея с това. През цялото време съм го правил с много голяма мотивация. Гонил съм винаги абсолтния максимум. Може би за това ни се получават нещата, защото човек винаги трябва да гони максимума. Бил съм много мотивиран. Имал съм и страхотни разочарования разбира се, защото е имало много удари под кръста. От къде ли не. Ние сме много малък екип и разполагаме с много малък ресурс и въобще не може да имат това което имат конкурентите ни и ние това много добре го знаем. И когато направим едни такива малки победки ние много им се радваме и те са ни много ценни. Не знам какво коства това. Малко съм се сбръчкал (смее се).
- В този ред на мисли да очакваме това ли ви да ви държи буден и да очакваме ли още една олимпиада?
- Това наистина ме държи буден. Държи ме деен, работоспособен. Мога да работя на пълна газ и съм страхотно мотивиран. Оказва се, че човек може да работи и по 12 и 15 часа без да яде и без да спи, и не пада. Това е нещо положително. Просто тази мотивация те движи напред.
- Сани каза, че е платила и лична цена за оставането си след Сочи за Пьонгчанг. Вие сте нейн баща, а от друга страна трябва постоянно да и давате газ като треньор.
- Най-вероятно на мен не ми е лесно до толкова до колкото аз виждам как другите треньори нехаят общо взето какво се случва със състезателите им, защото си имат много. В общи линии един да се контузи идват няколко на неговото място. Много няма емоции. Докато при мен колкото и да съм устойчив психически, просто живота ме е научил на това, когато има гадни трасета, които не работят, когато падания вследствие на това или контузии ми е много мъчно и страдам. Това е трудността. Също така страдам, когато давам съвети които работят и поради това, че Александра ми е дъщеря и тя може да си позволи да каже Абе я си гледай работата и да не ги спазва. Докато в един друг вариант това не би било възможно, защото този състезател изчезва моментално. Когато има такава фамилност в отбора това е недостатъка, че може да има някакви забежки от йерархията и дисциплината.
- И Не от Сани да се приема за положително?
- Да кажем да (смее се).
- Какви са ви намеренията за бъдещето?
- До този момент въобще не сме дискутирали нищо друго освен подготовтката си за това състезание. И тя да стане по най-добрия начин. Целият ни фокус беше върху това. Темата какво ще правим след това въобще не е повдигана. Нямам никаква представа. Александра е голям човек. Аз съм възпитан така и тя също, че един ден човек като навърши 18 години той трябва да взима решения и да си гони задачите, и да си ги отстоява. Каквото тя реши това правим. Аз съм насреща безкомпромисно. Докато мога ще помагам. Ако има нужда от мен. Сега трябва да разглобя всички дъски и материали и всичко което нося трябва да бъде събрано така както когато дойдохме.
- Утре сутрин за какво ще мечтаеш?
- От време на време си мечтая за едно пътуваме до Хавай и със сърфа да карам вълните на Холкипа.
- А не си ли мечтаеш за едно професионално сноуборд трасе в България?
- Това не е мечта, а необходимост хора. Ако България иска да имаме спорт на високо ниво то няма как да стане без да има тренировъчни полигони за децата които идват след нас. Ние сме запалили много деца по сноуборда, а сред тях има много талантливи, които трябва да има къде да се развият, за да постигнат повече от това което ние сме постигнали. За да го направят ида ползват нашите познания и способности им трябва нещо на което да тренират. Да има ето такива утъпкани писти каквито са тук в ПьонгЧанг. У нас трябва да има сноупаркове. Тренировъчни полигони. Тове е необходимост, а не мечта. Тези хора на които им плащат да правят спорт трябва да мислят за това. Аз не мога да го направя това нещо. Мога да помогна то да бъде направено по най-добрия начин.
- Как се получава така, че без шанца в България Влади Зографски става 14-и на олимпиада, а Сани на две олимпиади е на финал пак без полигон за сноуборд?
- Директно отговарям. Абсолютно ненормална работа. Това всичко което се постига се креми на някакъв див ентусиазъм и невероятно отдаване, и милиарди компромиси от страна на някакви хора, които го правят това нещо, и хората които са свързани с тях. Давам пример. Тук вместо да съм с трима треньори с моите познания, както са всички останали отбори на олимпиадата, защото това трасе има 4 важни позиции и на всяка трябва да има специалист, за да подава данни към състезателя, аз какво имам?. Едно момиче, което е физиотерапевт и съм научил преди 2 години да кара ски и съм го научил горе долу какво да казва. Имам жена ми, която живее покрай мен ие научила доста. Това е моя екип с който работим. А аз съм и ваксмайстор на олимпиадата, а и да правиш всички останали неща е адски, адски трудно. Ето тази гора отгоре, която я виждате съм я обходил цялата, за да мога да си намера позиция от където да мога да снимам без да ме гонят стюардите по трасето, защото минаването от тук и там е забранено. Правим разни фокуси, да се случат нещата.
- За това сте Виктор Жеков.
- Благодаря!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
