Уроците за тоталитаризма са имунизация срещу него

Уроците за тоталитаризма са имунизация срещу него | StandartNews.com

Професор Тодор Танев беше образователен министър във втория кабинет на Бойко Борисов в периода от 7 ноември 2014 до 3 февруари 2016 г. Пред "Стандарт" той коментира новите учебни програми за 10 клас. По история в тях е включен периода на комунистическия режим в България след 1944 г., което породи спорове защо пък не се говори за антифашистката съпротива. В програмата по литература пък са включени 14 български автори, които ще се изучават за 54 часа.

- Господин Танев, как ще коментирате новите учебни програми за 10 клас, предизвикали толкова дебати дали има политизиране ?
- Имам представа от новите учебни програми, тъй като по различни линии аз продължавам да работя в системата на образованието и в министерството. Виждате,че проф. Сергей Игнатов и аз сме тези мохикани от предишните министри, които сме от системата и затова докрай ще продължим да говорим за образованието. Така че знам да какво става дума. Първо, основно правило е да не се политизира образованието. В България това означава да не се използва от партиите. Всяко намесване в учебни програми на сегашните партии, които виждат до края на мандатите си, но се опитват да формират бъдещото поколение, което ще бъде активно след 10-15 години, е нелогично или поне себично. Така че аз съм против политизирането на дебата за учебните програми. Второ, много е сигурно, че за още нови събития, които десетилетия ще парят, никога не може да се намери консенсус. Това обаче, което може да се постигне, е съгласие. Да не търсим консенсус, но да търсим съгласие, което предполага използването на спокоен и трезв подход. Тук експертността не е единственият критерий. Роля имат безспорно и тези, които имат самосъзнанието за будители на нацията - член-кореспонденти на БАН, писатели, успели в чужбина българи. Искам да разбера какво мислят като теза. Всичко друго би било талибанство. Трето, министерството на образованието най-малко е отговорно пряко за съдържанието на учебните програми. Много е лесно за хората, които някога са вярвали, че земята е плоска, че министъръг и ведомството са отговорни. Даже учебниците не се пишат от министерството, а от авторски колективи и се оглеждат от учителите. Министърът на образованието не създава програми, а ги одобрява накрая. Така че трябва да загърбим първичния разрушителен инстинкт да сочим най-лесния за обвинение, а да видим зад дървото гората. Много са причините, които са довели до това, което се случва. И той за съжаление се крие в някои от нашите лидери, ако погледнем назад във времето, както и друг вид лидери, които са често и парламентарно представени. Същите добре се прикриват зад сянката на министерството.

- Понятия като комунизъм, Народен съд, приватизация, терор и ислямизация влизат в новите учебни програма. Възможен ли е по-нетрадиционен прочит на историята?
- Различният прочит е, както преди малко казах, неминуем, когато става дума за парещи събития. Даже за събития от времето на Златния век също не сме абсолютно сигурни в интерпретациите. Азбучна истина е, че историята по принцип лежи върху интерпретации. Но нека това да не ни плаши. Важното е ,че тези интерпретации трябва да служат на бъдещето. Това е основното. Не говорим за историята, а за образователния предмет "история". С интерпретация на миналото не може да се прави бъдеще и това е много лош материал. Може да се прави бъдеще с възпитателната част от интерпретациите на миналото. Ето защо според мен първо, абсолютно задължително и не може да се оспорва необходимостта от изучаване на тоталитарния период в България. Не е вярно, че той още не е история. Той е много история. В днешното бързо движещо се време- още повече. Да вземем литературата, архитектурата, изкуствата, технологиите, икономиката, армията и сигурността. Всичко е различно. Безвъзвратно е потънало назад, следователно е история. Непознаването на собствената история не може да бъде обяснено с разумни аргументи. Не можеш да обясниш на арменци, на германци ,на евреи, че не трябва да знаят за събитията 70 или 100 години назад. това е абсурд. Не може да имам студенти и то в Софийския университет, половината от които не знаят нищо за този период на тоталитарна България.

- Нима родителите не са говорили с тях по този въпрос?
- Родителите ходят на работа и не ги интересува тях самите този прочит на близката история. Това отговорно може да бъде потвърдено от мои колеги. Ходя и в някои от другите висши училища, положението съвсем не е по-добре, а по-зле. Имам предвид, че тези, които саботират изучаването на близката политическа история с оглед преодоляването на нейните отрицателни моменти в бъдеще, са двойни престъпници. Първото престъпление е, че в тяхната собствена лична история са успели да се възползват на щиковете на чужда армия от нещо, а след това втори път вършат престъпление като искат това да бъде скрито. Крият го защото не са убедени, че то е правилно. Сега казват на младите хора, че за разлика от времето на соца, хладилниците на много българи не били пълни. Но хладилникът може да е пълен и в затвора. Въпросът е като отидеш като гражданин, а не като ядяща твар, на избори дали има само една партия и тя е обявена за най-правилната и единствената. А ти самият нямаш никакво друго право, освен да повтаряш и да се самоцензурираш.
Е, как тези времена да се представят като нещо, което няма какво да се изучава. Вкарването на този период от историята ни в учебните програми е една имунизация срещу връщането на тоталитаризма в бъдеще.
В противен случай България рискува да се забави в своето европейско цивилизационно развитие. А може би тези хора точно това целят - да нямаме собствено европейско развитие. Няма да стане. Виждаме го по резултатите от парламентарните избори.

- И един по-конкретен въпрос, въпреки че той вече е решен. Според вас - „Осъдени души" или „Тютюн" трябва да изучават десетокласниците?
- Не знам какви са доводите на експертите в тази област, но като имам предвид, че образованието е сравнително консервативна система и в нея има улегнали във времето формули за успех и че става дума за безспорни с качеството си произведения, трябва да има множество нови аргументи, които да мотивират промяната. Като неспециалист мога да кажа, че "Тютюн" в голяма степен е роман, обвързан с европейската българска история. Докато "Осъдени души" е роман за общи цивилизационни послания, които могат да ни засегнат. Така че моето сърце си остава на страната на "Тютюн", дори и на цензурирания му вариант, който ние сме учили, както и на другия вариант, който след това излезе. Между тях по отношение на историята няма блъфове, няма грешки. Това е литература от най-високо естество.

- Уседналостта е като че ли решаващ фактор в новите правила за прием от тази година в първи клас. Според вас, доколко справедливо е това за София?
- В известна степен е по-справедливо от някои други съпътстващи техники или мотиви. Донякъде. Нито един от тези мотиви не е напълно сам по себе си справедлив. Ако някой живее срещу училището, но не може да си прати в него детето представлява по-голяма несправедливост, отколкото останалите аргументи на тези,които в момента са изключително шумни. Не е въпросът да се противопоставят едни родители на други, една уседналост срещу друга биография. Въпросът е в организацията на учебния процес, в ефективността на всичко, което се върши. В София има десетина училищни сгради, които пустеят, а в същото време в други райони точно обратното се случва- няма място. Ето защо мисля ,че трябва добре да чуем липсващия глас на тези, които мълчат в момента. Те всъщност крещят с това, че не са си свършили работата, за което получават не само от нашия джоб своите заплати, а получават и властта, с която разполагат, както намерят за добре.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай