Топдиригентът Илия Михайлов: Оперните звезди вече приличат на супермодели

Не че е лошо – само да не пропуснем някои талант, който не е фотогеничен, казва музикалният директор на световноизвестния хор "Големите български гласове"

Топдиригентът Илия Михайлов: Оперните звезди вече приличат на супермодели | StandartNews.com

Илия Михайлов е хоров и оркестров диригент с дипломи от Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон и Лозанската консерватория. Специализира в Нюйоркския университет и Женевската консерватория. Възпитаник на академик Васил Казанджиев, Росен Миланов и Мишел Корбо. От 2011-а до 2015-а е диригент в Софийската филхармония на хоровата капела ,,Светослав Обретенов". От 1999-а е музикален директор на ,,Големите български гласове", с които реализира проекти и гастроли по целия свят.

 

Принцеса Клер Жибон дьо Боасанж, полските принцеси Соня и Сара Понятовски, топ моделът Ирене Салвадор - жена на Давид Ротшилд, граф Еманюел дьо Мортемар, граф Жил дьо Назил, наследниците на модните гиганти Ален Картие и Андриан де Лакоста, монсеньор Франциско Фоло – представителят на Ватикана в ЮНЕСКО, Катрин Лалюмиер - генерален секретар на Съвета на Европа (1989-1994), Фабиян Еделстам – художник и известен колекционер на изкуство, продуценти, кинорежисьори и композитори са в дългия списък на именити гости, неотдавна удостоили с овациите си респектиращия концерт на „Големите български гласове" в посолството ни в Париж. Патрик Бесон, един от най-влиятелните журналисти от списание Le Point, пише ласкав материал за нашите музиканти.

„Каймакът" на Европа се събра, за да чуе как звучат българската православна музика и фолклорът ни. Повечето от аристократичните меломани не знаеха много за страната ни. Бяха дошли на концерта без предразсъдъци – съвсем "на чисто". И останаха изумени от брилянтните изпълнения - 14 женски и 4 мъжки вокала ги поразиха със силата, чистотата на тоновете и кристалния звук, извиращ от дълбините на българската църковна и фолклорна традиция. Гостите ни бяха хора, видели всичко красиво по света. Успяхме да ги изненадаме приятно. Надхвърлихме техните високи критерии за естетика. Турнето беше голям и успешен тест за нас", споделя диригентът Илия Михайлов. Организаторът на събитието Венета Гълъбова внася изключителен стил и превръща концерта в тържество от най-висока класа. Всъщност "Големите български гласове" са на триумфално турне във Франция по покана на Парижкия университет 8 в Сен Дени. Подготовката за грандиозните представления отнема повече от шест месеца. Около 100 певци от Франция са привлечени в програмата. Съвместно с българите те изумяват неподготвената публика. В Парижкия университет в Сен Дени прочутата Юлия Кръстева - психоаналитик, лингвист, семиотик, философ – делеше професорския стол по семиология с вече покойните титани Умберто Еко и Цветан Тодоров.

Едно от следващите топ събития на "Големите български гласове" в родината е през есента - те ще звучат в уникалния им проект, съчетание между фолклор, нямо кино и джаз на Киноманията и Седмицата на френското седмо изкуство във Варна.
"Стандарт" разговаря с господата от Българското музикално сдружение – неговия председател Стефан Гълъбов, зам. председателя д-р Витан Влахов и артистичния директор Илия Михайлов. Почетен председател е Васил Казанджиев.

- Има ли промяна в отношението по света към българските артисти - как ви посрещаха, примерно, преди 10 години, как ви посрещат сега?
Илия Михайлов: Да, мисля, че има известна промяна в начина, по който ни възприемат сега – в сравнение с преди 15–20 години. Аз съм диригент на хора от 1999-а, но имам спомените на моя баща, Здравко Михайлов, който създаде "Големите български гласове". Разбира се, аз съм присъствал на много негови концерти. През 90-те години беше достатъчно просто да се появим на сцената – успехът беше неминуем. Всичко работеше на база "екзотика". В повечето случаи публиката никога не беше чувала български гласове – дори не беше виждала българи. Нямаше интернет. Малко хора познаваха дисковете ни и слушателите възприемаха музиката директно - без предубеждения и предварителна информация. 45 години Желязната завеса беше най-добрият ни пи ар. Сега, естествено, е друго. Хората имат огромен достъп до информация. В мрежата може да намериш всякакви изпълнения на български състави и певци – добри и не толкова добри. България рядко е в новините с нещо позитивно. Член е на Европейския съюз, но за съжаление често става ясно, че имиджът ни не е толкова положителен, колкото би ни се искало.

Масовият западноевропеец ни познава с киселото мляко и ромите

които са навсякъде и се възползват от местната социална система - просят, занимават се с проституция, организират дребни банди, които винаги влизат в новините. Масовият западноевропеец не знае много за България. Малко са култивираните, които са чели мита за Орфей или са чували за Кристо, Соня Йончева, Юлия Кръстева или за покойния Цветан Тодоров. Тъй че на нас се падат дългът и честта да представим България и културата ни. Ние сме посланици. Не може просто да си изпеем песните. Трябва да убедим западняците, че и ние сме от много стара християнска държава, която има изключителна многовековна култура и собствен богослужебен език 300 години преди французите и 400 преди англичаните. Че имаме собствена музикална традиция. Че музикално интерпретациите ни не отстъпват на най– добрите образци от Запада. Че като артистична индентичност и изразителност сме нация, която има своето място на Европейската карта.

- Заради всичко това ли направихте Българското музикално сдружение?
Илия Михайлов: Неговата роля е важна - то осъществява контактите и реализира проектите като равностоен партньор с много престижни институции. Последното ни гостуване в Париж беше по покана на Сорбоната – университетът, основан през 1170 година. За нас беше чест да партнираме и да бъдем припознати от подобна институция.

- Трябва ли човек да е върл патриот, за да участва в сдружение като вашето?
Стефан Гълъбов: Разбира се, че не. Човек не само не трябва да е върл патриот, но въобще не е необходимо и да е сънародник. Ние от Българското музикално сдружение смятаме, че истинското изкуство не познава граници, националности, раси или политически системи. Стойностната музика има собствен език, който не може да бъде обяснен - може само да бъде почувстван със сърцето и душата. Говорим за всеки индивид - дорасъл ли е той, за да оцени безценния дар на цивилизацията. И дали иска да бъде полезен и въвлечен в процеса на неговото случване. Всеки, който има желание, може да помогне на българската музика, като подкрепи дейностите и проектите на БМС. Ние сме се доказали през 12-те години от създаването на формацията. През това време сме осъществили партньорство с престижни международни и национални институции - Би Би Си, френската телевизия Мецо, Харвардския и Парижския университети, музикални фестивали в цяла Европа, правили сме концерти от Москва до Монреал. Давали сме и стипендии на млади артисти, подкрепяли сме издаването на компактдискове и книги. Българските фирми и компании, ценящи културата, могат да получат данъчни облекчения по закона за меценатството, ако ни подкрепят. Могат да видят плодовете от дарението си, изразени в нещо конкретно - концерт, турне, мултимедиен проект. Но, разбира се, не е нужно човек непременно да е бизнесмен, за да подкрепи БМС. Понякога стигат и идеи, организационни умения или контакти. Наскоро известният шведски художник Фабиян Еделстам, който живее в Париж е и голям колекционер на българско изкуство, дари своя картина - използвахме я за обложка на наш компактдиск. Ще я продадем на търг догодина, когато той ще открие изложба в София.

- Кои са най-големите суперлативи, които сте чули за вашите формации - примерно, какво каза Валерий Гергиев след съвместното ви участие?
Илия Михайлов: Суперлативи и възторжени оценки сме чували много, но не те са най-важните.

Същественото е не какво казва човек, а какво прави

Малко след концертите ни в Москва на фестивала на Гергиев, бях в Санкт Петербург. Звъннах му и го и питах ще мога ли да си купя билети за негово представление в Мариинския театър, където всичко се разпродава 3 месеца предварително. Изпрати ми веднага два билета за ложата - и с моя приятелка се насладихме на неговото изкуство в прочутата опера. Подобен жест струва повече от всякакви комплименти. Той е оценка за труда и талант от световния артист Валерий Гергиев. На наш концерт в Канада имаше 10 000 - усещането да музицираш пред толкова хора на другия край на света не може да се сравни с никакви суперлативи или похвали. Някой път е достатъчна една дума, която струва много. Спомням си един стар звуко-инжинер от екипа на Би Би Си, който дойде при мен точно преди записа на наш концерт. Каза ми: "Господин Михайлов, ето ви малък подарък за спомен от мен. Те също започнаха с нас. Желая ви подобен успех". И ми поднесе компакт диск. Беше на "Бийтълс".

- Какво, според вас, се случва в момента в музикалния живот в България?
Витан Влахов: Аз се занимавам с музика, продуцентство и преподаване. В последната година живея повечето време в Стокхолм по семейни и професионални причини, но голяма част от времето си влагам в дейността на Българското музикално сдружение. Колкото и да са негативни и черногледи доста от колегите артисти в България - не без основание поради многото финансови и ментални проблеми, в родната класика се случват чудесни концерти. Между тях са тези от формата „Класиката среща джаза" с пианистите Иван Янъков, Ангел Заберски, Живко Петров и Георги Черкин, на кларинетиста Сава Димитров с Иля и Верустина Овчиникова, на Софийската филхармония, оркестъра на БНР, на студентите и гостите в залите на Националната музикална академия „Панчо Владигеров". Върви процес на обновяване. Младите изпълнители искат да се докажат и да се изявят първо тук. Проблемите обаче идват не само от недостатъчното финансиране, а и от рязката смяна на поколенията. И най-вече от застаряващите класически музиканти и преподаватели, които в стремежа си да вземат някой и друг хонорар, не полагат никакви усилия, за да подпомогнат по-младите. За тях най-важното е те бъдат на концертния афиш! Поради липсата на асистенти на повечето пенсионирани професори, сега в Академията е пълно с нови академични конкурси -все едно е имало обстрел и изведнъж почти всички по-възрастни преподаватели рязко са изчезнали... Като че ли тепърва се изгражда академично образование в България. Тоест няма почти никаква приемственост! Нашата мисия в Българското музикално сдружение е да лансираме нови имена, да подкрепим реализирането на различни проекти на изпълнители, които не са обременени с политическата конюнктура. В този смисъл ние подпомагаме политиката на Министерството на културата, използвайки обаче собствени контакти. Съпричастни сме в изграждането и разнообразяването на музикалния живот, като комбинираме фолклорна и класическа музика, театър и образование.

- Следите ли динамиката в музикалния бизнес по света?
Илия Михайлов: Музикалният бизнес е много сложен. Интернет промени коренно начина, по който музиката достига до хората. Продажбите на компактдискове и плочи намаля чувствително -и от там възможността компаниите да генерират приходи, които да бъдат влагани в следващи проекти или артисти. Сега залагат много на концертите и турнетата, от които идват печалбите, а новият албум е само повод за артиста да тръгне на гастрол. В класическата музика новите артисти трудно се задържат - повечето правят по един-два албума и изчезват от сцената. Има малко, но много ярки звезди – с конкретни послания, продуктово позиционирани. Влиянието на медиите е огромно. Имам чувството, че успелите музиканти прекарват повече време в телевизионните студия, отколкото, примерно, пред пианото. Вече почти няма разлика между артистите в поп музиката и класиката. Обложките изглеждат по един и същи начин. Трябва да си хубавец, за да успееш. Оперните певици станаха слаби, цигуларките и пианистките все повече приличат на манекенки. Не че е лошо. Надяваме се да не бъде пропуснат някой истински талант, който просто не е фотогеничен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай