Три седмици избирахме учениците за XIIA

Три седмици избирахме учениците за XIIA | StandartNews.com

По екраните на България вече е дългоочакваният най-вече от тийнейджърите филм "XIIА", замислен и осъществен в най-добрите традиции на тематичното кино. Режисьорът Магдалена Ралчева умело, артистично и задушевно е превърнала чудесния сценарий на Николай Колев в темпераментно и емоционално зрелище. Неслучайно "XIIA" провокира огромен интерес на международния кинофестивал "Златната липа" в Стара Загора, на работна прожекция в Кан и на седмицата на родното седмо изкуство в Рим.

Магдалена Ралчева е категорична - отношенията между учениците, учителите и родителите са гореща тема, вечно актуална, една от най-интересните за интерпретиране в световната екранна индустрия. Посланието на Ралчева е недвусмислено: „Да обичаме нашите деца, да ги разбираме, за да бъдат те достатъчно силни и устойчиви, за да се справят с живота си. За да се противопоставят на ескалиращата през последните 20 години агресия".

В главната роля е Радина Кърджилова, която спечели оспорван кастинг в конкуренция с още 20 актриси. Тя е преподавателка по литература и класна, която трябва да се справи с характера и глезотиите на своя клас абитуриенти. Като нейни "ученици" се изявяват дебютиращите Анелия Мангърова, Велислава Костадинова, Калоян Минев, Деян Георгиев.

Пред камерите са още Мария Каварджикова, Дарин Ангелов, Елена Бойчева, Василена Атанасова.

- Госпожо Ралчева, с какво ви впечатли историята на Николай Колев на първо четене?
- С това, че е добре разказана - прочетох я на един дъх. Диалогът е много естествен и жив - всеки от героите носи своя характер, свой сюжет. Това е класически сценарий за тийнейджърски филм, конструиран правилно и без изненади, с отличното познаване на психиката и сленга на учениците. За мен ценното е, че зад привидната лекота на действието и забавния диалог се крият ранимостта и чувствителността на героите, техните несбъднати мечти и очаквания. Другото, което намирам за много важно в историята, е нейната универсалност. Защото българското кино през последните 30 години забрави учениците и им обърна гръб. С това си обяснявам тяхното желание и нетърпение да гледат "XIIА" и искрено се радвам, че застанах зад създаването на този филм.

- Кастингът ви сред учениците е страхотен – как избрахте толкова атрактивни млади хора?
- Беше много важно за филма да се намерят възможно най-добрите и подходящи лица - но не просто някой, който да маркира около главните герои. Желанието ми беше да създадем един истински клас с обичайните персонажи в него. Но много исках между тях да има спойка, да се чувстват добре заедно, да говорят на един език помежду си. Не ми се мислеше как ще се случи това, но в крайна сметка успяхме, благодрение на усърдната работа на Ирина Коцева и нейната агенция Twenty four. Те бяха извикали на кастинга 300 души на възраст между 17 и 22 години. Аз, Ирина и сценаристът Николай Колев в продължение на три седмици избирахме учениците за XIIA. Сред тях, освен студенти в НАТФИЗ, има професионална танцьорка, барман, футболист, студент от Консерваторията, студентка по фармация, ученици... Бях приятно изненадана от тях, защото освен всичко, което исках – подходящата за целта визия и поведение пред камера, те се оказаха много точни и отговорни. За да сработи класът, му трябваше време - затова още в началото казах на продуцента Дейвид Варод, че на всяка цена трябва да предвидим време за репетиции. Мисля, че тъкмо това време даде на всички тях, а и на мен самата възможност да свикнем един с друг. Беше от изключителна полза за атмосферата във филма.

- Разкажете ни интересни моменти от снимачната площадка?
- Снимахме един от най-драматичните епизоди във филма. И както понякога се случва, един от актьорите, който е студент в НАТФИЗ, блокира - не ми харесваше играта му и правихме дубъл след дубъл, времето напредваше, а заедно с него растеше и напрежението. И прецених, че за всеобщо добро е да обявя почивка. Тогава до мен се доближи мъж от снимачната група с голям опит и каза: "Така се получава, защото театърът съсипва киното". Много се смяхме, а после, след почивката, заснехме благополучно сцената.

- Каква, според вас, е истината за случващото се в българските училища - все по-западащата грамотност, все по-намаляващия интерес у децата и у тийнейджърите към това, което им преподават в клас, все по-сложните отношения между ученици и учители, между родители и учители?
- Нещата са комлексни, аз не съм експерт. Но като майка съм съпричастна с всичко, което се случва в българското училище. Със сигурност системата на преподаване е остаряла. Необходими са иновативни методи, които да задържат вниманието на учениците. Учебниците трябва да се пишат на съобразен с възрастта им език. Статистиката за децата, които бягат от училище, показва, че най-голям процент от тях се страхуват от провал на изпит или тест. И много по-малък процент са тези, които се притесняват от агресията. И тук идва ролята на учителя. Мисля, че е крайно време в нашето общество тази професия да бъде издигната на пиедистал. Да се избират най-образованите и добре поготвени кадри, които да учат нашите деца. А възнаграждението им да бъде достатъчно високо, а не да получават по-малко от продавачка в магазин. Връзката родител-учител е изключително важна. Когато родителите истински се вълнуват от това как детето им се справя в училище, те намират всякакъв начин да поддържат контакт с учителите. И това, повярвайте ми, се отразява много благотворно върху детето. Обратното усложнява отношенията в този триъгълник.

- Какво е най-милото, което си спомняте от вашите ученически години?
- Моите ученически години бяха по времето на Кореком и редките екскурзии в Източна Европа. Бях в края на първи клас, когато майката на една съученичка – майстор на кукли в старозагорския куклен театър, се върна от турне в ГДР и донесе на целия клас подвързии за тетрадки: много красиви, цветни, с изображенията на известни анимационни герои. Моята беше с патока Доналд и бях неизказано щастлива, а заедно със съучниците ми се почувствахме много специални. Спомням си отлично фигурите и цветовете - и това, че дълго си я пазех.

- Давате ли съвети на децата си?
- Моето мнение е, че децата се нуждаят не точно от съвети, а от напътствия - самите те ги очакват от нас. А ние сме длъжни да им ги дадем, защото това е част от тяхното израстване, част от авторитета на родителя. Моя приятелка с пораснали деца обича да казва: "Давам съвет само, когато ми го поискат". И си мисля, че след още няколко години аз също ще повтарям тази фраза.

- Докъде, според вас, стигна българското кино по пътя към качеството и възраждането на най- добрите традиции от златното време на родното ни седмо изкуство?
- Безспорно истинското изкуство е в авторското кино. Но както всички знаем, киното е изкуство на народа и нашите зрители имат потребност и от различни български ленти - а това включва не само продукции за фестивали. Хубаво е, че през последните две години се появи тенденция да се снима и жанрово кино. Най-сетне се направиха и исторически ленти, които винаги са се радвали на по-голям интерес от останалите. А тази есен ще излязат много силни и интересни заглавия. В предстоящото 35-то издание на най- престижния фестивал за българско кино "Златна роза" в конкурса ще се състезават 16 български ленти, а сред тях е включен и "XIIA". Подобна бойка означава очаквания и нови надежди. Сещам се за думите на Кончаловски "Изкуството не може да се развива без почва, все някъде трябва да бъдат скрити корените". Вярвам в приемствеността на поколенията, макар и неосъзнато, дори с носталгията по българските филми, които са ни карали да се смеем или плачем. Ние се движим напред - и макар да използваме различни изразни средства и да имаме различни вкусове, създаваме своите филми с частици от наслоените ни в годините културни пластове кино.

- Продължават да се чуват приказки, че държавните субсидии се раздават между приятелски кръгове.... Вашето мнение?
- Темата за държавното субсидиране в българското кино от години наред е може би най-щекотливата и дискутирана в нашата гилдия. Въпреки това, по този въпрос не се прави нищо по-различно - освен да се констатира и да се дават препоръки. Това, което, уви, и аз трябва да направя. Крайно време е Законът за кино да се промени, защото той финансира малко на брой филми с огромни бюджети. Тъжно и жалко е, че от 70 души участници в конкурса за финансиране на филмови проекти, държавна субидия получават двама. И после какво се случва с тези филми? Понякога някои от тях дори не достигат до зрителите, които като данъкоплатци всъщност са ги финансирали. Нека да се отпускат по-малко средства, но за повече филми - за така наречените нискобюджетни ленти. Филмът на Стефан Командарев "Посоки" имаше такава субсидия. И това е показателно - когато имаш идеи и талант, може се прави стойностно кино. Вярвам, че това е по-реалният и по-добър път за всички нас. Както вярвам, че спешно трябва да се смени начина на избор на художествените комисии, които оценяват проектите. Иначе се въртим в един непробиваем, омагьосан кръг.

- Кои са най-интересните филми, които гледахте напоследък?
- Ако трябва да бъда честна, през последните два месеца умишлено не гледах никакви филми, дори избягвах и телевизия. Отдадох се на любимите си книги, но преди няколко дни изгледах последния филм на Стивън Содърбърг "Късметът на Логан". И искрено се забавлявах на невероятното му чувство хумор и на фантастичния кастинг. Никога не съм си представяла актьорът на Джим Джармуш от филма "Патерсън" Адам Драйвър до Чанинг Тейтъм, но се е получило много добре.

- Над какво работите в момента?

- Работя върху два проекта за игрални филми, единият от които е напълно готов. Ще направя всичко възможно да го реализирам. Съвсем скоро започвам и подготовката за 6-тото издание на фестивала за ново европейско кино "Златната липа".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай