Трябва да се следи информацията в киберпространството, съветва Алън Бързин
„При граничния контрол вече не може да разчитаме само на защита на границата на конкретната държава, той трябва да бъде обвързан с много международни партньори. Тези транснационални мрежи за сътрудничество трябва да съдействат при движението на стоки и хора от възможно най-отдалечената точка, много по-далече от границата на държавата, в която трябва да пристигнат тези потоци". Това каза помощник-секретарят по вътрешна сигурност на САЩ Алън Бързин на дискусия със студенти от Американския университет в Благоевград. Събитието под надслов „Началото и краят на границите" бе открито от зам.-ректора по академичните въпроси на АУБГ - Емилия Занкина.
Алън Бързин запозна студентите с развитието на границите в исторически план, след което представи своите виждания и стъпките, които прави Департаментът по вътрешна сигурност, за да гарантира сигурен граничен контрол. „Границите не просто очертават територията на една нация; за да осигурим защита, ние трябва да вземем предвид потоците. Границите не са само линии, те са и потоци", каза още той. Според него освен потока от хора и стоки, държавите трябва да вземат предвид и информацията, която се придвижва в киберпространството. Управлението на киберпространството е изключително комплексно и все още се работи в посока осигуряване на защита и безопасност. „Вие сте хората, които трябва да работят за създаването на протоколи, във ваши ръце е създаването на правила, които да регулират движението на информационни електрони", обърна се той към студентите на Американския университет в България.
Държавите вече възприемат по различен начин границите –в ерата на глобализацията те все повече се преливат и са многомерни. Те са последната точка на защита, а не първата, когато става въпрос за защита на националната сигурност. Държавите трябва да работят за сигурността от възможно най-отдалечената точка, тъй като на самата граница вече може да бъде твърде късно. Вътрешната защита не може да се случи в границите на държавата, които я обграждат, тя трябва да бъде транснационална. В повечето държави на всеки пункт има по трима директора, които отговарят за различните потоци – хора, стоки и селско стопанство. „В САЩ след атентатите на 11.09.2001 г. всички тези звена бяха обединени под една шапка – Департамент за вътрешна сигурност," разказа той за промените, които са настъпили в граничния контрол на САЩ след терористичните атаки. Това осигурява по-добра координация, намалява бюрокрацията и позволява изграждането на партньорски взаимоотношения с други страни. „Ние вече трябва да изграждаме мрежови организации, а не такива, които имат линейна структура. Докато не изградим мрежа, не можем да бъдем ефективни", добави той.
Преди време се смяташе, че търговията и сигурността са взаимоизключващи се. Времето доказа, че този поглед не е верен, всъщност те са част от сходни процеси. Например, след 11/09/ САЩ засили мерките за сигурност, всичко беше под много строг контрол. Това силно затрудни и забави търговията и потока на стоки, тъй като е много трудно да намериш игла в купа сено. Според Бързин, най-ефективният начин е „да направиш купата сено по-малка". „Това изисква предварително сегментиране, разделянето на потоците на такива, които във времето са доказали, че са сигурни, и на втора група – които са рискови. Така държавата концентрира усилия върху високорисковите потоци, което ни позволява да се справим със ситуацията с наличните ресурси", подчерта специалистът. Сегментирането става чрез използването на Big Data, което позволява да се идентифицират модели на поведение и по този начин да се отсеят високорисковите потоци. В заключение, Алън Бързин каза, че осигуряването на сигурен пограничен режим може да се осъществи чрез споделянето на данни между службите, оценка на опасностите и управление на риска.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
